Решение № 1256 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100902064 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД вр, чл. 499, ал. 7 КЗ /редакция към ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД твърди, че на 21.02.2016 г. на летище „Бършен“ настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ****, управляван от Н.Н.Ф. и застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, и лек автомобил марка „БМВ“, рег. № **** управляван от Н.Х.Б., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника „ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Вследствие на събитието починал Г.Р.Д. пасажер в лекия автомобил марка „БМВ“. Събитието било причинено и от двамата водачи, като този на лек автомобил марка „БМВ“ допринесъл със 70 % за настъпването му. Предвид солидарната отговорност на двамата водачи спрямо пострадалите /чл. 53 ЗЗД/, такава била налице и между застрахователите им на основание чл. 499, ал. 7 КЗ /редакция към ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./. В изпълнение на решение № 101/22.06.2020 г. по т. д. № 400/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и решение № 545/07.12.2020 г. по в. гр. д.

№ 310/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, постановени при участието на ответника като трето лице помагач на ищеца, в периода 09.02.2021 г. 23.02.2021 г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД заплатило на пострадалите от смъртта на починалото лице обезщетения. На майката С.Г.Д. били заплатени 200 000 лева – за неимуществени вреди, и 92 222,23 лева - законна лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до плащането. На бащата Р.Д.Д. – 200 000 лева – за неимуществени вреди, 1 350 лева – за имуществените вреди, и 92 844,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период. С регресна покана, получена на 17.02.2023 г., поканил ответника да му заплати 70% от общия размер на заплатените 1 застрахователни обезщетения и лихвите, като последният отказал. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 410 491,86 лева, представляваща регресно вземане в размер на 70 % от общия размер на заплатените на родителите на починалото лице обезщетения и законна лихва от 01.08.2016 г. до погасяването на задълженията, заедно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до погасяване на задължението, както и сумата 34 794,43 лева - мораторна лихва върху регресното вземане за периода 04.03.2023 г. - 06.11.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва исковете като поддържа, че събитието настъпило по вина единствено на застрахования при ищеца водач, каквото било установено и с влялата в сила присъда, постановена по отношение на него. Евентуално - че приносът на застрахования при него водач бил не повече от 30 %. Поддържа, че вземането било погасено по давност.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД вр, чл. 499, ал. 7 КЗ /редакция към ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Според чл. 499, ал. 7 КЗ /приложима в процесните правоотношения, без оглед датата на сключване на договорите за застраховка, доколкото не попада в обхвата на § 22 КЗ/ при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите, а когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, също отговарят солидарно. В чл. 53 ЗЗД е предвидена солидарна отговорност за вредите от деликта, причинен от неколцина.

Страните не спорят, а и при съобразяване задължителната сила на присъда № 147/222.10.2018 г. по ВНОХД № 186/18 на Апелативен съд – Бургас и силата на мотивите на влезлите в сила решение № 101/22.06.2020 г. по т. д. № 400/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и решение № 545/07.12.2020 г. по в. гр. д. № 310/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с които са уважени искове по чл. 226 КЗ /отм./ срещу ищеца, постановени при участието на „ЗД "БУЛ ИНС“ АД като трето лице помагач на страната на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, на основание чл. 300 ГПК, чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 153 ГПК съдът намира за установени по делото следните обстоятелства: 1/ че на 21.02.2016 г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1,1/ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ****, управляван от Н.Н.Ф., и лек автомобил марка „БМВ“, рег. № **** управляван от Н.Х.Б.; 2/ че вследствие на събитието са починали водачът на лекия автомобил марка „БМВ“ и Г.Р.Д. пасажер в него; 3/ че същото е настъпило поР. виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, който е нарушил чл.

21, ал. 2 ЗДВП; 4/ че към 21.02.2016 г. ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ****, а ответникът - застраховател по застраховка 2

„Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ****; 5/ че пострадали вследствие на събитието са родителите на починалия пасажер, като в тяхна полза са възникнали следните вземания за обезщетения на действителните вреди от смъртта на сина им и лихва за забава, а именно: за С.Г.Д. за сумата 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 01.08.2016 г. до погасяването, за Р.Д.Д. – 200 000 лева – за неимуществени вреди, 1 350 лева – за имуществените вреди, заедно със законната лихва от 01.08.2016 г. до погасяването /присъдени по предявените от тях срещу ищеца искове/; 6/ че в периода 09.02.2021 г. 23.02.2021 г. /с платежните нареждания на л. 29-42/ ищецът е заплатил на посочените лица обезщетенията в описаните размери и лихви, както следва: на С.Г.Д. сумата 92 222,23 лева - за периода от 01.08.2016 г. до плащанията, а на Р.Д.Д. - 92 844,72 лева за същия период; 7/ че това са действително дължимите размери на законната лихва върху присъдените обезщетения за посочения период.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже единствените спорните по делото факти, а именно: че събитието е причинено от действия/бездействия и водача на лекия автомобил марка „БМВ“; какъв е неговият принос за настъпване на събитието. По тези въпроси съдът намира следното:

