Решение № 745 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605087 по описа за 2025 година С Присъда № 180 от 25.03.2025 година, постановена по НОХД № 14090/2023 година състав на Софийски районен съд е признал подсъдимия И. Г. И., ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.11.2014 г., около 20:00 часа в с. Пасарел, общ. Столична, обл. София. ул. „Момин камък” № 11, при условията на съучастие, като съизвършител с М.Д.С. - извършител, чрез нанА.не на множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и лицето на М.Н.А., причинил на М.Н.А. тежка телесна повреда, изразяваща се в трайно намаление на зрението на дясното око, отговарящо на визус /зрителна острота/ 0.01, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „постоянна слепота с едното око“ - престъпление по чл. 128, ал. 2, пр.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

128, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Със същата присъда районният съд е признал подсъдимия за виновен и в това, че на 30.11.2014 г., около 20:00 часа, в с. Пасарел, общ. Столична, обл.

София, ул. „Момин камък” № 11, при условията на съучастие, като съизвършител с М.Д.С. - извършител, влязъл в чуждо жилище - къща, обитавана от М.Н.А. и Д.С.Г., след като употребил за това хитрост, изричайки думите „Отвори! Полиция!“ и сила, блъскайки силно отворената от А. врата и 1 деянието е извършено от две лица - С. и И. - престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание между горните две - „лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Присъдата е атакувана с въззивна жалба от подсъдимия И. Г. И. .

Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, а доводите свързани с неправилно и превратно изследване на доказателствата от решаващия съд.

Твърдението на защитата е че И. не е нанА.л побой над пострадалия М.Н.А., поради което и не е извършителят, причинил му тежката телесна повреда.

В открито съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържаха жалбата. Изложиха и подробни съображения в нейна подкрепа с насоки, съвпадащи с тези, формулирани още с нея.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспори жалбата.

Пледира за потвърждаване на присъдата.

В „последната си дума“ подсъдимият поиска оправдателна присъда.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима. Тя е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна.

„По същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съображенията са следните:

Пред първата инстанция с внесения обвинителен акт е било повдигнато обвинение и срещу М.Д.С., ЕГН: **********, за това, че в условията на съучастие, като извършител, заедно с И. Г. И. е извършил същите две престъпления, за които е обвинен и И. С определение от 30.05.2024 г. на 6-и състав при СРС, НО, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на обвиненията срещу М.Д.С. и производството в частта относно този подсъдим е прекратено.

Фактите, установени по делото според въззивната инстанция са следните:

Цялото действие, от неговото начало да финала му се развива в село Пасарел на дата 30.11.2014 година. Това е и датата, на която са празнували именниците „Андреевден“. По този повод свидетелят А.Г.В. празнувал заедно с множество приятели – подсъдимият И. Г. И., свидетелите М.Д.С., Г.И.С., А.Ч. Г., С.С.Д., Д.Л. С.а и И.И.П.. Черпели се за повода в кафене, находящо се в центъра на селото, известно като „Новото“. От там компанията си тръгнала около 17:00 часа, като всички, с изключение на Д.С. и И.П., тръгнали към 2 дома на А.В., находящ се в с. Пасарел, общ. Столична, обл. София, ул. „Момин камък“ № 12, където да продължат да празнуват. По пътя си купили алкохол. В дома на А.В. дошли и свидетелките Е.В.Д. и В.В.В..

По време на празненството, между присъстващите станало дума, че двама мъже, които не са местни, но са живеещи в с. Пасарел, на ул. „Момин камък“ № 11 тормозят възрастите хора в селото. По този повод, подтикнати от изпитото количество алкохол и от завладялата ги обща емоция И. И., М. С., С.Д., Г.С. и А. Г. решили да отидат и да потърсят сметка на двамата мъже, като ги набият, т.е. накажат за злодеянията им и така да въздадат „справедливост“. Около 19,30 часа петимата се отправили към къщата, където живеели М.Н.А. и Д.С.Г., които всъщност не били лично познати на никой от петимата. Домакинът А.В., останал в дома си заедно със свидетелките Е.Д. и В.В..

Втората част от „действието“ се разиграла пред и в къщата, обитавана от М.Н.А. и Д.С.Г., или по-скоро от Д.С.Г. и М.Н.А., тъй като майката на Г. е била и наследствен собственик на имота. Двамата приятели си била у дома и гледали телевизия, /футболен мач/, като Д. Г. лежал на едно от леглата в единствената стая в къщата, намиращо се в дясно от входната врата, а М. А. седял на другото легло, което се намирало срещу входната врата. Имота, където била построена къщата бил ограден с плътна ограда и към него се влизало през метална врата, която в този момент била заключена.

И. И., М. С., С.Д., Г.С. и А. Г. стигнали до къщата, където живеел пострадалия. След като установили, че портата на двора е заключена, първоначално свидетелят М. С., а след него и свидетелят С.Д. изритали с крак ламарината на портата на двора, в резултат на което тя паднала. При удара С.Д. наранил крака си, уплашил се, че се е травмирал сериозно и си тръгнал към вкъщи.

Подсъдимият И. И. и свидетелите М. С., Г.С. и А. Г., влезли в двора на къщата. Всички имали качулки на главите си, а И. И. и М. С. били и с черни, плетени маски с прорези.

