Решение № 132 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20265000600277 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 77/10.04.2024г., постановена по НОХД № 6410/2023г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, осъденият А. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 11.08.2021г. в гр.Пловдив е причинил на Б. В. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на върха на крайната фаланга на 1-ви пръст на дясната ръка, причинило трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, б.

„б“ от НК е осъден на пробация за срок от една година, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения граждански иск и разноските /таксите/ по делото.

С решение № 418/11.12.2025г., постановено по ВНОХД № 1466/2025г., 1

Окръжен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на Районен съд гр.Пловдив.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, съдебният акт на първостепенния съд е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

От осъдения Я., чрез неговия защитник адв.Н.К., е подадено искане за възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Прави се искане за възобновяване на първоинстанционното дело, отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Я. и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения и искания.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в 2 закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно оплакването на защитата, че неизяснени са останали въпросите за механизма на извършване на престъплението и участието на осъдения Я. в него. Решаващите съдилища обстойно са спрели вниманието си на този въпрос.

Не се споделя виждането на Окръжен съд гр.Пловдив, че от страна на Районен съд гр.Пловдив е „демонстрирана известна непоследователност” относно начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалото лице. При излагане на фактическата установеност обосновано първоинстанционният съд е приел, че телесната неприкосновеност на Б. С. е била нарушена от осъдения Я. чрез нанасяне на удари с пластмасова тръба в областта на дясната му ръка - по пръстите и по предмишницата, приклещването на този му крайник между седалката на водача и вратата на лекия автомобил, нанасяне на удари с тръбата и с крака по тази ръка и главата му, както и получаване на удари с тръбата в областта на пръстите на дясната ръка, при които почувствал силна болка. В този смисъл са и показанията на свидетеля С., депозирани пред въззивния съд.

Първостепенният съд законосъобразно е стигнал до извода, че травматичното увреждане на пострадалото лице е причинено от множество удари /с тръба, с крак, притискане/затискане към вътрешната страна на автомобилна врата/, които попадат в областта на травмата. Последователен е в тезата си, че е налице комплекс от удари, система от телодвижения, довели до причиняване на общественоопасния резултат. Няма разминавания или 3 противоречия относно с какво и как са нанесени тези удари.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза механизмът за възникване на фрактура /счупване/ на пръст в областта на долната му фаланга е по директен механизъм /удар или притискане/ или чрез осево натоварване на коста. Счупването на върха на крайната фаланга на 1-ви пръст на дясната ръка на свидетеля С. може да се получи посредством директно въздействие в областта на пръста чрез удар с твърд тъп предмет /каквито по своята характеристика могат да бъдат всеки един юмрук, крак или тръба/ или чрез директно притискане на пръста към твърди тъпи предмети /интериорни части на автомобил/.

Следователно всеки един от ударите, попаднали в пръстите на дясната му ръка, може да е довел до трайно затрудняване на движенията на този му крайник. Категоричността, с която въззивният съд приема, че увреждането е причинено извън лекия автомобил при ударите с тръбата не намира опора в заключението на съдебномедицинската експертиза и в показанията на свидетеля С..

Настоящата инстанция намира, че мотивите на проверяваната присъда отговарят на изискванията чл.305, ал.3 от НПК. Районен съд гр.Пловдив е изпълнил задължението си да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Обсъдил е противоречията в доказателствата и тезите на страните, изложил е аргументи защо приема доводите на едни и отхвърля позицията на други.

Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.

Същите са взели отношение и по въпроса приложим ли е институтът на неизбежната отбрана. Съображенията им са правилни и законосъобразни, поради което не търпят критика. Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно доводи защо не е изпълнен фактическият състав на чл.12, ал.1 от НК.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд 4 намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Я. Я. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1466/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 6410/2023г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5