Решение № 227 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221000501852 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 260000 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 425/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав, съдът на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК е признал за установено по отношение на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. **, ап. **, че Я. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, е изключителен собственик на недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, със застроена площ от 91 кв. м., брой етажи 2.

С решението си, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. **, ап. **, да заплати на Я. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, сума в общ размер на 4 288, 40 лева (четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща сторените от ответника разноски пред първоинстанционния съд.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата в първоинстанционното производство, Д. Д. П., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност, постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон. По същество се излага, че първоинстанционният съд необосновано бил аргументирал от фактическа и правна страна своите изводи за наличие на пълна трансформация на лично имущество на ищеца при придобиването на процесния недвижим имот. В тази 1 връзка, ирелевантно за спора било обстоятелството дали ищецът е придобил правото на строеж чрез дарение или чрез възмездна сделка. От друга страна, предвид възложената за ищеца доказателствена тежест да установи чрез пълно и главно доказване придобивната стойност на процесния недвижим имот, размера на вложените средства с доказан произход, влагането на личните средства за придобиването на този имот, то в мотивите към обжалваното решение не се обосновавало въз основа на какво Окръжен съд – Перник е приел, че придобивната стойност на имота е 96 096 лева с ДДС до етап „груб строеж“, съобразно изготвената експертиза и 287 483, 82 лева с ДДС до окончателното й довършване Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че личните средства на ищеца по ГДД и доказан доход са били едва в размер на 52 458, 93 лева, от които 50 000 лева предоставен заем от Р. В.

П. (майка на ищеца), които средства не били дарение, противно на твърденията на ищеца. Освен това, първоинстанционният съд необосновано бил приел, че новопридобитото имущество е заплатено със средства от влог на ищеца, въз основа на което е приел, че е опровергана презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК. Отделно, средствата в размер на 101 000 лева, превеждани от майката на ищеца били с точно определено основание за плащане, което Окръжен съд – Перник, не е бил обсъдил. На следващо място, съдът необосновано бил приел, че ищецът имал печалби от хазартни игри въз основа на представени по делото 749 броя квитанции за изплатени печалби, в общ размер на 21 059, 22 лева, въпреки че в представените квитанции нямало данни за получателя на доходите. Съдът превратно бил тълкувал и показанията на свидетеля Д. С.. Поради това се отправя молба към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение, а с това отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, Я. В. П., оспорва така депозираната въззивна жалба, като неоснователна по подробно изложени в същия съображения. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на 2

Окръжен съд – Перник, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

От фактическа страна по делото е безспорно, а и от влязло в сила Решение № 444/20.04.2018 г. по гр. д. № 920/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, се установява, че страните са сключили граждански брак на 22.09.2001 г., който е бил прекратен на 20.04.2018 г. с влязло сила съдебно решение.

От друга страна, между страните не се спори, а и от събраните доказателства по делото, сред които Нотариален акт № 148, том I, рег. № 3650, дeло № 143/2014 г. по описа на нотариус Р. М., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд – Перник, вписан в Служба по вписвания гр. Перник с дв. вх. рег. № 1090, вх. рег. № 1112/14.04.2014 г., акт № 29-4, дело № 523, партида № 13658 от 14.04.2014 г., се установява, че по време на брака – на 11.04.2014 г. „Деми-Трейд“ ЕООД, ЕИК 113587075, чийто едноличен собственик и управител по това време е бил ищецът, в качеството му на продавач, и ищецът Я. В. П., в лично качество като купувач, са сключили договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, представляващ обект върху петно № 5, на два етажа, със застроена площ от 70 кв. м. и с РЗП от 182 кв. м. при граници съгласно договор на петното: от север - част от УПИ IV, кв.126, от изток - петно № 6, от юг улица с ОТ 519-518 и от запад - петно № 4, ситуирано в южната част от УПИ IV, отреден „За жилищно строителство и търговия“, при граници на целия УПИ: от североизток - улица с ОТ 480-47902, от югоизток - УПИ IV „За обслужващи и стопански дейности“ и от северозапад - улица с ОТ 518-519, от югозапад – УПИ III „За търговия и обществено обслужване“ и от северозапад - улица с от 481-480, означен като поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., съгласно скица на поземлен имот № 1540915/28.02.2014 г. на СГКК – гр. Перник с площ на имота 3714 кв. м., с адрес и находящ се в землището на гр. Перник. Съгласно условията на договора, продажната цена за правото на строеж възлиза на сумата от 6 328, 60 лева, за която е декларирано в нотариалния акт, че е била изплатена изцяло на дружеството – продавач по сделката.

