Определение № 2452 от 24.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2452 гр. София, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от бъдещия ищец – М. Д. Д., ЕГН ********** срещу определение № 9570 от 19.05.2025г. постановено по гр.д. 3313/2025г. по описа на СГС, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева.

Частният жалбоподател/бъдещият ищец - М. Д. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено от незаконен съдебен състав. Твърди, че съдиятадокладчик си е давала десетки пъти самоотводи по негови дела, което представлявало двоен стандарт. На следващо място твърди, че имал 85 % инвалидност и вписаните фирми в ТР били на загуба и нямал никакви доходи. Останалите твърдения се отнасят за незаконосъобразност на определението за допускане на обезпечение по бъдещи искове срещу Ц. С. Б., Т. Г. Ч. и П. Д. М. с цена на иска 7 000 000 лева, 2 500 000 лева и 500 000 лева, но не е посочено че са частични от цялото вземане в общ размер от 130 000 000 щатски долара. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като въззивният съд да уважи молбата за освобождаване от дължима държавна такса от 15 лева.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещните страни, защото те не участват в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК

Частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитмирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

За да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, първоинстанционният съд е приел, че молителят е пропуснал да декларира участието си като управител и член на съвета на директорите, както и съдружник в над 20 търговски 1 дружества, което предполагало възможност да заплати държавна такса в размер на 15 лева.

По делото липсват твърдения за наличието на конкретни факти по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, които могат да обосноват предубеденост на съдията-докладчик по делото. Обстоятелството, че съдията-докладчик си е давала десетки пъти самоотводи по други негови дела,дори и да е вярно, не представлява самостоятелно основание за отвод и по настоящото дело.

По делото е представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от 01.05.2025г. Ищецът е декларирал пенсия в размер на 609,60 лева и 517,40 лева на съпругата си, не упражнява търговска дейност, не притежава дялове в търговски, страда от множество заболявания и има 85 % инвалидност, съгласно решение на ТЕЛК.

След служебно извършена справка в Търговския регистър се установи, че ищецът е управител, съдружник и представляващ в повече от тридесет търговски дружества.

Според настоящия съдебен състав, липсата на деклариране на тези обстоятелства, е основание да се откаже освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева. Освен това, ищецът не е декларирал доходи за осъществяваната дейност по управление на тези дружества, но няма основание да се приеме, че не получава възнаграждение за своята дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала. Още повече, че притежава и дялове в търговско дружество на значителна стойност, както и налични три апортирани недвижими имота в капитала на две от тези дружества.

Предвид гореизложеното, в обжалваната част определението е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9570 от 19.05.2025г. постановено по гр.д. 3313/2025г. по описа на СГС, в частта, с която е оставена без уважение молбата от М. Д. Д., ЕГН ********** за освобождаване от държавни такси в размер на 15 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3