Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 17.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 426/2022
Вид
Решение № 433
Подписан
17.10.2022
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.117 · Закон за движението по пътищата
  • чл.118 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137е · Закон за движението по пътищата
  • чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5,ал.2,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.429,ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429,ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.497,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000426 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260052 от 17.02.2022г., постановено по т.дело №832/2020г. по описа на Окръжен съд-П., „Г.З.“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.ш.“№***, бл.*, ет.*, е осъдено да заплати, на основание чл.432 от КЗ, на В. М. П. с ЕГН:**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. М. П., двамата от гр.П., ул.“Г.“№** сумата от 25000лв., като искът е предявен като частичен от общата сума от 100000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания, а именно: фрактура на черепни кости – фронтална и париетална; наличие на субдурален хематом вдясно париетално; фрактура на десен проксимален фемур /дясна бедрена кост в горната й трета/; фрактура с дислокация на дистална трета на лява ключица, които увреждания са настъпили вследствие на обстоятелството, че 1 на 28.05.2019г., около 16,20 часа, в гр.П., на бул.“М.“, при управление на л.а.

„Форд Галакси“ с рег.№********, водачът Ш.Е. К. е нарушил правилата за движение по пътищата и при движение в посока изток-запад блъска велосипедиста В. М. П., в резултат на което на ищеца са причинени посочените травми, за което деяние е налице влязло в сила решение №64 от 11.02.2021г., постановено по АНД №**************/2021г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2020г. до окончателното изплащане, като иска до пълния му претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и „Г.З.“ЕАД е осъдено да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 1000лв., съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 83,34лв. – заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи, и да заплати на адвокат П. К. сумата от 1280лв., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, ведно с дължимия ДДС върху сумата, а В. М. П. е осъден да заплати на „Г.З.“ЕАД сумата от 542,50лв. – направени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят В.

М. П., действащ чрез своята майка и законен представител М. М. П., който чрез пълномощника си адв.П. К. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 25000лв. до пълния предявен размер от 60000лв. като частичен от 100000лв. Жалбоподателят счита определеният размер на обезщетението за занижен, с оглед действително претърпените неимуществени вреди, принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. Поддържа от страна на ответника да не е било своевременно заявено възражение за съпричиняване, тъй като формулираното в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор е общо и не касае изрично приетата за нарушена от съда разпоредба на чл.80,ал.2 от ЗДвП, поради което да е налице произнасяне свръхпетитум, което е недопустимо.

Евентуално застъпва да не е налице съпричиняване, а, ако такова има, то да не е в приетото от съда равно процентно съотношение, поради по-малкия принос на велосипедистът. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния му предявен като частичен размер от 60000лв. чрез присъждане на сума от 2 още 35000лв., ведно със законната лихва от 01.10.2020г., както и разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв, заедно с начислен ДДС.

Въззиваемата страна „Г.З.“ЕАД е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт Д. З. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност в подкрепа на приетото с обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от малолетния В. М. П., чрез неговата майка и законен представител М. М. П., против „Г.З.“ЕАД като частичен иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 60000лв. /след допуснатото с протоколно определение от 08.02.2022г. при условията на чл.214 от ГПК изменение на иска досежно неговия петитум чрез увеличаването му/, частично от 100000лв., за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие получените от него при ПТП на 28.05.2019г., около 16,20 часа, в гр.П., на бул.“М.“, причинено по вина на водачът Ш.Е. К. на л.а. „Форд Галакси“ с рег.№********, за който е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №*************** със срок на валидност от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., телесни увреждания: фрактура на черепни кости – фронтална и париетална; наличие на субдурален хематом вдясно париетално; фрактура на десен проксимален фемур /дясна бедрена кост в горната й трета/; фрактура с дислокация на дистална трета на лява ключица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2020г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е оспорило механизма на пътно-транспортното произшествие с твърдения то да е настъпило по вина единствено на ищеца като велосипедист, който е пресичал с колелото си в нарушение на правилата за движение по пътищата, евентуално да е съпричинил на 50% вредоносния резултат поради това, че е нарушил правилата за движение, не е носел предпазна каска и към датата на произшествието е бил малолетен и не се е намирал под надзора на своите родители. Оспорил е настъпването на твърдените телесни увреждания и причинната връзка между тях и процесното събитие. Оспорил е размера на 3 претенцията като завишен. Оспорил е претенцията за законна лихва и началния момент, от който такава се дължи, считайки да е не по-рано от 01.01.2021г. с позоваване на чл.497,ал.1 от КЗ.

