Решение № 260336 от 29.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2070/2021
- Вид
- Решение № 260336
- Подписан
- 29.06.2022
- В сила
- 17.12.2022
- Състав
- МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 280728 от 29.12.2021 · РАЛИЦА КАМЕНОВА РАЙКОВА
- Разпореждане № 260409 от 25.01.2022 · МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
- Разпореждане № 262979 от 30.08.2022 · МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
- Разпореждане № 263355 от 25.10.2022 · МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 и 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 и 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
Р Е Ш
Е Н И Е
№
.......... гр.Варна, 29.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при участието на секретаря
Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2070 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
Етажната собственост с адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски”,
№ 118, срещу Е.И.О., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл.
38, ал. 1
ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД, за проемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 487.00 лева, от която 155.00 лева – такса за професионален домоуправител за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г.; 45.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.06.2017г. до 31.02.2018г., съгласно решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г.; 155.00 лева – такса фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 31.01.2017г.; 132.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.03.2018г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 15.02.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2020г., до окончателното погасяване на задължението; сумата от 63.91 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.07.2017г. до
17.01.2020г., за които суми е издадена заповед № 1523/24.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 901/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав.
Твърди се в исковата молба, че Е.О. е собственик на ап. 33 в сграда в режим на етажна собственост, наховяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, № 118 и като такава има задължения за вноска за професионален домоуправител от 5 лева месечно, съгласно решение на ОС на ЕС от 28.06.2016г.; за фонд „Ремонт“ в размер на 5 лева месечно, съгласно решение на ОС на ЕС от
30.01.2017г., както следва за почистване, асансьорна поддръжка, ел.енергия и консумативи в размер на 5 лева месечно (за времето до 28.02.2018г.), съгласно решение на ОС на ЕС от 28.06.2016г. и в размер на 6.00 лева (за времето след 01.03.2018г.), съгласно решение на ОС на ЕС от
15.02.2018г. Тъй като О. не е заплатила задълженията си към ЕС е депозирано заявление по чл. 410 ГПК, като издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 901/2020г. е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 6
ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането си, поради което и сезира съда за това. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е.И.О. , чрез назначения ѝ по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва пасивната легитимация на ответницата, като поддържа, че липсват доказателства О. да притежава обект в сградата в режим на етажна собственост. Оспорва да дължи претендираните суми, в това число и такива за управление и поддръжка на общите части, твърдейки обектът на О. да е необитаем и в този смисъл счита, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото нотариален акт № 39, том І, рег. № 761, дело № 23/2016г. на нотариус Илка И., че с договор за дарение от 24.02.2016г. Е.И.О. е придобила собствеността върху апартамент № 33, находящ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, № 118.
Видно от приложените на л. 97-109 от делото протоколи от проведени на 28.06.2016г., 30.01.2017г. и 17.02.2018г. общи събрания на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, № 118, на които са взети решения, както следва:
- по т. 3 от дневния ред по протокол от 28.06.2016г. (л. 10-11) за месечни вноски за управление и поддръжка на етажната собственост: б. „а“ – вноска „Професионален домоуправител“ в размер на 5 лева, като същата представлява възнаграждение за „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като е посочено сумата да се заплаща в пълен размер и от собствениците на необитаеми имоти; б. „б“ – вноска „Текуща поддръжка“, включваща разходи за почистване, асансьора поддръжка, ел.енергия и консумативи – 5 лева на обитател над 6-годишна възраст, като е предвидено, че собствениците на необитаеми имоти заплащат времето на отсъствието си такса за един живущ;
- по т. 13.2 от дневния ред по протокол от 30.01.2017г. (л. 20-25) за въвеждане на вноска в размер на 5 лева на апартамент за фонд „Ремонт и обновяване“, която да се събира в пълен размер и от собствениците на необитаеми имоти;
- по т. 3 от дневния ред по протокол от 17.02.2018г. (л. 15-16) е взето решение да се увеличи размера на месечната вноска за текуща поддръжка на общите части с 1 лена на човек (от 5 лева на 6 лева) месечно за живущите от трети до последен етаж.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е докаже, че ответницата е собственици на обект – апартамент № 33 в етажната собственост, че по надлежния ред са определени разходите за поддръжка на общите части и управление на Етажната собственост и вноски във фонд „Ремонт и обновяване”, включително, че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост. Ищецът следва да установи и вземанията си и по размер.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че притежаваното от нея жилище да е необитаемо.
