Решение № 3269 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3269 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330102756 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Й. А. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от договор за потребителски кредит № ** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение в размер на 824,64 лева, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от ** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1200 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 15 % и ГПР 15,64 %. Съгласно т. 3 от процесния договор /Условия по заема/, ищецът се задължавал да заплати еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 824,64 лева. От правна страна се посочва, че така уговорената клауза се явява нищожна, доколкото е неравноправна, и противоречаща на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Същата представлявала и скрито 1 възнаграждение, като не била включена в ГПР.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Възразява се, че исковата молба се явява нередовна, доколкото не се посочва каква сума е заплатена по договора за заем е заплатена неоснователно. Изрично се претендира отвод за местна неподсъдност на спора, като се излагат съображения, че приложима се явява нормата на чл. 108 ГПК. По отношение на съображенията, изложени в исковата молба, за недействителност на договора, се навеждат доводи, че цялата необходима информация за кредитополучателя е предоставена по ясен и разбираем начин на хартиен носител. С принципа на свобода на договаряне се обосновава начисляването на такси по договора за кредит. Опцията за експресно разглеждане на искането за кредит било избрано по желание на ищеца.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен договор за паричен заем ** г. /л. 5 – л. 7/, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1200 лева, при лихвен процент в размер на 15 % и ГПР в размер на 15,64 лева. В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 824,64 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и Л. Й. А. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в 2 размер от 1200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за 3 допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1200 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 2952 лева.

Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такава се явява и отделната клауза за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално 4 представителство от един адвокат в размер на 400 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. Н..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Й. А., ЕГН:

**********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че клаузата от Договор за паричен заем ** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експрено разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 824,64 лева, е нищожна като противоречаща на закона.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Л. Й. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат С. К. Н., АК – **, ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. **, ул. ** - партер, сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Л. Й. А., ЕГН: **********, по гр.д. № 2756/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5