В срока за подаване на допълнителна искова молба ищецът е оспорил всички възражения на ответника. Представил е препис от междувременно влязлото в сила на 06.04.2021г. решение по АНД №72/2021г. на Районен съдП..

След подаване на молбата от ищеца е изискано и постъпило АНД №72/2021г. по описа на Районен съд-П..

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за увреждащия лек автомобил и това, че ищецът е предявил извънсъдебната си претенция на 01.10.2020г. С оглед междувременно влязлото в сила решение по АНД №72/2021г. по описа на Районен съд-П., е приел, че то се ползва със задължителна сила за гражданския съд. Уточнил е, че, с оглед мотивите на наказателния съд, съпричиняването вследствие нарушаване на правилата за движение се изразява в това, че велосипедистът се е отклонил на ляво на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил. Поддържал е оплакванията относно претендирания размер на обезщетението като завишен.

С първоинстанционното решение е прието, с оглед влязлото в сила решение по АНД №72/2021г. по описа на Районен съд-П., да са установени предпоставките на чл.45 от ЗЗД относно деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, за който към момента на настъпване на произшествието да е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, както и с оглед и на приетото заключение на СМЕ да са установени твърдените от ищеца телесни увреждания като причинени вследствие на произшествието. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съобразявайки броя и вида на уврежданията, характера на проведеното лечение, възстановяването и възрастта на пострадалия, съдът е приел, че за дължимо следва да се определи такова от 50000лв. Приел е от страна на ответника да е заявено надлежно и своевременно възражение за съпричиняване, което да е основателно досежно 4 липсата на носена предпазна каска и поведението на пътя, според което велосипедистът е извършил маневра, която, ако не бе предприета, инцидентът не би се случил, преминавайки от крайно дясно положение на дясна лента към средната разделителна линия и навлизайки в лентата за движение, по която се е движел виновният водач, с което е нарушил чл.80,ал.2 от ЗДвП.

Преценявайки поведението и на двамата участници в произшествието, съдът е приел те в равна степен да са допринесли за настъпването му, при което обезщетението е намалено наполовина и е присъдено такова от 25000лв., а за разликата до претендираните 60000лв. като част от общо дължимото обезщетение от 100000лв. искът е отхвърлен. Прието е, с оглед нормите на чл.429,ал.2 и ал.3 от КЗ, законната лихва да се дължи от 01.10.2020г., когато е предявена от увреденото лице пред застрахователя застрахователната претенция.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо.

Ищецът е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмена молба, получена на 01.10.2020г., като е безспорно, че в срока по чл.496 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което и съгласно чл.498,ал.3 от КЗ исковата претенция се явява допустима.

Спорът във въззивното производство, с оглед пределите на въззивната жалба, касаеща отхвърлителната част на първоинстанционното решение, което в осъдителната като необжалвано е влязло в сила, се свежда единствено до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените болки и страдания.

