Решение № 1217 от 12.07.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1217 гр.Пловдив, 12.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

- IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа АНД № 1264/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000040 от 30.01.2018г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на К.И.Ч., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение по чл.36 § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и неоснователно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че наказателното постановление на отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсва информация дали проверката е била по отношение на аналогов или дигитален тахограф, както има явно фактическо противоречие между периода на проверка на тахографските листове, като в началото е цитиран период – 11.12.2017г. до 07.01.2018г., а след това е цитиран друг по-дълъг период – 11.12.2017г. до 08.00 часа на 08.01.2018г., като и в двата случая за наказващия орган времето в цитираните периоди е точно 28 дни. Сочи се и че горното води до невъзможност да се квалифицира правилно законовата разпоредба, която е нарушена съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, доколкото в § 1, т. (i) става дума за аналогови тахографи, но в т. (ii) става дума за дигитални такива. Още поддържа, че жалбоподателят е представил удостоверение по чл.10, ал.1 от Наредбата по чл.89, ал.1 от ЗАвтПр не следва да бъде наказван по чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози, след като това наказание се налага при непредставяне на документи, в случая е представено такова удостоверение вместо тахографски листове. Посочва, че административнонаказващият орган е направил бланкетна констатация относно приложимостта разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е изложил никакви обстоятелства, не е обосновал своето крайно решение, сочи че отказът за приложение чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразен. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище сочи, че по безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като се констатира, че жалбоподателят като водач на МПС – влекач „ДАФ“ с рег.№ „***“, оборудван с аналогов тахограф, не е представил тахографски листове за периода от 11.12.2017г. до 08.00 часа на 08.01.2018г., съгласно изискването на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година. Посочва, и че при проверката водачът е представил „Удостоверение за дейности“ за посочения период, в което обаче не е маркирано нито едно от полетата на утвърдения образец, ето защо при проверката не са представени необходимите документи, както и че санкционната разпоредба не е приложена правилно. Поддържа още, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в случая не са налице предпоставки за преценка на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 08.02.2018г. видно от приложената към същото разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 15.02.2018г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.01.2018г., около 12:40 часа, в с.Цалапица, пред изхода за автомагистрала „Тракия“, свидетелят Т.Т.Н., в качеството му на *** в Областен отдел – „Автомобилна администрация“ – Пловдив, спрял за проверка състав от пътни превозни средства с влекач „ДАФ 95ХФ480“ с рег.№ „***“ и полуремарке с рег.№ ***“, извършващ обществен превоз на товари – дървен материал. При проверката свидетелят Н. установил, че въпросния състав от влекач „ДАФ 95ХФ480“ с рег.№ „***“ – собственост на „Д. 2000“ ЕООД и полуремарке с рег.№ ***“ – собственост на

„Агресия 99“ ЕООД, бил управляван от жалбоподателя К.И.Ч.. Последният вода представил пътен лиси № 77975/08.01.2018г. и товарителница № 420217/08.01.2018г., както и 1 брой тахографски лист от 08.01.2018г. Жалбоподателят Ч. не представил тахографски листове от предходните 28 дни, а вместо това представил Уведомление за дейности по образец, на което бил положен подпис и печат на управител на „Агресия 99“ ЕООД, бил посочен периода от 08:00 часа на 08.12.2017г. до 08:00 часа на 08.01.2018г., но не било маркирано нито едно от полетата в утвърдения образец, а именно – дали водача е бил в отпуск, почивал, управлявал превозно средство и т.н..

С оглед на горното, на място свидетелят Т.Т.Н. съставил АУАН с бланков № 242090 от 08.01.2018г. срещу К.И.Ч. за нарушение на чл.36 §

1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от жалбоподателя.

Въз основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля Т.Т.Н., които съдът намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и преценява същите като истинни. От последните показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по преписката писмени доказателства, а именно – Уведомление за дейности по образец, с положен подпис и печат на управител на „Агресия 99“ ЕООД, от което се установява съдържанието на същото, 1 брой тахографски лист от 08.01.2018г., копия от пътен лиси № 77975/08.01.2018г. и товарителница № 420217/08.01.2018г., от които се установява факта на извършвания на 08.01.2018г. превоз.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което К.И.Ч., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.36 § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, за това, че при проверка на 08.01.2018г., около 12:40 часа, в с.Цалапица, пред изхода за автомагистрала „Тракия“, като вода на състав от пътни превозни средства с влекач „ДАФ 95ХФ480“ с рег.№ „***“ и полуремарке с рег.№ ***“, оборудван с аналогов тахогаф, не е представил тафографските листове, използвани от водача през предходните 28 дни.

Съдът намери за неоснователно становището на жалбоподателя в смисъл, че наказателното постановление на отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсва информация дали проверката е била по отношение на аналогов или дигитален тахограф. Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление липсва изрично посочване, че описаното МПС е оборудвано с аналогов, а не с дигитален тахограф, което обстоятелство обаче имплицитно е част от твърдението, че не са представени тафографските листове, използвани от водача през предходните 28 дни, доколкото тафографски листове се използват от аналогов, а не дигитален тахограф, което е видно както от самия текст на посочена като нарушена разпоредба на чл.36 § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, така и от изричното определение на чл.2 § 2, бук. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година.

Отделното от горното следва да се посочи, че извод за незаконосъобразност на наказателното постановление може да бъде сторен при констатирана не на каквото и да е формално нарушение, като например – липса на посочване на някакво обстоятелство в описателната част на наказателното постановление, а единствено при установяване на съществено процесуално нарушение. В хипотезата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, едно нарушение на същата разпоредба би било съществено тогава, когато води до неяснота на съставомерните относно повдигнатото административнонаказателно обвинение факти, включително и когато от това следва невъзможност за нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си. В настоящия случай нарушението е описано съвсем ясно, а именно, че жалбоподателят не е представил тафографските листове, използвани от него през предходните 28 дни, а да се твърди, че същият жалбоподател, който лично е представил при проверката 1 брой тахографски лист от 08.01.2018г., не е наясно и включително от текста на наказателното постановление не може да разбере, че от тахографа на управляваното от него ППС следва да се представят именно тахографски листове (т.е. – че същия е аналогов, съгласно определението на чл.2 § 2, бук. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година), съответно – правото му на защита е нарушено, е очевидно твърде неправдоподобно.

На следващо място, съдът не споделя и становището за явно фактическо противоречие между периода на проверка на тахографските листове, като в началото е цитиран период – 11.12.2017г. до 07.01.2018г., а след това е цитиран друг по-дълъг период – 11.12.2017г. до 08.00 часа на 08.01.2018г., като и в двата случая за наказващия орган времето в цитираните периоди е точно 28 дни. В случая не се констатира твърдяното противоречие, доколкото в наказателното постановление периода от 11.12.2017г. до 07.01.2018г. е посочен като такъв, за който при проверката са изискани тахографски листове. Съответно, след извършване на последната проверка и предвид констатираното (включително и представения 1 брой тахографски лист от 08.01.2018г.) се достига до извод, че тахографски листове не се установяват за периода от 11.12.2017г. до 08.00 часа на 08.01.2018г., т.е. в случая се касае за 2 различни периода – на проверявани документи и на фактически констатации.