Решение № 524 от 14.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106250 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Аква Пуулс“ ООД против „Русенска строителна компания“ АД, в която се твърди, че между страните са съществували дългосрочни търговски отношения, ищцовото дружество предоставяло на ответното строителна стомана, от която да бъдат изработени метални кофражи и елементи за армировка. Стоманата се закупувала от трети лица и най-вече от „ЦЕКО" ООД, като материала бил предоставен на ответното дружество за обработка.

Също така се сочи, че ответното дружество доставяло на ищцовото и бетон за нужди на извършвана от първото строителна дейност.

Към пролетта на 2025г., в ищцовото дружество се получило по електронна поща писмо от ответното дружество, със запитване дали се потвърждава, че към 04.03.2025г. количествата стомана, което е предоставено от запитваното дружество на запитващото е в размер на 4363 кг. След извършена проверка ищецът потвърдил, че това е количеството стомана, която следва да се намира на съхранение при ответника.

На 30.05.2025г. ищецът е отправил писмено изявление към ответника, че не възнамерява повече да му възлага изработка на ишлеме от наличния при 1 него материал, а именно 4363 кг. арматурна стомана и го поканил същата да му бъде върната на посочена дата - 06.06.2025г. В указания ден, въпреки че представители на ищеца били в готовност с транспорт да приберат въпросното количество стомана, то не било предадено от ответника.

На следващо място се твърди, че освен изработката на ишлеме на строителна армировка и метални конструкции, ответникът имал неизпълнени задължения за доставянето на количества бетон, които били предплатени. Във връзка с предстоящи проекти на ищеца, от него били заявени 80,00 куб.м. бетон, за които била издадена фактура от 20.12.2024г. на стойност 13824,00 лв. с ДДС, включваща цена за 80 куб.м. по цена 144,00лв. за всеки кубичен метър без ДДС. Тази сума била заплатена с банков превод от 28.12.2024г.

Твърди се, че от така заявеното количество бетон е предадено на ищеца само частично 48 куб.м. за нуждите на негов строителен обект, за което били издадени съответни експедиционни бележки от 03.02.2025г. с номера: 807, 808, 810, 1000, 1020, 1040, всяка от които за предаване на 8 куб.м. бетон. От общо заявеното количество и платено по посочената фактура оставали непредадени 32 куб.м. бетон. Поради необходимостта от същия, ищецът поканил ответника да извърши доставка на посочения остатък за дата 14.07.2025г., но това задължение отново не било изпълнено.

Съобразно изложеното, ищецът счита, че след като е прекратил договорните отношения във връзка с изработването на метална армировка, както и това, че договорът за доставка на бетон следва да се счита за развален с настоящата искова молба на основание чл. 87, ал. 2, се счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 ЗЗД да се претендира връщане на описаните количества стомана, както и заплащане стойността на недоставеното количество бетон.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което „Русенска строителна компания“ АД бъде осъдено да предаде на „Аква Пуулс“ ООД арматурна стомана в общ обем от 4363,00 кг, които държи при отпаднало основание, а именно развален договор за изработка на ишлеме. В случай, че не разполага със същите количества, да бъде осъден да заплати стойността им по цената съгласно последната фактура за доставка, а именно 1,25 лева за килограм /без ДДС/ или общо в размер на 6544.50 лева с ДДС, както и да заплати сумата от 5529,36 лева, съставляваща заплатена от ищеца доставка на бетон, която е неосъществена от ответника.

2

Претендира се и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумите по всяка от исковите претенции от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното предаване, респективно изплащане на дължимите суми от ответника. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че между страните са съществували търговски отношения, но се оспорват твърденията на ищеца за дължимостта от ответника на посочените суми. Твърди се, че всички платени количества за бетон са доставени на ищцовото дружество, както и че липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват, че на ответното дружество е предадена стомана каквато се твърди, за да се претендира нейното връщане. Изрично били изискани доказателства за предаване на твърдяното количество желязо от страна на ищеца, но това не било направено. Поради това се моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните са съществували трайни търговски отношения, по силата на които ищецът „Аква пуулс“ ООД предоставял закупена от него арматурна стомана на ответника „Русенска строителна компания“ АД, който изготвял метални конструкции и елементи, необходими за армиране на бетон. Също така, при поискване от страна на ищеца, ответника му доставял на различни строителни обекти бетонови смеси.

На 05.03.2025г. в ищцовото дружество е получено писмено запитване по електронна поща от П.Д. от името на „Русенска строителна компания“ АД, с което е посочено, че във връзка с годишна инвентаризация на „предадените ни метали за изработка на ишлеме на строителна армировка и метални конструкции, молим да изпратите на посочения по-долу имейл адрес потвърждение за количествата, записани при Вас към 04.03.2025г., както следва: арматурна стомана – 4363 кг.“

С писмо по електронна поща, представляващият ищцовото дружество М.Н. е потвърдил, че посоченото количество стомана – 4363 кг. е това което следва да е налично при ответника.

Според представената по делото фактура от 28.02.2025г., „Аква Пуулс“ 3

ООД е закупило от „Цеко“ ООД арматурна желязо № 8 в размер по 12м. и тегло 2005кг. и арматурно желязо №10 по 12м. с тегло 1975кг. на обща стойност 5994,06лв. с ДДС.

