Решение № 129 от 28.05.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ихтиман, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100589 по описа за 2023 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *, чрез адвокат В. О., против „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано по делото от юрисконсулт И. К..

В исковата молба се сочи, че на 09.10.2018 г., около 04:40 часа, на АМ „Тракия“, км. 45.500, в района на пътен възел „Мухово“, с посока на движение от град София, към град Пловдив, Н. В. К. управлявал товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, като в автомобила, с правилно поставен обезопасителен колан, на предна дясна седалка пътувала ищцата Р. Г.

В.. Пояснява се, че пътното платно на АМ „Тракия“ в посока към град Пловдив се състои от две пътни ленти за движение на автомобилите, разделени с единична прекъсната линия, а вдясно има обособена аварийна лента. Според активно легитимираната страна в района на пътен възел „Мухово“, в посока към град Пловдив, имало гъста мъгла и дим от запалване на сметището на град Ихтиман, поради което видимостта била силно намалена и в двете посоки на движение, в същия пътен участък били поставени табели, въвеждащи ограничение на максималната скорост за движение до 50 км/ч при дим и гъста мъгла, а като допълнителна мярка за осигуряване безопасността на движението в района били изпратени полицейски екипи от РУ - Ихтиман и ОДМВР - София, които били позиционирани в близост до табелите. Навеждат се доводи, че при тези пътни условия в опасния пътен участък от АМ „Тракия“, в платното за движение в посока към град Пловдив, възникнали последователно две пътнотранспортни произшествия - първото настъпило между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № *, 1 управляван от * и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „412Д“, с peг.

№ *, управляван от Цветелин Митов, а непосредствено след това настъпило и второ пътнотранспортно произшествие между товарна композиция с влекач марка ,ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с peг. № *, с полуремарке марка „Кьогел“, модел „СВКТ 24“, с peг. № *, управлявана от * Н. Д. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“, с peг. № *, управляван от *. Ищецът сочи, че вследствие на възникналите пътнотранспортни произшествия водачите, пътуващи по АМ „Тракия“ в посока към град Пловдив намалили скоростта си на движение. В исковата молба е отразено, че в района на км.

45.500, пътен възел „Мухово“, водачът на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * изведнъж забелязал, че колите пред него рязко намаляват скоростта си на движение, поради което задействал спирачната система на управлявания от него товарен автомобил, но не успял да спре своевременно, поради което настъпил удар между предната част на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, управляван от Н. К. и задната част на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА“, с peг. № *, управляван от В. М. Д.. Ищецът счита, че водачът на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка, ако е съобразил скоростта си на движение с пътните условия. Ищецът завява, че в резултат на пътното произшествие е получил следните наранявания - Контузия на гръден кош, Разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка, Разкъсно-контузна рана на трети и четвърти пръст на дясна ръка, които наранявания са влошили здравословното му състояние и са довели до силни и продължителни болки в увредените области от тялото. Твърди се, че по отношение на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и че последното е сезирано с нарочна молба за изплащане на обезщетение, но не е било изплатено такова. Поради изложените по-горе съображения ищецът настоява ответникът да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева, с която сума се цели обезщетяване на причинените неимуществени вреди, настъпили като последица от реализираното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до погасяване на задължението. Отправя се претенция и за присъждане на съдебните разноски, а така също и за присъждане на разноски за адвокат.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор. Ответникът не оспорва твърдението, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във връзка с товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *. Оспорват се, обаче, всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба. В тази връзка ответното дружество сочи, че произшествието не е възникнало единствено по вина на Н. К., а вина за него има и водачът на „Мерцедес 309 ЦДИ Спринтер“ с рег. № *. Оспорва се и твърдението пострадалата да е получила описаните в исковата молба увреждания, а така също и те да са в причинно-следствена 2 връзка с инцидента, както и твърдението, че Р. Г. Влъчкова все още не се е възстановила. Твърди се телесните травми на пострадалата да са възникнали поради свободното движение на тялото й, което може да се дължи на липса на поставен предпазен колан. Оспорен е и размерът на претендираното обезщетение, за което се сочи, че е значително завишено. Сочи се, че срокът по 496, ал. 1 от КЗ не е започнал да тече.

