Решение № 122 от 24.08.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20232000500221 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивни жалби на "ЗАД Д.Б.: Ж. и. здр." АД против решение № 249/ 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и на Ж. Я. Е. против решение № 495/ 04.04.2023 год. по същото дело.

С решение № 249/ 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е осъдено "ЗАД Д.Б.: Ж. и. здр." АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И., ж.к.

„Д.“, бул. Г. М. Д. № 1 да заплати на Ж. Я. Е., ЕГН **********, адрес: гр.

Бургас, ж.к. М. р. бл. 51, съдебен адрес гр. Бургас, ул. В. Апр. № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., АК - Бургас, сумата от 26 000 лв., частично от 80 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ПТП, причинено на 02.09.2018 г. в гр. Бургас, ж.к. „М. р.“, на кръстовището на ул. „А. Г. К.“ и ул. „А. в.“, по вина на З. Г. К. при управление на МПС – лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Фрийлендър“, ДК№ *********, както и законната лихва върху сумата от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото разноски в размер на 5275,64 лв., като претенциите извън уважените са отхвърлени като неоснователни.

По гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено и решение № 495/ 04.04.2023 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 249/ 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като е заличен 1 отхвърлителния диспозитив, и е оставена без уважение молбата на адв. П.В., в качеството му на процесуален представител на ищеца, с която се иска от съда да включи в диспозитива на решението произнасянето си в мотивите на същото по правоизключващото възражение за съпричиняване.

Против решение № 249/ 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постъпила въззивна жалба от "ЗАД Д.Б.: Ж. и. здр." АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори Ж. к. и Б. И., чрез юрк.Ив. С., в която се поддържа, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Оспорва се наличието на правни и фактически основания за присъждане на обезщетение. Твърди се, че съдът неправилно приел, че застрахования при ответното дружество водач има вина за настъпване на ПТП, тъй като предприел маневра „престрояване“ непосредствено преди излизане от кръстовището, като целял да заеме най-лявата от трите ленти. По делото не били събрани никакви доказателства освен твърденията на ищеца, че тази маневра била извършена без подаване на пътепоказател от страна на сочения за виновен водач. Във въззивната жалба се претендира неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, поради присъждане на обезщетение в завишен размер, което не кореспондира с практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за „справедливост“ от една страна, а от друга – с характера и степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца Ж. Е., от които същият се възстановил бързо и в обичайния за това срок.

Въззивникът-ответник се позовава на заключението по САТЕ и счита, че съдът неправилно определил приноса пострадалия, който можел да предотврати произшествието, спазвайки разпоредбите на ЗДвП, регулиращи поведението на водачите при движение в кръстовище. Съдът не съобразил изцяло вината на ищеца за настъпване на ПТП и извършените от него нарушения, в т.ч: движение със скорост по-висока от позволената, с пътните условия и интензитета на движението, несъобразяване с хоризонталната маркировка в района на кръстовището, липса на регистрационни табели и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста.

Въпреки, че част от тези нарушения не са в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, същите се възприемат като индикативни за отношението на ищеца към спазване на правилата за безопасност на пътя.

Според въззивника-ответник, изводите на САТЕ установяват, че при движение с позволената скорост, ищецът е имал възможност да избегне ПТП, но вместо това той ускорил движението си, с което завишил риска от ПТП и тежестта на понесените от него наранявания. Във въззивната жалба се твърди още, че срещу сочения за причинител на ПТП водач Зл. К. не било водено никакво административно наказателно или наказателно производство за причиняване на ПТП или на твърдяните телесни увреждания от страна на ищеца, като К. дори не бил включен като виновен водач в изготвения 2 протокол за ПТП.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

В условията на евентуалност се моли за намаляване размера на присъдените и справедливи обезщетения за неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение, като се отчете по-високо съпричиняване от ищеца.

Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор от насрещната страна – Ж. Я.

Е., ЕГН **********, чрез адв. П. В. – БАК. В него се твърди, че по отношение на механизма на ПТП съдът не съобразил, че според показанията на св.Зл. К., същият е видял моториста – ищец, както и че се е движил непосредствено зад управляваното от него МПС. Поддържа се, че процесното ПТП е следствие от действията на К., в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗДвП, както и чл.42, ал.3 ЗДвП, тъй като сблъсъкът между МПС и мотоциклета бил – за МПС в заден ляв калник. Сочи се, че възприетия от съда размер на справедливото обезщетение не отчита тежките увреждания на ищеца, които ще бъдат носени до края на неговия живот, предвид загубата на един бъбрек.

