Решение № 14667 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14667 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. . като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110156209 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.12.2023 г., подадена от „..“ ЕАД срещу С. Б. Т., А. В. Д. и В. Б. Н., с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответниците при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, при квоти от по 5/24 части за ответниците С. Б. Т. и В. Б. Н. и 14/24 части за ответницата А. В. Д. за сумата от 10 032,57 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 1608,56 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 21.09.2023 г., 26,46 лв. – главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата н а исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г., в размер на 5,88 лв.

1

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответниците изпаднали в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабдения имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..“ ЕООД, поради което ответниците дължали цената на предоставената услуга.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. Н., чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на сключен с ищеца договор за продажба на топлинна енергия. Признава, че в качеството си на собственик на 2/12 идеални части от имота е използвал топлинна енергия за сградна инсталация.

Оспорва размера на претендираните вземания, както и наличието на основания за ангажиране на отговорността му за плащане на търсените суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Б. Т., чрез адв. Д., е подала отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационни отношения с дружеството.

Твърди, че е извършила отказ от наследството на . Н. и Б. Н., поради което не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Оспорва размера на претендираните вземания. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. В. Д., чрез назначения й особен представител – адв. М., е подала отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач „..“ ЕООД е взело становище по съществото на спора, като е заявило, че счита исковете за основателни и доказани.

2

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№...

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В 3 това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответниците в качеството им собственици на топлоснабдения имот. Представено е решение от 18.12.2003г. по гр.д. №263/1995г. на СРС, 55 състав, с което е изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба между съделителите В. Б. Н. с квота в размер на 2/12 ид.части, С. Б. Т. с квота в размер на 2/12 ид.части, Б. П. Н. с квота от 1/12 идеални части и А. В. Д. с квота от 7/12 ид.части, недвижим имот – апартамент на 4 етаж в сградата на ул. .., в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 77,90 кв.м. Неоснователни са възраженията на ответниците, че със същото не се установява правото им на собственост, тъй като липсвало отбелязване за влизане в сила на решението. Представеното решение е постановено във втората фаза на делбата, която протича след влизане в сила на решението в първата фаза, с което именно се решават въпросите относно собствеността и квотите на съделителите. С оглед изложеното посочените в диспозитива на решението от 18.12.2003г. съсобственици и квоти са определени с влязло в сила решение. Не е проведено насрещно доказване и не са представени доказателства, че имотът действително е бил изнесен на публична продан и е напуснал патримониума на ответниците.

Представени са удостоверения №№21661/29.02.2024г. и 21657/29.02.2024г. на СРС, 139 състав, от които се установява, че С. Б. Н. е направила отказ от наследството на . . Н., ЕГН **********, починала на 08.06.1990г. и от наследството на Б. П. Н., ЕГН **********, починала на 16.06.2018г. С вписването на отказа от наследство се е увеличил делът на другите наследници с този на отказалата се наследница. Видно от удостоверение за наследници от 19.12.2023г. на Столична 4 община, Район Витоша, наследници на Б. П. Н. са С. Б. Т. и В. Б. Н., поради което делът на В. Б. Н. се е увеличил и същият е получил вследствие наследствено правоприемоство собствеността върху 1/12 от имота и е станал собственик на 3/12 от същия. По отношение на направения отказ от наследството на . . Н. съдът намира, че същият е нищожен, доколкото е вписан след провеждане на делбата на имота по гр.д. №263/1995г. на СРС, 55 състав, доколкото същата е участвала като страна в него, с което е приела наследството с конклудентни действия. Вписваният отказ от наследство след неговото приемане с конклудентни действие е нищожен.

Ответницата С. Б. Т. е собственик на 2/12 идеални части от процесния имот.

Поради това съдът приема, че за целия процесен преиод ответниците като собственици са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №.. и отговарят за задълженията за заплащането на потребеното количество ТЕ при квоти: 3/12 за В. Н., 2/12 за С. Т. и 7/12 за А. Д..

Представено е писмо от „..“ ЕАД, от което се установява, че първоначално имотът е бил регистриран в дружеството с абонатни номера 4433 и .., като след м.02.2012г. въз основа на чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..“ ЕАД на клиенти в гр. София е била извършена промяна и за имотът е останал единствено абонатен номер .., за което е бил уведомен неговия титуляр В. Н..

Доколкото по делото липсват доказателства за извършена реална делба на процесния имот или разпределение на ползването, то е без значение дали топлоенергията за имота е била отчитана по един или два абонатни номера, тъй като собствениците съгласно правната уредба отговарят при условията на разделност съобразно своите квоти за задълженията във връзка с имота, а във вътрешните си отношения следва да уреждат въпросите, свързани с реалното потребление на услугите в имота.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито 5 твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.