Безспорно установено е с влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а от НК за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК, чийто съставомерен обективен признак е причиняването на средна телесна повреда, както и от приложената медицинска документация, приетото заключение от 19.11.2021г. на СМЕ и показанията на ангажирания от ищеца св.Н.Н.Б., че 5 вследствие на случилия се пътен инцидент ищецът е претърпял закрито счупване на тялото на дясната бедрена кост, счупване на лявата ключица, счупване на челната и теменната кости в ляво, мозъчно сътресение, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно теменно и контузия на мозъка в дясно слепоочно. По повод първото увреждане е било проведено под пълна анестезия открито наместване и метална фиксация на счупването на дясната бедрена кост с гипсова имобилизация за 40 дни след изписването, като, според епикризата и показанията на св.Б., са извършени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник и гипсът е бил поставен до кръста, поради което пострадалият не е могъл да става, а по повод счупването на лявата ключица с разместване е било извършено наместване и имобилизация с мека превръзка тип бандаж за 20 дни след изписването, като за черепно-мозъчните травми е проведено консервативно лечение с вливания на плазма и еритроцити, противоотбъбващи и за зарастване на стените на кръвоносните съдове. През периода на обездвижване и първия месец след това е имало затруднения в движенията на десния долен и левия горен крайници при предвижването и хващането с ръка, което, според св.Б., е наложило ползване на помощни средства – инвалидна количка и патерици. Обичайният възстановителен период при такъв тип травматични увреждания е около 3-4 месеца, включващ и провеждането на физиотерапия и рехабилитация, при благоприятен ход без усложнения, доказателства за каквито по делото не са ангажирани. При извършения на 21.10.2021г. преглед на ищеца вещото лице д-р М.Б. е констатирал, че той е напълно възстановен и движенията в засегнатите крайници са в пълен обем, като по външната повърхност на дясното бедро са налице два белега. В проведеното на 23.11.2021г. открито съдебно заседание при изслушване на експертизата вещото лице е пояснило, че белезите са от операцията, а счупването на черепа по принцип зараства само, ако не е разместено. Експертът е заявил, че кръвоизливът по твърдата мозъчна обвивка в дясно теменно и контузията на мозъка в дясно слепоочно са довели до състояние временно опасно за живота, като вследствие на черепномозъчната травма е възможно пострадалият след инцидента да е бил в безсъзнание, за каквото негово състояние надлежни доказателства не са събрани. За такива не могат да бъдат възприети еднозначно показанията на св.Б., според които, докато лежал на носилката в болницата, за да го приемат 6 в операционната, В. не бил адекватен, бил с надута глава, отварял и затварял очи. Според св.К. – виновният водач на лекия автомобил, непосредствено след сблъсъка В. е бил в съзнание. Вследствие на черепно-мозъчната травма в рамките на 10 до 20 дни след изписването пострадалият е следвало да спазва режим за щадене на нервната система като избягва гледането на телевизия, играене на компютър, силни светлини и стресови състояния. Според св.Б., В. към момента се оплаквал от главата, замайвала го, но липсва медицинска документация тези му оплаквания да са в причинна връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма и такива усложнения или остатъчна симптоматика не са установени от експертизата. При тези обстоятелства, настоящата инстанция, отчитайки, че: ищецът е претърпял няколко травматични увреждания, засягащи различни анатомични области на тялото – горен и долен крайници и глава, изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост, лява ключица, челна и теменна кости, при което е изпитвал първоначално силни физически болки на практика по цялото тяло, постепенно отшумяващи; черепно-мозъчната травма е довела до състояние временно опасно за живота; счупването на дясната бедрена кост е наложило оперативна интервенция под пълна анестезия; за период от 40 дни ищецът е бил в пълна невъзможност за придвижване, тъй като при имобилизацията на тазобедрената става гипсът е бил поставен до кръста, като паралелно с това за период от 20 дни е бил в невъзможност да си служи с лявата ръка поради нейното обездвижване, а впоследствие е търпял ограничения, свързани с ползване на помощни средства при придвижването, което трайно затруднение в движението на засегнатите крайници и неминуемо свързаните с него битови неудобства, социална изолация и липса на активности за дете на десет години несъмнено са предизвикали значителен негатив в психо-емоционалната му сфера, като се има предвид, че и заради черепно-мозъчната травма е бил лишен от обичайни статични развлекателни занимания, свързани с гледане на телевизия и електронни игри; инцидентът се е отразил стресово на неукрепналата детска психика; възстановителният период е протекъл в рамките на обичайното за такъв тип травми и без усложнения; настъпило е пълно възстановяване на двигателните функции и не са налице остатъчни симптоми, намира, че за пълното репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи обезщетение от 70000лв. Определяйки обезщетение в размер на 50000лв., първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен характера 7 и интензитета на страданията, оплакванията на жалбоподателя в която насока са частично основателни.