Между страните не е спорно, че в сградата, находяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, № 118, са налице повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и управлението на общите части.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
От коментираните по-горе протоколи от общото събрание на етажните собственици се установи, че с решение на общото събрание на етажните собственици е определена вноска за професионален домоуправител от 5 лева месечно; вноска от 5 лева месечно, увеличена на 6 лева с решение от 17.02.2018г. за текуща поддръжка, включваща разходите за почистване, асансьорна поддръжка, ел.енергия и консумативи, както и вноска за фонд „Ремонта и обновяване“ в размер на 5 лева.
Така описаните разходи (с изключение на вноската по фонд „Ремонт и обновление“) съдът намира, че представляват такива за управление и поддръжка на общите части, които според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС са разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьора и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Съгласно норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в редакцията след изменението й с ДВ, бр. 57/2011г.), не заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост ненавършилите 6-годишна възраст деца, както и собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а ал. 3, дава правомощия на ОС да освободи на 50 на сто от задължението за плащане на разходите за управление и поддържане на общите части етажен собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за времето на отсъствието му. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост да бъде дерогирата тази на законодателя
(така решение № 60181 от 20.10.2021г. на ВКС по гр.д. № 86/2021г.). Изискване за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, касае собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни от жилището, т.е. касае се за различна хипотеза от процесната.
Принципно ищецът не е твърдял ответницата да е живяла в имота, но е поддържал, че същият се обитава през периоди от време. Липсват данни какъв е този период от време, но анализът на доказателствата по делото сочи на установеност, че ответницата не пребивава в етажната собственост. Така видно от списъците на собствениците и/или пълномощниците присъствали на общите събрания, е, че в нито един от тях няма отбелязване за присъствие било на ответницата, било на неин пълномощник или ползвател на апартамент № 33. Косвено доказателство, че имотът не се обитава от ответницата е и факта, че в хода на заповедното производство същата е търсена неуспешно на този адрес, който при това не съвпада и с постоянния й и настоящ такъв. Нещо повече, длъжностното лице при призоваването е удостоверило по данни на М. Б., представител на ЕС (председателстваща проведеното на 28.06.2016г. общо събрание), че ответницата живее в чужбина. С оглед изложеното, съдът приема, че за ответницата, като лице, което не живее в обекта етажна собственост, не се е породило задължение да заплаща такси за поддръжка и управление, без оглед решението на общото събрание. Искът за установяване съществуване на вземането за сумата от 155.00 лева – такса за професионален домоуправител за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2020г.; 45.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.06.2017г. до
31.02.2018г.и 132.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.03.2018г. до 17.01.2020г. следва да бъде отхвърлен, а оттук и обусловената претенция за обезщетение за забава.
Горното обаче не може да намери приложение по отношение на сумата, определена като средства за фонд „Ремонт и обновяване“. За разлика от правилото на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не прави разграничение според това дали имотът е обитаван или не. От коментираните протоколи се установи, че месечната вноска за фонд „Ремонт и обновление“ е определена на 5 лева месечно, която сума съдът намира, че се дължи от ответницата независимо от това дали е обитавала имота или не. Предвид определеното с решението по т. 13.2 от общото събрание на етажната собственици, проведено на 30.01.2017г., че вноската за фонд „Ремонт и обновление“, че вноската се събира ежемесечно, следва да се приеме, че всяка една вноска е станала изискуема с изтичане на съответния текущ месец. С оглед последното, съдът намира, че претенцията за сумата от 155.00 лева – такса фонд „Ремонт и обновление“ за периода от
01.06.2017г. до
17.01.2020г., е основателна и като такава следва да се уважи.
С оглед приетото по-горе, че вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е станала изискуема с изтичане на съответния текущ месец, то и считано 1-во число на месеца следващ месеца, за който се дължи съответната вноска, ответницата е в забава. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис финанси“ лихвата за забава възлиза в размер на 20.39 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер – отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на 6.61 лева за заплатена държавна такса и 97.79 лева – адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 49 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8818b23-be19-43c8-8729-61677429671b