Поддържа се, че действията на водача на мотоциклета не са били осъществени в нарушение на закона. Дори последният да се е движел в лява пътна лента, ПТП е настъпило на самото кръстовище, в което няма забрана да се извършва маневра „изпреварване“. Поддържа се, че приетият от съда процент на съпричиняване от пострадалия бил прекомерен, тъй като той не би могъл да предотврати ПТП и при управление с допустимата скорост от 50 км/ч. В отговора се твърди, че произшествието е настъпило в началото на кръстовището, а не преди него, че водачът на автомобила не подал светлинен сигнал при предприемането на маневра и изпреварването от страна на мотоциклетиста било позволено от закона. Управлението на мотоциклет без регистрационна табела и без ЗЗГО било административно нарушение, което нямало отношение към настъпилото ПТП, а скоростта не била фактор.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Я. Е., ЕГН **********, чрез адв. П.

В. – БАК, срещу решение № 495/ 04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1770/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е оставена без уважение молбата на въззивника-ищец, съдът да включи в диспозитива на решението произнасянето си в мотивите на същото по правоизключващото възражение за съпричиняване.

Въззивникът-ищец сочи, че в обвързващите страните мотиви в решение № 249/ 16.02.2023 г., допълнено с обжалваното, съдът е приел за доказано съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия в размер на 40 %. С примери от съдебната практика се обосновава твърдението, че силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен 3 частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразгледа отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването. Твърди се, че за ищцовата страна липсва процесуална възможност да оспори решението на съда в частта, с която било прието за доказано възражението за съпричиняване. Навеждат се доводи, че поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част, следователно е част от спорното право и подлежи на самостоятелно обжалване.

Моли се за отмяна на решение № 495/ 04.04.2023 г., в отхвърлителната му част.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор от насрещната страна – "ЗАД Д.Б.: Ж. и. здр." АД, чрез юрк.Ив. С., в който се поддържа, че поведението на ищеца в голяма степен е спомогнало за получените от него травми, поради допуснати многобройни нарушения на Закона за движение по пътищата.

Увеличаване на присъденото обезщетение би довело до допълнителното му обогатяване и до изкривяване на дефиницията на понятието „справедливост“.

Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Предявеният иск пред Окръжен съд Бургас, получен по подсъдност от БРС след увеличаването му, е с правно основание чл.432 от КЗ, от Ж. Я. Е. против "ЗАД Д.Б.: Ж. и. здр." АД, за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., частично от 220 000 за претърпени от въззивника-ищец неимуществени вреди – болки и страдания по повод телесни увреждания в резултат на ПТП от 02.09.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ищецът е поддържал, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на застрахован при ответника автомобил, са му били причинени тежкостепенни телесни увреждания, някои от които с необратим характер, и че отправил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение от застрахователя, по която не е определено и не е изплатено обезщетение.

В отговора си ответникът е поддържал, че водачът на застрахования при него автомобил не е имал вина за произшествието. Оспорил е механизма на произшествието, описан от ищеца, видът и тежестта на вредите и е въвел възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. В отговора се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на МПС – участник в произшествието.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпване на произшествието имат водачите на двете превозни средства, 4 при принос 60% за водача на лекия автомобил и 40% за пострадалия. Счел е, че справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди възлиза на 80 000 лв., след което е намалил размера на обезщетението с 40% поради установеното съпричиняване и така е приел размер на обезщетението от 48 000 лв., от които, поради частичния характер на иска, са присъдени претендираните 26 000 лв. (молба за увеличение на л.215 от гр.д.№8496/21 год. на БРС), както и лихва за забава по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ. Началният момент на лихвата е определен спрямо момента, в който до въззивникаответник е отправено искане за изплащане на обезщетение и е изпаднал в забава за задължението си да определи и изплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди с изтичане на тримесечния срок, а именно - 20.10.2021 год.

Пред настоящата инстанция страните не спорят, че на 02. 09.2018 год. е настъпило произшествие с участието на лек автомобил марка „Ландровер", модел Фрийлендър с д.к. № ********** и мотоциклет „Сузуки“ без регистрационни табели, управляван от Ж. Я. Е., както и че въззивникътищец е получил урежданията, сочени от него като източник на неимуществените вреди - фрактура на дясна ключица, която води до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 2 месеца, фрактура на дясна лопатка, която води до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 3 месеца, фрактури на кости на предмишницата, с луксация, която води до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 18 седмици, на костите на дясната подбедрица, която води до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 8 месеца, фрактура на множество ребра от дясна и лява страна, която води до трайно затрудняване на движението на снагата за около 3 месеца, фрактура на трета и четвърта метакарпални кости на дясната длан, която води до трайно затрудняване движението на дясната ръка за около 2 месеца, загуба на ляв бъбрек и контузия на бял дроб, което представлява разстройство на здравето , временно опасно за живота.