Според представена фактура и товарителница от 04.03.2025г., „Аква Пуулс“ ООД е възложило на „Дидаки“ ЕООД извършването на транспорт на арматура от „Цеко“ ООД до Русенска строителна компания.

Според показанията на свидетеля Д.Ц.М., управител на „Дидаки“ ЕООД, той извършвал по възлагане от ищеца на доставки на арматурно желязо в „Заводски строежи“, в Русенска строителна компания, по 3-4 пъти годишно. Спомня си, че лично, в началото на месец март през 2025г. е транспортирал желязо на ищеца до ответното дружество. Желязото било „две пачки“, всяка от които по приблизително 2 тона. Натоварил същото от фирма „Цеко“ и го разтоварил в базата на Заводски строежи, където се помещавала Русенска строителна компания. Арматурата била разтоварена от служители на ответника с помощта на кран, като според свидетеля те знаели на кого е желязото. Не му бил издаден документ за разтоварването и приемането на арматурата. Това била и обичайната практика, повечето пъти, когато разтоварвал желязо по възлагане от ищеца, от ответника не му давали документи за предаването.

Свидетелят Н. Д. Ш. установява, че е работил в ответното дружество в периода от 1996г. до 18.03.2025г., като последната заемана от него длъжност била „оперативен ръководител производство“. Занимавали се с изработването на арматурни заготовки, някой от които монтирали по обекти, както и с производството на бетонови смеси. С фирма „Аква Пуулс“ работели над 20 години. Комуникирали си във връзка с работата най-вече с М.Н., който им давал заявки. Последният им разговор бил от края на февруари или началото на м. март 2025г., когато им дал заявка за арматура, която му била нужна за изграждането на басейн в село Николово. Доставката на стоманата била извършена на 4 или 5 март и била две пачки, всяка около 2 тона тежка и дълги 12 метра, едното с диаметър 8мм., а другото 10 мм. Желязото било разтоварено в цеха на ответното дружество, като свидетелят лично знаел за това и бил предал на момчетата, които ще го разтоварват. От това желязо не било изработвано нищо. Според свидетеля, в края на месец февруари му била поискана справка от председателя на съвета на директорите на ответното дружество, за наличните количества железа, предадени им за изработка на 4 ишлеме. Трима или четирима клиенти имало с такива железа към него момент.

Свидетелят изготвил и предал исканата от него справка.

Според свидетеля Д. Стефанов Начев, който работи в ответното дружество от 1999г., включително и към настоящия момент като „портиер“, заявява, че няма спомени през месец март 2025г. в дружеството да е доставяно желязо, включително и арматура. Към него момент работниците не получавали заплати и се готвели да напускат. Свидетелят посочва, че с оглед трудовите му функции, към него момент “нямам отношение какво желязо идва за арматура“.

С покана от 30.05.2025г., ищцовото дружество е поканило ответното да му върне предоставеното му желязо – 4363кг., тъй като не възнамеряват да му възлагат изработката на ишлеме от него. Посочили са и дата, на която ще организират вдигането му – 06.06.2025г.

Няма спор по делото, че както на посочената дата, така и до настоящия момент, ответникът не е предал на ищеца изцяло или частично количества от посочената арматурна стомана.

Според представената фактура от 20.12.2024г. и платежно нареждане от 28.12.2024г., ищцовото дружество е заплатило на ответното дружество сумата от 13824лв., представляващи цена на 80 куб. метра бетон В30. По делото са представени експедиционни бележки от 03.02.2025г. с номера: 807, 808, 810, 1000, 1020, 1040, всяка от които за предаване на 8 куб.м. бетон.

С покана от 11.07.2025г., управителят на ищцовото дружество М.Н. е поканил ответното дружество да извърши доставка на останалите 32 куб. метра бетон на 14.07.2025г. на адрес село Николово. Няма спор по делото, че такава доставка не е осъществена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че страните са се намирали в трайни търговски отношения по повод изработването на арматурни кофражи и елементи и доставката на готови бетонни смеси.

Наличието на такива трайни търговски отношения предполага съществуващо доверие между страните и по-малък формализъм при осъществяването им.

По претенцията за връщане на предадената арматурна стомана или за 5 осъждане на ответника да я заплати: действително липсва писмено доказателство за предаването на претендираното количество стомана, но съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че обстоятелствата на които ищецът е основана тази искова претенция са доказани. С изпратеното от П.Д. като представител на ответното дружество писмо е направено извънсъдебно признание, че към 04.03.2025г. дружеството съхранява предадено от насрещната страна арматурно желязо с тегло 4363кг.

Признаването на неизгоден факт по аргумент от чл. 175 ГПК се ползва се с високо доказателствено значение в процеса. Това подписано от представляващия ответника писмо в конкретния случай има и доказателствено значение на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, каквато при самото предаване на желязото не е съставяна. В случая, това признание на неизгоден факт не е и единственото доказателство в подкрепа на исковата претенция. Съвкупната преценка както на останалите писмени доказателства, така и на свидетелските показания на Н. Ш. и Д. М. установяват, че ищецът е закупил арматурно желязо и е предоставил същото в базата на ответника за изработване на арматурни заготовки за нуждите на негов строителен обект в село Николово непосредствено преди писмото на П.Д.. От това желязо няма данни и доказателства по делото нещо да е изработено и предадено на ищеца.