Определение № 717 от 23.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. ХАСКОВО, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кеш Пойнт България“ЕООД-гр.*** срещу Определение №102/24.01.2025г.,постановено по гр.д.№1228/2024г. на Районен съдДимитровград, с което съдът: Оставя без уважение молба по чл.248 от ГПК на „Кеш Пойнт България“ЕООД-гр.*** за изменение на Решение №405/30.12.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател „“Кеш Пойнт България“ЕООД-гр.***, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно, като счита, че на пълномощника на ищеца не е следвало да се присъжда изобщо адвокатско възнаграждение. Счита, че в настоящият случай е налице злоупотреба с право. Намира за релевантна в случая цитирана съдебна практика според която при наличието на множество еднотипни дела от един и същи ищец против един и същи ответник, въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и в условията на евентуалност претендира намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Т. Т. Ч. ,която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната 1 неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1228/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на Т. Т. Ч., чрез пълномощникът й адв. П. С. П. –САК, с която против "“Кеш Пойнт България“ЕООД е предявен иск, с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.26 ал1. Предл.1-во от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, сключен между Т. Т. Ч. и „Кеш Пойнт България“ЕООД и иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за осъждане на „Кеш Пойнт България“ЕООД да заплати на Т. Т. Ч. сумата от 50лв., предявена като частичен иск от 842лв., представляваща недължимо платени суми във връзка със същия договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва от забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В първоинстанционното производство е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.07.2024г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА - материално затруднено лице.

С постановеното по делото решение № 405/30.12.2024г. предявените искове са били изцяло уважени .С решението са разпределени и разноските на страните според изхода от спора. На пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 479,20лв. за оказана безплатна адвокатска защита и по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗА..

С молба по чл.248 ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответното дружество е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение №102/24.01.2025г.,постановено по гр.д.№1228/2024г.

РС-Димитровград е оставил без уважение молбата на ответника и частен жалбоподател с правно основание чл.248 от ГПК, като е приел, че определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от ЗА не следва да бъде редуцирано, съответно: нито да се намалява, нито да не се присъжда възнаграждение на пълномощника на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗА. При определянето на размера на това възнаграждение съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото, като произнасянето е на база приети за безспорни обстоятелства. Отчетени са проведените три съдебни заседания, на които пълномощника на ищцата не се е явил, но е депозирал писмени становища. Отчетено е и обстоятелството, че по спорните въпроси има установена еднопосочна съдебна практика. В този ред на мисли е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 479,20лв. не следва 2 да бъде коригирано, поради което молбата по чл.248 от ГПК е приета за неоснователна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Димитровград е подадена искова молба и молби със становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, както и обстоятелството,че нито един от двамата не се е явил лично в насрочените открити съдебни заседания.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател, че на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство, тъй като в случая дори да са налице множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство. Неоснователен е и довода за неправилна преценка на съда относно факта дали ищцата е материално затруднено лице, на което следва да се окаже безплатна правна помощ. В случая нито страната, нито нейният пълномощник-адвокат следва да доказват основанието на което се предоставя безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗА. Въпрос на договорна свобода е между адвоката и неговият клиент да се договори безплатна защита и съдействие по делото и не съдът, а 3 адвокатът преценява дали конкретно лице е материално затруднено или не, дали ще го представлява безплатно или не.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №102/24.01.2025г., постановено по гр.д.

№1228/2024г. на Районен съд-Димитровград, с което съдът: Оставя без уважение молба по чл.248 от ГПК на „Кеш Пойнт България“ЕООД-гр.*** за изменение на Решение №405/30.12.2024г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4