Решение № 458 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100500336 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С Решение № 3854/30.10.2025 год., постановено по гр. д. № 1080/2025 год., ВРС – 14 състав е осъдил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да плати на „НИК 22 ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 206939118, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.

„Христо Ботев“ № 11 сумата 7848.00 лева, представляваща платена на 28.10.2022 г без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана 0.15 MW, планирана за изграждане в с.Недан, община Павликени, УПИ IV-769, кв.84 ПВИ- 2492, поръчка № 2202007906, за което плащане е издадена фактура № 1318325606/28.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД, осъдил е „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201 да плати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав 1

Варненчик“ № 258 сумата 7848.00 лева, представляваща платена без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана 0.15 MW, планирана за изграждане в с. Недан, община Павликени, УПИ IV-769, кв.84 ПВИ- 2492, поръчка № 2202007906, което плащане е направено по фактура № 0000020089 от 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД, като е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от горното е останал ответника

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, който с въззивна жалба вх. № 100015/01.12.2025 год. обжалва постановеното решение, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на „НИК 22 ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 206939118, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Христо Ботев“ № 11 сумата 7848.00 лева, представляваща платена на 28.10.2022г без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана 0.15 MW, планирана за изграждане в с. Недан, община Павликени, УПИ IV-769, кв.84 ПВИ- 2492, поръчка № 2202007906, за което плащане е издадена фактура № 1318325606/28.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД, с оплакванията за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с извода на съда, че сумата от 7 848 лева, съставляваща цена за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД на фотоволтаична електрическа централа с инсталирана 0.15 MW e платена без основание.

Излага, че съгласуването с ЕСО, съгласно законодателя, няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване и което е извършено в изпълнение на предвидените от законодателя с чл.116 ЗЕ и чл.53, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6 (отм.)) за оператора задължения, и което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позиция 2.1. В конкретния случай, „Електроразпределение Север“ АД е изпратил към „ЕСО“ ЕАД писмо от 09.03.2023 год., с което е подадено и искане за проучване, за което клиентът е уведомен. Сумата е платена по искане на „ЕСО“ ЕАД, за което ищецът е уведомен като му е издадена и проформа-фактура. След заплащането й в полза на „Електроразпределение Север“ АД, последният е превел сумата на „ЕСО“ ЕАД, след което е съгласувал присъединяването на конкретната ФвЕЦ. Поради горното, поддържат, че сумата е платена при наличие на основание за това и моли за отмяна на решението, ведно с присъждане на разноски.

2

Недоволен от решението е останал и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД - трето лице – помагач и ответник по предявения срещу него обратен иск. В подадената от него въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение като постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда, че в процесния случай не е налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл.2 от Наредба № 6 (отм). и че приложимият ред е този по чл.53, ал.2 и ал.3 от Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на обекти на производители на електрическата енергия. Поддържа, че в случая се касае за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа, който обект не е такъв на производител, а присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, като проучването е поискано на основание чл.102, ал.1 т.3 от Наредба № 6 (отм.) по чл.116а ЗЕ. Излага, че конкретиката на случая сочи, че са налице предпоставките по чл.102, ал.4 от Наредбата, в който случай процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничи само със съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба № 6 (отм.), а и проучване на условията за присъединяване, за което е заплатена дължимата такса. В евентуалност, се позовава на разпоредбата на чл.53, ал.3 от Наредба № 6 (отм.) и проучването като необходим предхождащ сключването на предварителен договор за присъединяване етап. Поддържа се, че предоставената от ЕСО АД услуга е възмездна и цената й е равна на действително извършените от оператора разходи по проучването. Настоява за отмяна на решението по предявения главен и обратен иск и отхвърляне на предявения срещу първоначалния ответник такъв, като претендира и разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че „проучване“ и „съгласуване“ са два отделни етапа от присъединяването на процесната централа към разпределителната мрежа, като от ответникът по главния иск е поискано съгласуване на основание чл.53, ал.2 на условията за присъединяване на централата към разпределителната мрежа, за която услуга Наредба № 6 (отм.) не предвижда плащане, респективно КЕВР не е определял цена. Поддържа, че правилно първостепенният съд е приел, че процедурата по чл.102 от Наредба № 6 (отм.) доколкото се касае за присъединяване на производител към разпределителната мрежа не е относима, което се потвърждава и от приетото за допустимо искане на ищеца. Моли за потвърждаване на решението на районния съд, ведно с присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, въззивникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа депозираната въззивна жалба, моли за отмяна на атакуваното 3 решение. Претендира разноски.

„Електроразпределение Север“ АД, чрез упълномощен адвокат, като въззивна страна също поддържа жалбата си и отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част, а като въззиваема страна поддържа депозирания отговор по въззивната жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по всяка от една от двете жалби „Ник 22 Енерджи“ ЕООД, действаща чрез надлежно упълномощен адвокат, посредством писмена молба поддържа депозирания общ отговор по двете жалби и моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждането на сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявения главен и съединен в условията на евентуалност обратен иск. По отношение на неправилността на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Досежно релевантните за спора факти спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение касателно установената фактическа обстановка, доколкото същите са формирани след правилен анализ на доказателствения материал, като единствено допълва, че плащането на „Ник 22 Енерджи“ ЕООД в полза на „Електроразпределение Север“ АД на таксата от 7 848 лв. се установява от потвърждението за плащане – л. 8 и издадената проформа фактура – л. 9 – факт, който се признава и от ответника „Електроразпределение Север“ АД в отговора му по исковата молба на „Ник 22 Енерджи“ ЕООД. Спорът между страните е правен и се свежда до това коя е приложимата процедура за присъединяване на процесната фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към разпределителнaта мрежa.

По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЕВИ (в редакцията към момента на подаване на настоящото искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа – 19.07.2022 год.) един от възобновяемите източници на енергия, визирани от въпросния нормативен акт е слънчевата енергия. Според чл. 23, ал. 1 от ЗЕВИ лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници следва да подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване. Точно това е сторено от 4 ищеца по първоначалния иск, с което е поискано присъединяването на неговата ФЕЦ към разпределителната мрежа на ответника по първоначалния иск „Електроразпределение Север“ АД. Чл. 23, ал. 13 от ЗЕВИ предвижда, че условията и редът за провеждане въпросната процедура, включително критериите за допустимост и за осъществяване на контрол от КЕВР, се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ - Наредба № 6 (отм).

Самата действала към 19.07.2022 год. Наредба № 6 (отм.) урежда два вида процедури за присъединяване, обусловени от вида на обекта – в зависимост от това дали се касае за електроцентрала за производство на електроенергия от възобновяеми източници – Глава V или за всякакъв друг вид такава – Глава IV. Имайки предвид, че в настоящия случай, присъединяване е поискано по отношение на ФЕЦ, то относими са разпоредбите на Глава V.

Според чл. 80, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.) лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. Доколкото в процесния случай ФЕЦ е с мощност от 0,15 MW, правилно заявлението е било депозирано пред електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“ АД.