Решение № 1401 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110205447 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) ЗА НАЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, серия „Г” № 0032427 на СДВР, с който на „ХХХХХХ ЕИК 205821138, със седалище и адрес на управление ХХХХХХ, със законен представител М.М.А., на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят М.М.А. моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Редовно призована в съдебно заседание, не се явява.

Нейният процесуален представител – С. Ж. П. от Пловдивска адвокатска колегия, не се явява поради служебна заетост, не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие и поддържа жалбата. В депозирано становище навежда довод за незаконосъобразност на издадения ЕФ излагайки, че не е изяснено чия собственост е автомобила към момента на извършване на административното нарушение, в ЕФ липсва описание на нарушението и от ЕФ не става ясно дали моторното превозно средство (МПС) е било в покой или движение на процесната дата, за да може да се осъществи състава на чл. 638, ал. 4 от КЗ.

Административнонаказващия орган (АНО), редовно призован, не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от него, чрез юрисконсулт Ал.А., пълномощник на СДВР, в които моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана, и да потвърди ЕФ. Поддържа, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението.

На основание чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), жалбата е депозирана на 31.03.2023г в законоустановеният 14-дневен, който изтича на 05.04.2023г.

Страната е процесуално легитимирана и с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу ЕФ връчен му на 21.03.2023г., поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.04.2021г. в 17:41 часа в гр. София, чрез автоматизирани технически средства и 1 системи (АТСС) – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип „ARH CAM S1“ била генерирана информация, че управляваното МПС - „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с регистрационен номер ХХХХХ, било без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За заснетото с преносима система нарушение от СДВР бил издаден електронен фиш серия „Г” № 0032427, с който на „ХХХХХХ ЕИК 205821138, в качеството му на собственик на превозното средство, със законен представител М.М.А., на основание. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Така генерираните данни от използваното автоматизирано техническо средство не съответствали на обективната действителност, тъй като към процесната дата автомобилът „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с регистрационен номер ХХХХХ, е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От справката от Гаранционния фонд (л. 21) е видно, че началната дата на покритието е 17.03.2021г. 10:00:00, а крайната дата на покритие е 16.03.2022г. в 23:59:59, т.е. към момента на заснемане на процесния лек автомобил, а именно 29.04.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, събрани по делото

– предоставените от

ОПП

СДВР заверени копия на цялата административнонаказателна преписка, както и от изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на електронния фиш.

От данните по делото се доказват компетентността на органа, издал ЕФ, както и годността на уреда, с който е извършено заснемането, тъй като от приложените от СДВР копия на преписката става ясно, че средството за измерване е одобрено – от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. (л. 16) и проверено – Протокол за проверка №10-С-ИСИС/08.03.2021г. (л. 17) , както и от ежедневната форма за отчет става ясно компетентността на органа, издал ЕФ (л.

22).

Относно фактическото описание на извършеното нарушение съдът приема, че описаното в ЕФ е достатъчно, за да съставлява описание на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно посочена е посока на движение, вид нарушение („не е сключил ЗЗ Г.О.“), факта, че е регистрирано и неспряно от движение МПС, и правното основание, въз основа на което е наложена имуществената санкция, както е посочена и разпоредбата от КЗ, която е нарушена. Тъй като факта на неплащане на застраховката е нарушение, което се осъществява с бездействие, няма как да се изисква подробно описание на същото.

Следователно ЕФ съдържа описание на всички елементи на нарушението на чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, както и съдържа реквизитите посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

С издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.

638, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 483 ал.1, т.1 от КЗ. Задължителните застраховки са изброени в чл.

461 от КЗ, като от т. 1 става ясно, че задължителна е и “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. В чл. 483, ал. 1, т. 1 се урежда задължение за притежателя на МПС за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", за МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При неизпълнение на това задължение чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 предвижда административно наказание имуществена санкция, ако собственикът е юридическо лице, в размер на 2000 /две хиляди/ лева и нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система.

От обективна страна нарушението по чл. 483 ал. 1, т. 1 е формално такова, което се осъществява с бездействие. Самият факт на неплащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, който е регистриран на територията на Република България и който не е спрян от движение по установения за това ред, е достатъчен за съставомерност на нарушението.

За да може да се ангажира отговорност обаче за нарушение във връзка с чл. 638, ал. 4, вр. ал.

2

1 от КЗ, е необходимо превозното средство да е управлявано в момента, в който се твърди, че е извършено нарушението, и това да е записано от автоматизирано техническо средство или система. Твърдението на жалбоподателя, че от описанието на нарушението в ЕФ не става ясно дали превозното средство е в движение или покой не може да бъде споделено, защото в ЕФ е посочена посока на движение, а именно от ул. „Академик Г. Бончев“, по бул.

„Шипченски проход“, близо до №74 към ул. „Асен Йорданов“. Още повече, от приложената в преписката снимка е видно, че автомобилът е заснет на пътното платно, където няма причина да не бъде в движение.

Видно от справката, находяща се на л. 14, няма съмнение също, че превозното средство е регистрирано в Република България и не е спряно от движение. Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с регистрационен номер ХХХХХ на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към тази дата собственик на автомобила е „ХХХХХ

Не е приложима възможността за подаване на декларация с данни за лицето, извършило нарушението към териториалната структура на МВР, предвидена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, защото тази възможност е изрично изключена в чл. 647, ал. 3 от КЗ. В този смисъл са неотносими твърденията на жалбоподателя и представителя му, че не са изяснени собствеността и управлението на автомобила към момента на извършване на нарушението, и не е ангажирана АНО на правилното лице. Тъй като отговорност за нарушението на чл.

638, ал. 4 вр. ал. 1 се носи от собственика на автомобила, който към момента на заснемането от АТСС е „ХХХХХХ съобразно с изискванията на закона е ангажирана отговорност на посоченото юридическо лице за твърдяното в електронния фиш нарушение.

Въпреки това, видно от предоставените материали по преписката, предоставени от СДВР, става ясно, че към процесната дата автомобилът е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От справката от Гаранционния фонд (л. 21) е видно, че началната дата на покритието е 17.03.2021г. 10:00:00, а крайната дата на покритие е 16.03.2022г. в 23:59:59, т.е. към момента на заснемане на процесния лек автомобил, а именно 29.04.2021г., с техническо средство АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера „ARH CAM S1“, автомобила е имал сключен застрахователен договор.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай собственикът на автомобила е изпълнил задължението си и е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно описаното в електронния фиш нарушение се явява недоказано, поради което обжалваният фиш е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен като такъв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на сумата от 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, серия „Г” № 0032427 на СДВР, с който на „ХХХХХХ ЕИК 205821138, със седалище и адрес на управление ХХХХХХ, със законен представител М.М.А., на основание чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на „ХХХХХХ ЕИК 205821138, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сторените по делото разноски в размер на сумата от 500 (петстотин) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4