С влязло в сила Решение № 932/05.07.2023 г. по възз. гр. д. № 802/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 8 – ми граждански състав, съдът е отхвърлил предявените от ищеца Я. В. П. срещу „Деми-Трейд“ ЕООД и Д. Д. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за разкриване на относителна симулация и прогласяване на нищожността като привиден и прикриващ действителен договор за дарение на процесния договор от 11.04.2014 г. за покупко-продажба на правото на строеж върху недвижим имот – обект върху петно № 5 в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник.

По делото е безспорно също така, видно и от Удостоверение № 134/29.10.2015 г. на Община Перник за въвеждане в експлоатация на строеж за търговски комплекс – обект № 5 – ЗП-91 кв. м., РЗП – 182 кв. м. и Скица № 15425152-15.05.2019 г. на СГКК – Перник, че упоменатото по-горе право на строеж, закупено от ищеца по време на брака му с ответницата, е било реализирано с 3 въвеждането в експлоатация на сграда за търговия, находяща се в гр. Перник, на два етажа, с четири магазина и с идентификатор *** по ККР на гр. Перник, който недвижим имот е и предмет на настоящото гражданско дело.

Предвид спорните между страните обстоятелства, в частност относно средствата за построяването на процесната сграда за търговия, техният произход, респективно влагането на същите именно в строежа й, по делото пред първоинстанционния съд са представени редица финансови документи, сред които и Договор за паричен заем от 03.12.2010 г. между Р. В. П. (майка на ищеца), в качеството й на заемодател, и ищеца Я. В. П., в качеството си на заемател; 16 броя преводни нареждания за кредитен превод с наредител Р. В. П. (майка на ищеца) и ищеца Я. В. П.; 40 броя разписки за теглени суми от разплащателна сметка; 749 бр. квитанции за реализирана печалба от различни хазартни игри; Писмо от „Еврофутбол“ ООД с вх. № 6342/26.11.2019 г.; Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ на Р. В. П. (майка на ищеца) за периода от 2010 г. до 2015 г. и Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ на ищеца Я. В. П. за периода от 2011 г. до 2017 г., които са били обект на изследване от допуснатите експертизи по делото, както следва.

От заключението на Комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза с вх. № 173/13.01.2020 г., изпълнена от вещите лица П. Г. и А. Б.-А., се установява, че придобивната стойност на процесния недвижим имот към датата на построяване, вземайки предвид незначителната инфлация (нищожна) и предвид липсата на строителна документация, при цена на квадратен метър 170 евро (340 лева) без ДДС е 2 х 91 m2 = 182 m2 х 340 лева / M2 = 61 880 лева без ДДС и 74 880 лева с вкл. ДДС, а при цена на квадратен метър 220 евро (440 лева) без ДДС е 2 х 91 m2 = 182 m2 х 440 лева / M2 = 80 080 лева без ДДС и 96 096 лева с вкл. ДДС. В същото време, по икономическата част от експертизата е заключено, че от представените по делото документи експертизата не може да даде заключение за произхода и стойността на вложените лични средства като разходи за постояването и завършването на сградата до груб строеж. По повод на представените банкови нареждания за преводи от Р. В. П. към ищеца са установени постъпления в банковата сметка на последния, както следва: 53 000, 00 лева; 29 000, 00 лева, 14 000, 00 лева и 5 000, 00 лева, а основанията за плащане са съответно авоар и прехвърляне на средства; за строителство и СМР; за офис; за ремонтна дейност.

О т допълнителното заключение на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза с вх. № 260708/24.08.2020 г., изпълнено от вещите лица П.

Г. и А. Б.-А., се установява, че придобивната стойност на процесния недвижим имот към датата на построяване, вземайки предвид незначителната инфлация (нищожна) по настоящем е в размер на 287 483, 82 лева с вкл. ДДС. Относно икономическата част от експертизата е заключено отново, че не може да се даде окончателно заключение за произхода и стойността на вложените лични средства като разходи за построяването и завършването на сградата до груб строеж, а вече и до редовната експлоатация на обекта/строежа. Могат единствено да се установят постъпления в банковата сметка на ищеца във връзка с представени банкови нареждания за преводи от Р. В. П. към ищеца, извън декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с различни основания са: 29 000, 00 лева – за строителство и СМР; 14 000, 00 лева – за офис; 5 000, 00 лева – за ремонтна дейност и 3 000, 00 лева – за прехвърляне на средства, или общо в размер на 51 000, 00 лева. Отделно установяват се документално обосновани по произход доходи на ищеца по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в общ размер на 52 458, 93 лева, от които: 50 000, 00 лева – по предоставен заем от Р. В.