Решение № 1406 от 08.06.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106908 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от З. С. Г. против Г. В. Г. и В. И.

Д. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да прогласен за нищожен, като привиден и прикриващ покупко-продажба, както и като извършен без основание, сключеният между ответниците с нотариален акт № ***/08.04.2025 г. на нотариус Н. Н. договор за дарение на 5 % от притежаваната от Г. Г. ½ ид.ч. от следните имоти: 500/1120 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б***, представляващ дворно място с площ от 660 кв.м., ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 44 кв.м., както и две стопански постройки, подобрения и приращения в имота, да бъде признато в полза на ищцата правото да изкупи на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС за сумата от 9 700 лв. ½ ид.ч. от 500/1120 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б***, ведно с ½ ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 44 кв.м., две стопански постройки, подобрения и приращения в имота, както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от 500/1120 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Б**, от изградените в него сграда с идентификатор *** и две стопански постройки, както и от подобренията и приращенията в имота, а останалата ½ ид.ч. от тези имоти е била собственост на Г. В. Г.. Твърди се също така, че на 25.09.2025 г. при снабдяване с данъчна оценка на имотите ищцата узнала, че като техен собственик фигурира и ответникът В. Д., като след извършена справка в АВп тя установила, че на 08.04.2025 г. първият ответник е дарил на втория 5 % от своята ½ ид.ч. от имотите, след което на същия ден му е продал останалите 95 %, като по този начин ответникът Г. се е 1 разпоредил изцяло с притежавана от него ½ ид.ч. от процесните имоти. Според ищцата сключеният между ответниците договор за дарение е нищожен като привиден, при условията на относителна симулация, тъй като с него се прикрива договор за покупкопродажба. Ищцата счита, че двата договора от 08.04.2025 г. (дарение и покупко-продажба) инкорпорират съглашение на ответниците за продажба на цялата собствена на ответника Г.

Г. ½ ид.ч. от имотите за продажната цена от 9 700 лв. На следващо място ищцата твърди, че договорът за дарение е нищожен и поради това, че е сключен без основание, тъй като прехвърлителят не е бил мотивиран от дарствено намерение – дарената част от имота е прекалено малка, за да обоснове дарствено намерение, а намерението на дарения е било да стане съсобственик, за да се създаде законово основание за изключване приложението на чл.

33, ал. 1 от ЗС и по този начин да се извърши последващата покупко-продажба. Поради това и предвид нищожността на договора за дарение, ищцата счита, че има право на изкупуване на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС на цялата продадена от ответника ½ ид.ч. от съсобствените им имоти за сумата от 9 700 лв., поради което е предявила и такъв иск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника В. Д., който е оспорил исковете като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди, че при сключване на атакуваната сделка той и ответникът Г. Г. са имали воля да сключат точно договор за дарение, а не договор за покупко-продажба на тези идеални части. Сочи, че е бил в приятелски отношения с бащата на Г. Г. до смъртта му през *** г., а след това е поел грижата за майката на Г. Г. и за него самия, тъй като последният е трайно безработен – носил им храна, купувал им лекарства, водил ги на лекари и е бил до тях винаги, когато са имали нужда от помощ.

Поради това и в знак на благодарност Г. Г. решил да дари на В. Д. част от имота си (5 %), а останалата част възнамерявал да продаде, като Д. изявил желание да купи тази част и Г. се съгласил, т.е. намерението на Г. Г. действително е било с първата сделка да надари В. Д. в знак на благодарност за полаганите грижи за самия него и за неговата майка.

Ответникът Д. твърди също така, че не е налице и другият твърдян от ищцата порок на процесното дарение, а именно привидност на същото и прикрИ.е на покупко-продажба.

Заявява, че в случая двете сделки – дарение и покупко-продажба са били извършени в такава поредност заради удобство – да се използват вече издадените документи за имота. Сочи също така, че дарената част от имота не е незначителна, тъй като дарените 5 % се равняват на 25 кв.м. от поземления имот, която част е достатъчна награда за положените от него усилия по отношение на Г. Г. и неговата майка.

Ответникът В. Д. е оспорил и иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Сочи, че правото на изкупване на ищцата е погасено, поради изтичане на двумесечния законов срок от узнаване на продажбата, тъй като тя е узнала за сделката много по-рано от посочената в исковата молба дата 25.09.2025 г., което е видно от подадения от нея още на 02.07.2025 г. сигнал до РП-Бургас относно процесната сделка. В съдебно заседание ответникът Д. не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

Ответникът Г. Г. не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявените искове, не е ангажирал доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2

*** , т. I, дело № 232/1984 г. на нотариус при БРС, В. Г. Г. и брат му С. Г. Г. са дарили на своите малолетни деца Г. В. Г. и З. С. Г. своя недвижим имот, находящ се в с. Л**, представляващ: 500/1120 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, образуващо урегулиран парцел I-69,262, в кв. 9 по плана на селото, целият с площ от 1120 кв.м., ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда.

По делото е представен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. I, рег. № 1119, дело № 155 от 08.04.2025 г. на нотариус Н. Н., с който Г. В. Г. е дарил на В. И. Д.

