Решение № 5028 от 03.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5028 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100508658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 31234/29.06.2023 г. от длъжника по изпълнението – Гаранционен фонд срещу разпореждане от 02.06.2023 г. по изп.д.№ 20238380401646 по описа на ЧСИ – М. Б., с което е било оставено без уважение искането за изменение на приетите за дължими в полза на взискателя разноски в размер на 403 лв. – адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно. В тази връзка се излагат съображения, че така определеният размер е несъответен на извършените правни и фактически действия от упълномощения адвокат, изразяващи се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. Сочи, че с оглед качеството на длъжника на дружество с публична дейност, не се налага извършване на допълнителни действия по проучване имуществото му. Освен това, сочи че погасяването на дълга чрез плащане е направено от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Моли размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален до законоустановения минимум от 200 лв., като бъде редуцирана съответно и таксата начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Постъпило е възражение от ответната страна по жалбата, в което я оспорва по основателност. В тази връзка излага доводи, че определения като дължим размер на адвокатско възнаграждение за защитата на взискателя е съответен на установения минимум, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това сочи, че длъжникът е разполагал с възможност да плати още преди образуването на изпълнителното дело, което не е сторил. Сочи, че по 1 изпълнителното дело, освен подаването на молбата за образуването му, са извършени и действия по справки по делото, подаването на молба за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и други действия по защита. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В мотивите си ЧСИ Б. е изложил, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил съобразен с поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на изпълнението, които не са били известни към момента на договарянето му, като счита същия за съответен на установения минимум. В този смисъл счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.

Видно от приложеното изп.д.№ 20238380401646 по описа на ЧСИ – М. Б., същото е било образувано по молба с вх. № 20158/19.04.2023 г. на взискателя С.В.Б., чрез адв. Е.Б., за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 29.03.2023 г., издаден по т.д.№ 67/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца, за следните суми: 580 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, както и сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред въззивната инстанция.

По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г., по силата на който взискателят С.Б. е възложил на адв. Е.Б. осъществяване на процесуално представителство от негово име в хода на производството срещу възнаграждение от 403 лв.

Представена е молба с вх. № 20395/20.04.2023 г. от взискателя чрез адв. С., с която изразява съгласие да бъдат приложени всички изпълнителни способи по чл. 18 ЗЧСИ, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Адресирана е Покана за доброволно изпълнение до длъжника Гаранционен фонд, в която са описани дължимите от него суми обект на изпълнението, като е отбелязана дата на получаването й – 05.05.2023 г.

По постъпило възражение с вх. № 24328/16.05.2023 г. от Гаранционен фонд срещу разноските възложени му в поканата за доброволно изпълнение е постановено разпореждане от 02.06.2023 г. на ЧСИ Б., с което отказва да намали приетото адвокатско възнаграждение в размер на 403 лв.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от 2 правно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява и основателна по следните съображения:

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

На възлагане по реда на чл. 79 ГПК подлежат само действително направените разноски в хода на принудителното изпълнение, като плащането им следва да бъде доказано от страната, която ги претендира. В случая, от материалите по преписката по изпълнителното дело се установява само договорения размер на адвокатското възнаграждение по осъществената защита на взискателя и възлизащ в размер на претендирания от 403 лв., като не е представено доказателство за плащане на сумата.

Въпреки това и с оглед установеното в гражданския процес диспозитивно начало, следва да бъде преценена основателността на искането за редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.

Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат възложени на длъжника.

В случая се твърди погасяването на дълга – предмет на изпълнението да е било 3 сторено доброволно от длъжника, което безспорно е било след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което дължи се таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От материалите по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били извършени действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на производството пред ЧСИ. С оглед на това, съдът приема, че се дължи възнаграждение в установения в чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. размер от 200 лв. Договореното възнаграждение за процесуално представителство от 403 лв. надвишава установения в приложимата норма минимален размер и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В приложение установеното в гражданския процес диспозитивно начало и заявеното искане за намаляване размера на възнаграждението до 200 лв., изменението в частта за разноските следва да бъде допуснато до този размер.

В допълнение на мотивите, следва да се има предвид, че сезирането на съдебния изпълнител с последваща молба от 20.04.2023 г. с искане за налагането на запор върху притежаваните от длъжника наличности по банкови сметки, не следва да се счита като последващо действие по изпълнението. В процесния случай взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника с последваща молба, която в случая е конкретизиране на молбата за образуване, тъй като до момента на подаването пред ЧСИ взискателят не е посочил изпълнителен способ и което се явява предпоставка за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело. Това, че взискателят с нова молба е посочил конкретен способ за принудително изпълнение, не е следствие на неуспешно реализиране на първоначално посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като изпълнение на първоначалното му задължение, уредено в 426, ал.2 ГПК.

В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от 1332.75 лв., от които 1060 лв. – главница, 67.75 лв. – такса за образуване на изпълнително дело и 200 лв.адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 126.62 лв., без вкл. ДДС. При това положение, определените разноски с постановление на ЧСИ от 02.06.2023 г. по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от размера 171.26 лв., с вкл. ДДС, до размера от 126.62 лв.

По разноските в настоящото производство:

Въпреки изхода на спора и наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 1ГПК, в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство, доколкото същото има характер на такова по реда на чл. 248 ГПК, за което съгласно константната съдебна практика не следва да бъдат присъждани самостоятелно разноски. Производството по искане за изменение на съответния акт в 4 частта за разноските се явява част от друго /исково; изпълнително/ производство, разноските за което се определят с краен акт на оправомощения за това орган.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 02.06.2023г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20238380401646 по описа на ЧСИ – М. Б., рег. № 838, с район на действие СГС, в частта, с която в тежест на длъжника Гаранционен фонд са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200 лева до 403 лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 126.62 лв., без ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5