На първо място следва да се посочи, че неоснователно е възражението на ответника, че липсвал принос на водача на лек автомобил марка „БМВ“, доколкото това не било установено с влязла в сила присъда. Гражданският съд би бил обвързан само от оправдателна присъда спрямо това лице /и то не във всички случаи на такава/. Доколкото то е починало, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК срещу него не би могло да бъде образувано наказателно производство. Съдът не е обвързан и от мотивите на постановената от наказателния съд присъда срещу водача на лекия автомобил „Мерцедес“, според които принос за настъпване на събитието има и водачът на лекия автомобил марка „БМВ“ /изложени при определяне на наказанието/. Според приетото в решение № 51/03.05.2017 г. по т. д. № 1971/2016 г. на ВКС , чиито мотиви настоящият съдебен състав намира за приложими и при спор относно съизвършителството и споделя: „От граматическото и логическо тълкуване на чл. 300 ГПК се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и на размера на наказанието, поР. което мотивите на присъдата в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския.“

Ето защо в настоящото производство следва да бъде изследван въпросът за съпричастността на всеки един от двамата водачи към настъпване на 3 процесното събитие.

Страните не спорят относно обстоятелствата, при които е реализирано процесното пътнотранспортно произшествие, които се установяват и от заключението на САТЕ, а именно че: мястото на ПТП представлява писта на летище - прав участък, с асфалтова настилка, без наличие на пътни знаци, маркировка, регулираща очертания на платна за движение на ППС и пътни ленти; водачът на лек автомобил „Мерцедес“ се движи в лявата част на пистата, по права траектория, в посока от изток на запад и със скорост от 149,90 км/ч.; в същото време, в дясната част на пистата, в същата посока на движение пред, лек автомобил „Мерцедес“ се движи лек автомобил „БМВ“ със скорост от около 72,14 км/ч.; от тази дясна част на пистата водачът на „БМВ“ предприема маневра завой наляво или завой в обратна посока – първоначално с плавно отклонение, с около 5 градуса спрямо надлъжната ос на пистата, но постепенно увеличава ъгъла и навлиза в траекторията на движещия се зад него „Мерцедес“; водачът на „Мерцедес“ задейства спирачната система и отклонява автомобила наляво; след 2,62 секунди - в момент, в който лек автомобил „БМВ“ е с посока на движение, перпендикулярна спрямо тази на лек автомобил „Мерцедес“, настъпва удар между двата автомобила; съприкосновението е в предната лява част на лек автомобил „БМВ“ и предната част на лек автомобил „Мерцедес“; в момента на удара скоростта на „Мерцедес“-а е 109,76 км/ч., а на „БМВ“ – 56,40 км/ч.

Според вещото лице по САТЕ при тази скорост на лек автомобил „Мерцедес“, още с отклонението от 5 градуса лекият автомобил марка „БМВ“ е попаднал в опасната зона на лек автомобил „Мерцедес“, като макар водачът да е реагирал на това отклонение, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава би имал при скорост от 90 км/ч. Водачът на „БМВ“ също не е имал техническа възможност да спре преди удара. Имал е възможност да възприеме идващия зад него лек автомобил преди предприемане на завоя - в страничното огледало за обратно виждане, а след започване на маневрата е имал директна видимост към него. Според вещото лице от техническа гледна точка събитието е следствие и на скоростта и на двата автомобила, и на пресичането на траектории с конфликтна точка. ПТП не би настъпило и при избрана по-ниска скорост от водача на лек автомобил „Мерцедес“, и при липса на започване на маневра от л. а. „БМВ“ – тогава траекториите на двата автомобила не биха се пресекли.

Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, макар да са се намирали на път, който не е бил отворен за обществено ползване, водачите е следвало да спазват правилата на ЗДвП, предвид липсата на твърдения и доказателства на този участък да е било определено друго /в който смисъл са и мотивите на наказателния съд/. Поведението на починалия водач на лек автомобил „БМВ“ също е противоправно. В нарушение на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП той не се е уверил, че с маневрата /завой наляво или обратен завой/ няма да създаде опасност за участниците в движението, като я е предприел без да се съобрази с наличието на задаващ се зад него лек автомобил и скоростта, с която се е движил. Нарушил е и чл. 38, ал. 3, според който завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното /а не от най-лявата лента, каквато в случая не може да се установи да е имало, както и регулирани посоки на движение/, като водачът на завиващото пътно превозно средство не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна автомобил. С тези си противоправни, а и виновни /доколкото не се твърди и установява обратното и с оглед чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ действия/бездействия водачът на „БМВ“ също е 4 допринесъл за настъпване на събитието.