Решение № 1150 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000503257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Ш. С. О. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 21.10.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 31.10.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 16591/31.10.2025 г., уточнена с молба вх.№ 2628/30.01.2026 г., Решение № 158/01.10.2025 г., постановено по т.д.№ 65/2024 г. по описа на Окръжен съд-Б.град, 18 състав, поправено с Решение № 21/03.02.2026 г. в частта, с която искът на Ш. С. О. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 45 000 лева, съответно 23 008,13 евро, представляваща разликата над сумата от 35 000 лева (17 895,22 евро), за която е уважена исковата претенция до сумата от 80 000 лева (40 903,35 евро), ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител –адвокат Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на стр.79 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса и разноски в производството с Определение на първоинстанционния съд № 1

249/07.05.2024 г.

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, която при подобни случаи определя обезщетения в значително поголеми размери. Поддържа се, че в постановеното решение не са отчетени в достатъчна степен физическите и емоционалните болки и страдания, които ищецът е преживял след настъпване на процесното ПТП, както и тези, които продължава да изпитва към настоящия момент, вида на претърпените от него телесни увреждания, техния размер и особено неблагоприятната прогноза по отношение на пълното му възстановяване. Твърди се, че съдът не е съобразил своето решение и с общественото разбиране за справедливост към момента, каквато е практиката на ВКС. Изрично оспорва наличието на принос, както и определения от съда процент на съпричиняване. Твърди, че ищецът няма принос за настъпването на вредоносния резултат.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от още 23 008,13 евро, дължима до сумата от 40 903,35 евро, която счита за справедливо обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт С., с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Отговорът е бланкетен.

С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение № 158/01.10.2025 г., постановено по т.д.№ 65/2024 г. по описа на Окръжен съд-Б.град, 18 състав, поправено с Решение № 21/03.02.2026 г., в неговата осъдителна част за сумата от 35 000 лева, съответно 17 895,22 евро, и в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 80 000 лева (40903,35 евро) до пълния претендиран размер от 150 000 лева (76 693,78 евро), ведно със законната лихва, е влязло в сила, поради необжалването му.

В съдебно заседание, въззивникът-ищец и чрез своя процесуален представител поддържа в писмено становище въззивната си жалба.

2

Претендира сторените разноски и пред двете съдебни инстанции. Заявява бланкетно възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемата страна-ответник, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ и чл.497 КЗ, предявени от Ш. С. О. против ЗАД „ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 35 000 лв. в еврова равностойност 17 895,22 евро застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2023 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 21.07.2022 г. свидетелят А. Б. Ц. е управлявал л.а.м. „ Ауди 80“ с рег.

№ ********, по отношение на който е била налице валидно сключена с ответното застрахователно дружество, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица

№

BG/30/122002115330, валидна от 20.07.2022 г. до 19.07.2023 г. Автомобилът се движел по ул. „Лешнишки път“ в посока от центъра на гр.Сандански към кв.

„Изгрев“. В същото това време, в обратна посока от кв. „Изгрев“ към центъра на гр.Сандански по същата улица се движил подвижен състав от кон, теглещ каруца, управлявана от ищеца. Участъкът от улицата, в района на местопроизшествието (към входа от терена пред „Леярната“) е с гладка 3 бетонна настилка. При приближаване на мястото на ПТП участъкът на пътя описва завой (десен за лек автомобил Ауди), във вътрешната част на който, видимостта и за двамата водачи е ограничена от тревиста и храстовидна растителност. Има и значителен насрещен наклон в посоката на движение на лекия автомобил, съответно попътен за каруцата. При навлизане в десния завой със скорост от порядъка на около 32,9 км/ч, водачът на лекия автомобил го насочва към мислената среда на платното за движение в района, като левите габарити на автомобила частично са навлезли в обхвата на насрещната лента. В същото това време ищецът е управлявал коня теглещ каруца със скорост от около 13,8 км/ч, като го управлявал в непосредствена близост до мислената среда на улицата в участък от платното със значителен попътен наклон на спускане спрямо посоката му за движение. В момента, когато лекият автомобил вече се е намирал на надлъжно разстояние от около 12,80 м преди мястото на удара, след участъка от пътя с ограничена видимост от завоя, видимостта за водачите е била неограничена, водачът на лекия автомобил забелязва главата на коня. Насрещното движение на двамата участници един срещу друг, продължило, без лекият автомобил да променя траекторията си, в резултат на което настъпва удар, като лекият автомобил преминава покрай коня и със скорост от 32,9 км/ч с предния ляв габарит (предна броня, ляв калник и други) челно се удря в предната лява част на товарната настройка и предна лява гума на каруцата, движеща се със скорост от 13,8 км/ч. От първоначалния удар настъпват тежки деформации в предната лява част на лекия автомобил и по-незначителни в предната лява част от каруцата. В следствие от значителното челно съпротивление и рязкото възникнало закъснение в предната лява част, в тялото на водача О. внезапно се е породила значителна инерционна сила проектирана в центъра на тежестта му. В следствие от тази значителна инерционна сила и поради местоположението на седалката, пръстите от стъпалата на водача се запъват в предния капка от товарната настройка. Поради липса на средства за задържане и действието на значителната инерционна сила в посока напред към зоната на удара, ищецът от седящо положение неконтролирано се е изправил и е залитнал в посока напред, което довело до преминаването на тялото отдясно на коня, а впоследствие до падането на ищеца върху настилката. След настъпилото изравняване на скоростите и едновременно със ставането на ищеца и залитането му напред, поради значително по-голяма остатъчна 4 кинетична енергия, лекият автомобил е започнал да избутва каруцата в посока назад към квартал „Изгрев“. Вследствие от ексцентричния удар и повличане каруцата на посока назад, левият хълбок на коня достига до левия калник и предната лява врата на автомобила и последователно осъществява контакт с тях. След този много кратък контакт започва и съвместно траслационно движение с блокирана предна лява гума на лекия автомобил и предна лява гума на каруцата в посока към квартала, което е довело до загуба на странична устойчивост, спъване и до падането на коня върху настилката, при което с дясната част на тялото странично притиска тялото но вече падналият върху настилката ищец.

Вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ дава заключение, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и са в пряка причинна връзка от действията и на двамата водачи при управлението на лекия автомобил и на кон, впрегнат в каруца в зоната около мислената напречна среда на платното от участъка на улицата, в обхвата на завой. И за двамата водачи е съществувала техническа възможност да управляват безопасно в дясната половина от съответните мислени ленти за движение.

Непосредствено след произшествието, на 21.07.2022 г. следобяд ищецът постъпва за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Пулс“ АД гр.Б.град, където още същият ден претърпява оперативна интервенция под обща ендотрахеална анестезия, изразяваща се в извършена средна срединна лапаротомия. Намерено е умерено количество кръв в коремната кухина, която е аспирирана. Намерен е и хематом в областта на малкото було по малката кривина на стомаха. Евакуиран голям коагулум, локализирана лезия в областта на 1-ви сегмент на черен дроб, кървяща. Коагулирана с биполяр.

Извършен е дренаж на коремната кухина, която е възстановена послойно. От болничното заведение ищецът е изписан на 29.07.2022 г. Продължил с домашно-амбулаторно лечение. По повод силни болки в корема, ищецът постъпва за втори път в болницата на 13.02.2024 г. до 19.02.2024 г. Установена вентрална херния без непроходимост или гангрена, за лечението на която претърпява оперативна интервенция на 15.02.2024 г.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че в следствие на претърпяното на 21.07.2022 г. ПТП, ищецът е получил 5 комбинирана гръдно-коремна травма-счупване на едно ребро, разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина. Получил усложнение-пъпна херния, лекувана оперативно. Коремната травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Полученото усложнение в хода на лечението-пъпна херния, е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От разкъсването на черния дроб няма да възникне нарушение във функциите му и е настъпило пълно възстановяване. Счупването на едно ребро е довело до затруднение на движенията на снага за около три седмици, а в последствие ищецът е изпитвал болки при по-тежка физическа работа за около три месеца.

По отношение на настъпилото усложнение-херния на предната коремна стена, е възможно да настъпи рецидив или да се появи друга по хода на оперативния белег, особено при упражняване на тежка физическа работа.

Възстановяването на ищеца от така получените травми е било за период от около 6 месеца.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показанията, относно търпените от ищеца неимуществени вреди.

Свидетелят А. Е. П.-фактически съжител с ищеца от десет години установява, че веднага след като й било съобщено за инцидента отишла в болницата в Сандански, където видяла Ш., че е в инвалидна количка. Имал рани по ръцете и видимо не бил добре. Още същия ден се върнали в болницата в Б.град, където ищецът претърпял операция. Там останал около 14 дни, като през цялото време свидетелката била с него като придружител. Ищецът не можел да става сам, имал катетър и системи, не можел да се храни сам, нито да ходи сам до тоалетна. Имал спукани ребра, а не можел да се движи, заради операцията. След изписването от болничното заведение, лечението продължило у дома около три-четири месеца, през което време ищецът пиел лекарства, а превръзките сменяла свидетелката. През този период от време нито ищецът, нито свидетелката работили, били подпомагани финансово от приятели и съседи. Ищецът започнал да изпитва болки в корема и при преглед било установено наличието на гной, което довело до втора операция на 14.02.2024 г. В болница бил около девет дни, след което около три месеца ищецът се възстановявал в къщи. Забранено му било да вдига тежко. Оттогава ищецът не работи. И до момента, когато се натовари повече, започва да изпитва болки в корема и не може да си поеме въздух. Ходи в гората с кончето 6 да събира съчки и ги продава.