5 % от притежаваната от него ½ ид.ч. от следния недвижим имот: 500/1120 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б***, с адрес на поземления имот: гр. Б***, кв. Л***, ул. ***, с площ от 660 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 44 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно документ за собственост представлява ½ ид.ч. от 500/1120 кв.м. от застроено и незастроено дворно място, образуващо урегулиран парцел I69,262, в кв. 9 по плана на селото, целият с площ от 1120 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т. I, рег. № 1120, дело № 156 от 08.04.2025 г. на нотариус Н. Н., с който Г. В. Г. е продал на В. И.

Д. останалите 95 % от притежаваната от него ½ ид.ч. от гореописаните недвижими имоти за продажна цена в размер на 9700 лв.

Видно от представената скица на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б**, в него попадат три сгради: сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 14 кв.м., сграда с идентификатор ***, представляваща селскостопанска сграда със застроена площ от 27 кв.м. и сграда с идентификатор ***, представляваща едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м.

По делото са представени 18 разписки, удостоверяващи извършени през периода 07.02.2023 г. – 06.03.2025 г. плащания от В. Д. чрез системата „Изипей“ на задължения на Г.

Г. за здравноосигурителни вноски, като сумите са преведени по сметка на ТД НАП-Б***.

Представена е и една разписка за извършен на 29.11.2022 г. паричен превод от ответника В.

Д. по банкова сметка на З. В. Г. (видно от представения анекс към договор за преиздаване на банкова карта) на сумата от 1 278,23 евро, като в съдебно заседание процесуалният представител на ответника Д. е заявил, че сумата е преведена като финансова помощ.

По делото са разпитани свидетелите Р. С. Г. (майка на ищцата) и Т. П. (без родство със страните).

Св. Г. сочи, че познава ответника Г. Г. и неговата майка от 47 години, тъй като бащата на Г. е бил брат на нейния съпруг. Твърди, че Г. Г. никога не е работил, бил е прекалено обгрижван от родителите си, стоял е сам и не е контактувал с никого. Заявява, че бащата на Г. Г. е починал на *** г., като преди това той е бил в близки отношения със своя брат (съпругът на свидетелката) и двамата много са си споделяли. Свидетелката сочи, че не е виждала и не знае някой да е помагал на Г. Г. и на неговата майка след смъртта на баща му.

Сочи, че не е виждала ответника В. Д., а от съседка е разбрала, че след смъртта на бащата на Г. младеж е наобикалял него и майка му, тъй като имал интерес към имотите им.

Свидетелката заявява, че не е виждала Г. Г. и майка му от 28.08.2024 г. и не знае къде живеят те сега. Твърди, че не познава лично В. Д., като го е виждала един път през м. ноември 2023 г. по повод водомерите в съсобствения им имот, както и на дело в съда. Заявява, че е говорила с майката на Г. Г. относно гарсониерата им, като тя й казала, че ще я даде на В., защото той ще ги гледа.

Св. П. (приятел на ответника В. Д.) заявява, че познава Г. Г. от момента на смъртта на баща му. Твърди, че Д. е познавал бай В. (бащата на Г. Г.) повече от 10 години, като след неговата смърт помагал на Г. и на неговата майка – води я на лекар, когато се налага, плаща 3 здравните осигуровки на Г., плаща им ел. енергията, купува им храна и лекарства, води ги да пазарят. Свидетелят сочи, че Г. Г. не работи, а майка му получава малка пенсия. Заявява, че в негово присъствие Г. е предложил на Д. да му дари малка част от имота в кв. Л*** в знак на благодарност за грижите за тях, като Д. се учудил, но приел. След това Г. казал, че смята да продава и останалата част от имота си и Д. казал, че иска да го купи и платил за него 10 000 лв. Свидетелят заявява, че след смъртта на баща му Г. Г. и майка му са живели в тяхно жилище в гр. Б**, ж.к. Л**, а сега живеят в гр. П*** в жилище на В. Д., като те са продали жилището си в гр. Б***.

При така представените доказателства съдът намира, че предявените искове са неоснователни, тъй като в случая не се ангажираха доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че волята на двамата ответници е била да сключат не договор за дарение, а договор за покупко-продажба на 5 % от собствената на Г. Г. ½ ид.ч. от притежаваните от него в съсобственост с ищцата недвижими имоти в кв. Л**, т.е. че договорът за дарение е относително симулативен и че същият прикрива договор за покупко-продажба между Г. Г. и В. Д. на посочените 5 % от имотите. Напротив – от показанията на св. П. става ясно, че волята на страните по сделката е била да сключат именно договор за дарение, како е бил налице и мотив за дарението, а именно полагани от страна на В. Д. грижи за дарителя Г. Г. и за неговата майка, което с оглед размера на дарението е достатъчно да обоснове дарствено намерение, съответно основание за сключване на договора.

По делото не се доказа също така наличие на всички елементи на твърдяния прикрит договор за покупко-продажба и в частност уговорена между ответниците продажна цена, нито се твърди, че такава цена е била платена от В. Д. на Г. Г. за прехвърлените му 5 % от имотите. Фактът, че непосредствено след сключването на договора за дарение същите страни са сключили и договор за покупко-продажба, с който Г. Г. е продал на В. Д. останалите 95 % от собствената му идеална част от имотите, не означава и не сочи на извода, че те не са имали воля за настъпване на правните последици на договора за дарение, при условие, че не се събраха никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.