Решение № 6975 от 16.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41350/2025
- Вид
- Решение № 6975
- Подписан
- 16.04.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6975 гр. София, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110141350 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори *** и ***, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 22.07.2024 г., около 19.50 часа, в ***“, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника ******* с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от проф. д.м.н. *** К. – изпълнителни директори, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, с 1 протоколно определение от 19.09.2025 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ (освен това същите се доказват от представените по делото доказателства): наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Автокаско" относно лек автомобил марка/модел * * * * с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно товарен автомобил марка/модел *** с ответното дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 23 020, 38 лева на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, начисляване на сумата в размер на 15 лева – обичайни ликвидационни разноски по заведената щета и изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на регресна покана за сумата в размер на 23 035, 38 лева.
2. По отношение на механизма на ПТП: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като доказателство по делото САТЕ, от протокол за ПТП № *** от 22.07.2024 г., съставен от органите на МВР и съпровождащата го преписка по издаване на АУАН и НП, а също така и показанията на разпитаните свидетели С. Й. А. и Г.
Р. К., които са отразени в протоколите от проведените на 17.11.2025 г. и 20.03.2026 г. открити съдебни заседания по делото, и които съдът няма да преповтаря в настоящия съдебен акт. Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на 22.07.2024 г., около 19.50 часа, в ***“, водача на товарен автомобил марка/модел *** С. Й.
А. навлиза в съседна лява лента, без да пропусне движещия се там лек автомобил марка/модел ****, управляван от водача Г. Р. К., което довежда до ПТП с материални щети. Вещото лице дава заключение, че имуществените увреждания, нанесени лек автомобил марка/модел **** се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в Протокол за ПТП № *** от 22.07.2024 г., съставен от органите на МВР, приет като доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на 23 020, 38 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни 2 изводи:
А. По отношение на иска за главницата: С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на който се е ***ължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 23 020, 38 лева, която сума е необходима за възстановяване на автомобила, и са начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, който се счита за обичаен в такива случаи, като пълния размер на дължимата от ответника сума възлиза на сумата в размер на 23 035, 38 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по ***ължителна застраховка „гражданска отговорност” 3 отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора. С протоколно определение от 20.03.2026 г. на осн. чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на иска и същия следва да се счита предявен не като частичен за сумата от 10 000 лева, а за пълния предявен размер от 23 035, 38 лева. С оглед горното иска следва да бъде изцяло уважен, за сумата в размер на 11 777, 80 евро, представляваща равностойността на 23 035, 38 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2025 г. до изплащане на вземането.
Б. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите възлизат на сумата в размер на 1 582, 46 евро, от които държавна такса за образуване на делото в размер на 471, 11 евро, държавна такса в размер на 5, 11 евро за 2 бр. съдебни удостоверения, депозит за САТЕ в размер на 102, 26 евро, депозит за свидетел в размер на 10, 23 евро, държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на МВР за препис от АНП, в размер на 6, 90 евро, и адвокатско възнаграждение в размер на 986, 85 евро.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******* с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от проф. д.м.н. *** К. – изпълнителни директори, да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори *** и ***, сумата в размер на 11 777, 80 евро /единадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем евро и осемдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 23 035, 38 лева, представляваща главница – невъзстановеното от ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл.
411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие случило се ПТП, на 22.07.2024 г., около 19.50 часа, в ***“, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 582, 46 евро /хиляда петстотин осемдесет и две евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща направените по делото разноски, както 4 следва – държавна такса за образуване на делото в размер на 471, 11 евро, държавна такса в размер на 5, 11 евро за 2 бр. съдебни удостоверения, депозит за САТЕ в размер на 102, 26 евро, депозит за свидетел в размер на 10, 23 евро, държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на МВР за препис от АНП, в размер на 6, 90 евро, и адвокатско възнаграждение в размер на 986, 85 евро.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5