Станало вече около 20:00 ч., когато подсъдимият И. И. почукал силно на вратата на къщата. Д. Г., който продължавал да си лежи в леглото казал на пострадалия М. А. да стане и да провери кой чука, което А. и сторил. Преди да отключи вратата, М. А. попитал кой чука, на което изпърво никой не отговорил. Вместо отговор подсъдимият И. И. втори път почукал силно на входната врата на къщата, при което М. А. отново попитал кой чука, на което И. И. отговорил: „Отвори! Полиция!“.

Чувайки това, М. А. отключил и отворил вратата широко, но не видял никого навън, тъй като в този момент четиримата се били прикрили в тъмното отстрани на къщата. М. А. тъкмо започнал да затваря вратата, когато подсъдимият И. И. я бутнал силно и заедно с М. С. влезли в къщата.

И. И. и М. С. повалили М. А. на леглото и започнали да му нанА.т множество удари в главата с юмруци, след което М. А. паднал на земята, а М.

С. и И. И. продължили да му нанА.т удари с ритници по главата и по лицето, в резултат от което на А. започнала да му тече кръв от очите и от ушите.

3

В това време Д. Г. безучастно лежал на друго легло, не се намесвал, за да не пострада и самия той. След малко в къщата влязъл и свидетелят Г.С., който до този момент стоял навън заедно с А. Г.. Двамата през цялото време наблюдавали действията на И. И. и М. С. през отворената входна врата на къщата. Г.С. влязъл в дома не с намерение да се включи в побоя, а за да го прекрати, което и сторил.

Подсъдимият И. И., свидетелите М. С., Г.С. и А. Г. се върнали в дома на А.В. и продължили да празнуват.

След като нападателите напуснали дома му, Д. Г. се обадил на тел. 112.

На място пристигнали автопатрул на 08 РУ-СДВР и линейка, която откарала пострадалия М. А. в УМБАЛ „Света Анна“, гр. София за лечение.

По време на болничния престой и проведените оперативни интервенции се установило, че на пострадалия М.Н.А. са причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око, непосредствено под дясната вежда; разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, включваща мигления ръб; кръвонА.дания на горните и долните клепачи на лявото и дясното око; субконюнктивални кръвоизлизи на двете очни ябълки; хематоми в областта на шията и врата; кръв в предна очна камера на дясното око, без оформено ниво, травматична мидриаза, разкъсвания на сфинктера, иридодонеза, факодонеза, мътнини в стъкловидното тяло - по-плътни в горната половина (организирани като след кръвоизлив); потъмняване на очната леща на дясното око; очно дъно - папила (зрителен нерв) с очертани граници, избледнял (находка, както при нарушено кръвоснабдяване), макула (място на най-ясно виждане) бледа, без рефлекс (находка, както след травматичния оток), намаление на зрението на дясното око (VOD = 0.01), при което брои пръсти на ръката от 50 см.

Намалението на визус (зрителната острота) до 0.01 на дясното око на пострадалия М. А. е трайно, без тенденции към оздравяване и реализира критериите на медико-биологичния признак „постоянна слепота с дясното око“. Това намаление на зрението на пострадалия се дължи на установените промени на очния нерв и макулата, като същото отговаря на степен на социално значима слепота. Конкретна причина за намаление на зрението са увредите на зеницата, на стъкловидното тяло и на очния нерв, изразяващи се в трайно разширение и неподвижност на дясната зеница, наличие на мътнини в стъкловидното тяло, избледняване на очния нерв с липса на рефлекс в макулата, които са причинени в резултат от нанесените на 30.11.2014 г. от И.

И. и от М. С. множество удари с юмруци и с ритници в главата и в лицето на пострадалия М. А..

Такива факти установява въззивната инстанция. Идентични с тях е намерил за установени и първостепенния съд, което го е мотивирало и да приеме съпричастност на подсъдимия И. И. към причинената тежка телесна повреда.

Когато е установявал фактите, районният съд е направил един изключително подробен, задълбочен и цялостен анализ на доказателствата, 4 като ги е преценил добросъвестно през призмите, както на обвинителната, така и на защитната теза.

По доказателствата.

Някои специфични за това производство особености са въвели немалко затруднение при установяване на фактите. Тези затруднения са провокирани от една страна от необходимостта да се анализират променени, дори противоречащи си показания на един и същ свидетел Г.С., дадени в досъдебното производство и на съдебна фаза. Силно затруднение е породено и от факта, че двама от най-ключовите за делото свидетели са починали преди да дадат показания, които да могат да бъдат ползвани. Д. Г. е починал скоро след инцидента, /той е страдал от наркотична и алкохолна зависимост и шизофрения/, докато пострадалият М. А. е дал показания пред разследващ орган, но след това и той е починал и при липсата на съгласие от страните неговите показания не са приобщени и не могат да бъдат коментирани от въззивния съд.

Въпреки тези особености за доказателствена оскъдица не би могло да се говори. На грозната сцена, довела до толкова тежки последици за пострадалия са присъствали, извън починалите още четирима. Единият от тях – подсъдимият И. И. отрича да е участвал в побоя. Напълно логично, доколкото такава е и неговата защитна позиция.

По-интересни и далеч по-трудни за анализ са показанията на свидетелите свидетелите М. С., Г.С. и А. Г.. Но и тези именно свидетелски показания са основата, върху която съдът изгражда ключовите изводи по фактите.

Първостепенният съд, както и по горе настоящата инстанция посочи е направил един изключително подробен анализ на всички доказателства, спирайки се подробно и на показанията на посочените трима свидетели, като обективно и последователно е изразил основанието, поради което приема едни от техните показания за правдиви и не приема за достоверни други.