Решение № 195 от 15.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102393 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. Ш., чрез адв.

А. Д. – САК, срещу „Кредисимо“ ЕАД - град София. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2392215 от 21.05.2021 година, за сумата от 939.86 лева, от която сумата в размер на 900.00 лева – главница и сумата в размер на 39.86 лева – застрахователна премия, за срок от 8 месеца, като посочения в договора ГПР е в размер на 47.07% и годишен лихвен процент – 39.21%. Твърди, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът се е видял принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 553.92 лв. Твърди, че в резултат на това задължението на ищеца към ответното дружество възлиза в размер общо на 1 637.12 лева, в която сума са включени главница, лихва, застрахователна премия и възнаграждение на поръчителя. Навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Посочва, че същият не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като липсва посочване на компонентите, включени в ГПР.

Освен това, предвидената в договора застраховка, както и дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение също не са включени при 1 изчисляването на годишния процент на разходите. Посочва, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани, поради което възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя. Твърди, че ищецът е платил на ответното дружество сумата в размер на 1560.00 лева, но предвид разпоредбата на чл.

23 ЗПК, същият дължи само чистата стойност на кредита, т.е. сумата в размер на 900.00 лева, респективно – ищецът е надплатил сумата в размер на 660.00 лева.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2392215 от 21.05.2021 година, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 660.00 лева, представляваща недължимо платени суми, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за потребителски кредит № 2392215 от 21.05.2021 година, както и заплащането от страна на ищеца на сумата, посочена в исковата молба.

Твърди, че с последната са погасени задълженията на ищеца, а именно: 939.86 лева – главница, 109.74 лева – възнаградителна лихва и 9.01 лева – лихва за забава, като останалата част от платената сума е платена в полза на „Ай Тръст“ ЕООД по сключен с това дружество Договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2023 година.

Твърди, че действително в договора, сключен с последното е предвидена възможност възнаграждението да бъде преведено по банкова сметка на ищеца, но последният не е титуляр на вземането. Навежда доводи, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Посочва, че договорът с поръчителя не е задължителен и кредитополучателят няма задължение да го сключи. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователен. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на 21.05.2021 година между Р. И. Ш., в качеството й на 2 кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, в сключен Договор за потребителски кредит № 2392215 по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 939.86 лева, от която сумата в размер на 900.00 лева – размер на кредита и сумата в размер на 39.86 лева – размер на застрахователната премия. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 8 месеца, чрез месечни вноски в размер на 135.40 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 39.21 % и ГПР в размер на 47.07 % или ищецът се за задължил да върне общо сумата в размер на 1 083.20 лева. Между страните не е спорно и че сумата по кредита е усвоена от ищеца, както и че последният е изпълнил задължението си да върне сумата по договора за потребителски кредит, като е платил по сметка на ответника сумата в размер на 1 560.00 лева. Това обстоятелство се установява както от приложеното заверено копие на Разписка № 0500014095460180 от 15.10.2021 година на Изипей /л. 34-гръб/, така и от представеното от ответника заверено копие на Справка по договора за паричен заем /л. 101/.

Видно от договора, ведно с приложение № 1 към него /л. 23-гръб - 26/, в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие. С чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случаите, когато кредитополучателят чрез посредничеството на „Кредисимо“ е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от „Кредисимо“ директно по банкова сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия договор.

Остатъкът от главницата, след превода на застрахователната премия се предоставя на кредитополучателя при условията на договора.

3

Не е спорно по делото, а и приложеното заверено копие на Договор за поръчителство от 21.05.2021 година, ведно с Приложение № 1 към него /л. 26-гръб 30/ безспорно се установява, че на същата дата между Р. И. Ш. и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1 /чл. 8 от договора/, а именно – в размер на 69.24 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че между Р. И. Ш. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2392215 от 21.05.2021 година /л. 23-гръб - 26/, по силата на който дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 939.86 лева, от която сумата в размер на 900.00 лева – размер на кредита и сумата в размер на 39.86 лева – размер на застрахователната премия, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 8 месечни вноски, всяка в размер на 135.40 лева или общо сумата в размер на 1 083.20 лева. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Не е спорно по делото и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД на 21.05.2021 година е сключен договор за предоставяне на поръчителство /л. 26-гръб - 30/, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с 4 потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в размер на 69.24 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Първият предявен по делото иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10 ЗПК, като ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че невключването на застрахователната премия, както и на възнаграждението за поръчител в ГПР, представлява нарушение на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото последните представляват скрито възнаграждение за кредитодателя, а и в тази връзка не е посочено кои точно разходи формират ГПР.