Решение № 321 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206515 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000745 от 24.10.2022 г. на Директор на РД "АА" Пловдив, с което на Г. Р. Ю., ЕГН: **********, на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 178в, ал. 5, пр. 1 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата си Г. Р. Ю. прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, при нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и претендира разноски.

За административнонаказващия орган – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив, редовно призован, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото.

Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на 1 адвокатски възнаграждения.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 06.10.2022 г. в гр. Пловдив, жп гара – Централна гара, свидетелят А.

С. И., заемащ длъжността „***” към РД „Автомобилна администрация” Пловдив осъществил проверка на таксиметров лек автомобил „Шевролет Нубира” с рег. № ***, собственост на Р.Е.Г. с ЕГН: **********. Същият бил управляван от Г. Р. Ю. и бил ясно обозначен като "такси", с отворена табела "такси", с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, на свободен режим, като е извършвал таксиметрова дейност, видно от пътна книжка серия АН № 2052/06.10.2022 г. и с открит пътен лист № 000001/06.10.2022 г., 3 бр. служебни бонове, изкарани от ЕТАФП с № ECO 18265 с фискална памет № 46094122 с № 0870; 0871; 0872 от 06.10.2022 г., и с разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, валидно до 31.12.2022 г., издадено от община Пловдив. В хода на проверката св. И. установил, че водачът Г. Р. Ю. е извършвал таксиметрова дейност без да притежава удостоверение за психологическа дейност, видно от направена справка в информационната система на ИА АА.

За констатираното нарушение на Ю. бил съставил АУАН с бланков № 324946/06.10.2022 г. за извършено нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на свидетелите А. С. И. и С. Г. Ш.. Така от показанията на свидетелите се установява, че на процесната дата и място на Г.

Ю. е бил подаден сигнал от *** И. да спре за проверка, което обаче жалбоподателят не сторил, тъй като знаел че управлява таксиметров автомобил без необходимото удостворение за психологическа годност, което 2 впослесдствие и самият водач си признал пред контролните органи, след като се явил в РД „АА“, а те самите установили от пътната книжка и пътния лист попълнени от жалбоподателят, както и от касовия апарат, че към 06.10.2022г.

Ю. не е притежавал удостоверение за психологическа дейност.

Съдът даде вяра на показанията на горепосочените свидетели като обективни и последователни, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Действително според доказателствата по делото нарушението е доказано по категоричен начин. То не се й оспорва от жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за наличие на предпоставките за прилагане на нормата чл. 8, ал. 2 от Наредбата в новата й редакция, доколкото същата е в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. С § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на Наредбата – 21.10.2022 г., каквото в настоящия казус водачът Г. Ю. не е притежавал към процесната дата – 06.10.2022г. Както преди, така и след изменението на чл. 8 от Наредба № 36, разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на това задължение се санкционира по реда на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 ЗАвПр. След като това изискване не е отпаднало и липсват предпоставки за прилагане на поблагоприятен закон следва изводът, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз в разрез с правилото, въведено в нормата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34/1999 г.

Съдът намира обаче, че са основателни изложените аргументи, че цитираните материално-правни разпоредби на националното право са в колизия с правото на Европейския съюз и по-точно с Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която указва, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за 3 физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава, както и периодично след това. В Преамбюла е посочено, че на държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства, които прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. Според чл. 8, ал. 2 от Наредбата / в редакцията от ДВ бр. 41 от 2012 г., действаща към датата на извършване на нарушението/, удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година/. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, които са с 5 или 10 годишна продължителност, съгласно чл. 51, ал. 3 – 4 от ЗБЛД. Съпоставката на посочените по-горе норми от Наредба № 36/2006 г. на МТ, /действащи към датата на извършване на процесното деяние/ и Директивата сочи, че е налице съществено разминаване досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, предвидени в правото на Европейския съюз. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че "прегледите" следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството", от което следва, че установяването на психологическата годност следва се извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на свидетелството. Следователно налагането на по-строги минимални стандарти за психологическа годност на българските водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение, което противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира.

Съгласно установената практика на Съда на ЕС разпоредбите на директивата пораждат директен ефект, когато тя не е транспонирана в съответната национална правна система.

С оглед установеното противоречие е налице основание съдът да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи 4 таксиметров превоз да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, в редакцията й от ДВ бр. 41 от 2012 г., тъй като същите противоречат на предвиденото в Съображение 9 от Преамбюла на Директивата и налагат построги минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи. Предвид на това и с оглед директното приложение на текста на Директивата, санкционирането на жалбоподателя на основание чл.

178в, ал. 5 ЗДвП, а именно за извършване на таксиметров превоз с валидно СУМПС, но с удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок, се явява неправилно приложение на материалния закон и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие.

Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Затова и разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. в минимално предвидения в наредбата размер съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., а именно от 400 лв., който размер е бил валиден към датата на сключване на договора. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000745 от 24.10.2022 г. на Директор на РД "АА" Пловдив, с което на Г. Р. Ю., ЕГН: **********, на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 178в, ал. 5, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА

5

АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на Г. Р. Ю., ЕГН: ********** сумата в размер на 400 лева, представляваща сторените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6