В проведеното последно открито съдебно заседание не се явява ищецът, като не се явява и негов процесуален представител. Преди заседание е постъпила молба от адвокат О. – пълномощник на ищцата, с която молба се настоява исковата претенция да се уважи. В последното заседание се явява юрисконсулт * – процесуален представител на ответника. Същата оспорва исковата молба, намира я за неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност заявява, че ако искът се приеме за основателен, то неговият размер е завишен.

Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на същата по същество. В тази връзка следва да се посочи, че към исковата молба е приложен препис от молба /покана/ от Р.

В., чрез адвокат О., до „ЗК Лев Инс“ АД, получена от дружеството на 15.02.2023 г., като по този начин се установява, че е било изпълнено изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ. Само за яснота следва да се посочи, че дори и да не е била отправена претенция по извънсъдебен път до застрахователното дружество, то на този етап отново са налице предпоставки за разглеждане на производството по същество, тъй в Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 119/2023 г. е посочено следното: „В случай, че съдът не е прекратил своевременно производството — на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора /искова молба с приложения и отговор на същата/, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред.“ В този смисъл са и мотивите към Определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК. В тази връзка следва да се посочи, че посредством отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът оспорва иска по основание, поради което са налице предпоставките за разглеждане на същия.

На следващо място от значение е посоченото в Решение № 641 от 4.05.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3750/2021 г., а именно: „Съгласно чл. 496, ал.

4 от КЗ, в случаите, в които представените документи, удостоверяващи настъпването на ПТП не са достатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изрично е предвидено във второто изречение на същата разпоредба, че 3 увредените лица имат право също да представят допълнителни доказателства. По аргумент за противното, увреденото лице няма задължение да представя други доказателства, извън предвидените в чл.

496, ал. 3 от КЗ, и застрахователят не може да откаже да определи и изплати застрахователно обезщетение на основание недостатъчност на доказателствата. Това е така, тъй като в чл. 107, ал. 1 от КЗ е предвидено изрично право на застрахователя да изисква необходимото му съдействие от държавните органи и третите лица за определяне на обезщетението, включително да изисква преписи от документи, съставени във връзка с провеждано досъдебно производство, имащи отношение към определянето на виновността на дееца, както и медицински документи, свързани със здравния статус и лечение на увредените лица.“ Предвид горното, следва да се има предвид, че дори и застрахователят да е поискал допълнителни документи извънсъдебно от ищеца, то последният с поканата си е представил препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, което обстоятелство е отразено в самата покана и което не се оспорва от застрахователя с неговото писмо от 16.02.2023 г. или с отговора на исковата молба. Тук е мястото да се посочи и разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, където изрично е записано, че в случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от същия закон.

Също така в текста на чл. 107, ал. 1 от КЗ изрично е разписано, че за установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят има право да получа необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи, а когато исканата информация е част от материалите по досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.

С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че искът е допустим.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 405, ал. 1, във вр. чл. 429 от КЗ – за главницата и чл. 493, ал. 1, т.

5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – за лихвата.

За да бъде уважен иск по чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл.

380, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ – за главницата, следва да се установи в хода на исковия процес, че в резултата на виновно поведение на водач на моторно превозно средство, по отношение на което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е настъпило пътнотранспортно произшествие, което 4 произшествие е причинило увреждане /вреда/ на друго лице, като така последвалата вреда може да бъде както имуществена, така и неимуществена.

В настоящия случай страните не спорят, че по отношение на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която времево е обхващала и момента на произшествието. Това обстоятелство изрично се потвърждава и признава с отговора на исковата молба – стр. 3-та от отговора.

Като свидетел по делото е разпитан Н. * – брат на ищцата. Същият заявява, че през есента на 2018 г. е разбрала, че сестра му Р. В. и зет му Н. К. са пострадали в транспортно произшествие и че се намират в болница „Света Анна“, след което е отишъл до лечебното заведение. Сочи, че са искали да оставят сестра му в болница, понеже имала травма на гръдния кош и порезни рани на ръцете, била уплашена и същата останала в болницата, но за да може да се грижи за съпругът й, който бил по-тежко пострадал. Свидетелят допълва, че ръцете на сестра му били превързани и е имала бодежи в гръдния кош.