Решение № 1474 от 29.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8277/2022
- Вид
- Решение № 1474
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1474 гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110208277 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба от И. Я. К., ЕГН : **********, чрез адв. М. Л. от САК, срещу електронен фиш серия К № 5 421428, издаден от СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. К., която обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен – издаден при съществени процесуални нарушения: в ЕФ не е посочен собственика, на когото е регистрирано превозното средство; по отношение на вписаното в ЕФ ТД „К.И К. ЕООД не е уточнено дали същото е собственик или ползвател на процесното МПС; не е изпълнена процедурата по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, тъй като на собственика „ОТП Лизинг“ ЕООД не била изпратена покана да се яви управителя му, за да му бъде съставен ЕФ или да посочи писмено лицето, на което е предоставил управлението на МПС; не е изпълнена и процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП - аналогично. Твърди се и нарушение на материалния закон, тъй като е налице законова празнота относно случаите, когато и собственикът, и ползвателят на МПС са юридически лица, доколкото нито чл.
189, ал. 5, нито чл. 188, ал. 2 от ЗДвП ЮЛ не са посочени като субект, който следва да посочи на кого е предоставил от своя страна управлението на МПС, поради което санкционирането на законния представител на ЮЛ – ползвател на МПС, което е собственост на друго ЮЛ, за нарушение, извършено с предоставеното за ползване МПС е в нарушение на чл. 6 от ЗАНН. Иска се 1 отмяна на ЕФ, както и да бъде осъден АНО да заплати на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от ЗАдв и договора за правна защита и съдействие, доколкото жалб. К. е юрист, действащ адвокат от САК.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено искане от адв. Л., с което моли да се даде ход на делото, като сочи причина за отсъствието си, както и АНО да бъде осъден да заплати на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и договора за правна защита и съдействие, доколкото жалб. К. е юрист, действащ адвокат от САК.
Представено съдебно решение на друг състав на СРС по аналогичен случай със същия жалбоподател.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от 07.10.2022 г. се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли се за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Изложени са съображения, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са обсъдени наведените с жалбата възражения. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2021 г. в 11:15 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 619 заснело лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № *** движещ се по Околовръстен път при № 174, с посока на движение от бул.
“Симеоновско шосе“ към бул. “Св. Климент Охридски“, със скорост на движение от 97 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 до 80 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 17 км/ч.
Процесният лек автомобил към тази дата бил собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД (предишно име „СОЖЕЛИЗ-БЪЪЛГАРИЯ“ ЕООД - след справка в ТР), с представляващ М.Р.К., с изрично посочен в СРМПС ползвател „К.И К.
ООД, чийто представляващ и управител е жалб. К. (отново след справка в ТР), което се установява от представеното копие от СРМПС, както и от справката за регистрацията и собствеността на МПС. Автомобилът бил предоставен за ползване на „К.И К. ООД въз основа на договор за финансов лизинг от 02.10.2017 г., сключен между собственика и ползвателя (видно от заявлението от М. К.).
Първоначално за описаното нарушение бил издаден ЕФ серия К № 5287081, с който бил санкциониран М.Р.К. като представляващ „ОТП 2
ЛИЗИНГ“ ЕООД. Съдържанието на този ЕФ достигнало до знанието К. след справка в СДВР – ОПП на 27.09.2021 г. (по данни на пълномощника му), който на 04.10.2021 г. подал заявление до ОПП – СДВР, с което представил копие от договора за финансов лизинг от 02.10.2017 г. и копие от СРМПС – част 1, като декларирал, че процесният автомобил е даден за ползване на „К.И К. ООД по силата на договора и поискал издадения срещу него ЕФ да бъде анулиран. Очевидно искането му било изпълнено, като първоначално издадения ЕФ бил анулиран (с отбелязване в горния му десен ъгъл), като бил издаден процесния ЕФ срещу жалб. К..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 5421428, издаден от СДВР; заверено копие от СРМПС – част 1; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 8-38-21 от 07.07.2021 г. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 02.09.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД; ЕФ серия К № 5287081; заявление от М.Р.К.. По делото са представени копия на само три страници от договор за финансов лизинг без заверка, поради което съдът не прие това за годно писмено доказателство.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.
По делото е представен снимков материал от видеоклип, записан от техническото средство, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 07.07.2021 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, както и съобразно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото 3 снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението; ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 80 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е именно такова техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след 4 преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административно наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.