Решение № 207 от 14.10.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

Номер 207

14.10.2020 г.

Град гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Добрич

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Георги К. Пашалиев

Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20203200500624 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация Добрич”AД – гр.Добрич, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу решение №619/13.07.2020г. по гр.д.№362/2020г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. С. П. от с.O=, общ. Добричка, извършено със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор на въззивника, Б. С. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик-шофьор” при въззивника и последният е осъден да заплати на ищеца разноските по делото, както и държавна такса по сметка на съда.

В жалбата се възразява срещу приетото в обжалваното решение, че, когато още при сключване на трудовия договор служителят не е имал изискуемото образование или квалификация, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ само, ако изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. Според въззивника този извод на първоинстанционния съд е резултат на неправилно възприемане на цитираната в обжалваното решение практика на касационната 1 инстанция. Трябвало да се съобрази и да се възприеме съдебната практика, съгласно която изискването за образование и квалификация е формално и работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение, щом като изискването не е спазено. По въпроса наистина имало противоречива съдебна практика и е образувано тълкувателно дело, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не спрял производството, с оглед разрешаването на спора в съответствие с тълкувателното решение, което ще се постанови. Поддържа се становище, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение поради непритежаване от работника на необходимото образование или квалификация, независимо в кой момент е налице несъответствието и дали изискването за образование и квалификация е нормативно закрепено. В случая ищецът нито при сключването, нито при прекратяването на трудовия договор притежавал необходимото образование за заеманата длъжност и уволнението му било законосъобразно. Посоченото в обжалваното решение, че работодателят злоупотребил с права, било неправилно и основано на ирелевантия за спора факт на непрекратяване на трудовите правоотношения с други служители, непритежаващи необходимото образование за заеманите от тях длъжности. По тези съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и за отхвърляне на предявените срещу въззивника искове.

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Б. С. П. , чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да се потвърди.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по предявените от Б. С. П. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор на ответника поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за 2 заеманата длъжност и за възстановяването му на същата длъжност.

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение. То е възникнало въз основа на трудов договор от 19.11.2015г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „водопроводчик – услуги“ в предприятието на ответника; на същата дата му е връчена характеристика за длъжността „водопроводчик“ с изискуемо образование – средно специално, придобито в строителен техникум или професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи“ и „външни ВиК мрежи. По-късно, на 01.07.2016г. на ищеца е връчена характеристика на длъжността „водопроводчик – услуги“ с изискуемо средно специално образование /без друго уточнение/.

С допълнително споразумение от 29.06.2018г. ищецът е преназначен на длъжността „водопроводчик – шофьор“, считано от 02.07.2018г. Връчена му е длъжностна характеристика за „шофьор – водопроводчик“ с изискуеми средно, средно - професионално образование и допълнителна квалификация – защитена категория или курс за водопроводчик.

В действащото към датата на преназначаване на ищеца длъжностно разписание, утвърдено на 13.02.2018г., както и в следващото, утвърдено на 01.08.2018г., в таблица “клас 7“ фигурира длъжност „водопроводчик – шофьор“ с изискуемо образование - средно специално, вътрешни и външни ВиК мрежи, а в таблица “клас 8“ фигурира длъжност „шофьор – водопроводчик“ с изискуемо образование – средно.

На 30.01.2019г. на ищеца са връчени две длъжностни характеристики – за „шофьор“ и за „водопроводчик“. Посоченото изискуемо за длъжността „шофьор“ образование е средно специално от професионална гимназия или техникум за механизация на селското стопанство, а посоченото изискуемо образование за длъжността „водопроводчик“ е средно специално от професионална гимназия или строителен техникум с придобита специалност „вътрешни и външни ВиК мрежи.“

Със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ, защото работникът не притежава 3 изискуемото за заеманата от него длъжност „водопроводчик – шофьор“ образование, което е средно – специално образование, придобит в строителен техникум или професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи“ и „външни ВиК мрежи“.

Видно от приложените в трудовото му досие диплома и свидетелство за професионална квалификация, ищецът е със средно професионално – техническо образование със специалност „стругар – фрезист“ и с допълнително придобита професионална квалификация „водопроводчик“.

При така изложените данни, правилно е приетото от първоинстанционния съд, че уволнението на ищеца е незаконно.

Ищецът е уволнен от длъжността „водопроводчик – шофьор“.

Независимо, че при назначаването му на тази длъжност в длъжностното разписание на работодателя са съществували утвърдени като две отделни длъжности „водопроводчик – шофьор“ и „шофьор – водопроводчик“ с различно изискуемо образование за заемането им, съдът счита, че двете длъжности като трудови функции са идентични.

Това следва не толкова от изключителната сходност на наименованията им /разменени местата на двете думи, които ги образуват/, но най-вече от факта, че на ищеца е връчена длъжностна характеристика за „шофьор – водопроводчик“, а не за „водопроводчик – шофьор“, каквато и по делото не е представена. С връчване на длъжностната характеристика работодателят детайлизира точно трудовите функции, които възлага на работника или служителя. Така, в случая на ищеца, назначен на длъжност „водопроводчик – шофьор“, ответникът е възложил трудови функции, идентични на длъжността „шофьор – водопроводчик“, съответно и изискванията си образование за изпълнение на тези трудови функции – средно, средно специално /с допълнителна професионална квалификация за водопроводчик/. С оглед установеното по-горе, притежаваното от ищеца образование съответства на тези изисквания. Следващото връчване на ищеца на 30.01.2019г. на длъжностна характеристика за длъжността „водопроводчик“ не означава, че работодателят реално е изменил образователните си изисквания за заеманата от ищеца длъжност „водопроводчик – шофьор“. На същата дата на ищеца е връчена и още 4 една длъжностна характеристика – „шофьор“. Но „водопроводчик“ и „шофьор“ са две отделни длъжности, различни по трудови функции и напълно несъвместими, що се отнася до изискванията за образование.

Обективно е почти невъзможно работник или служител едновременно да отговаря на образователните изисквания и по двете длъжностни характеристики.

Следователно длъжностните характеристики

„водопроводчик“ и „шофьор“ не внасят промени в изискуемото образование за длъжността „водопроводчик – шофьор“. Така, както към датата на назначаването му, така и към датата на уволнението ищецът е притежавал изискуемото от работодателя образование за заемане на длъжността „водопроводчик – шофьор“. Следователно не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят да прекрати трудовото правоотношение.

Действително, че в длъжностното разписание длъжността „водопроводчик – шофьор“ от преди назначаването на ищеца на същата е предвидена с изискуемо образование, каквото ищецът не притежава. По изложените по-горе съображения обаче, тази длъжност и длъжността „шофьор – водопроводчик“ следва да се приемат да са с идентични трудови функции. Въвеждането в длъжностното разписание на две отделни длъжности с идентични трудови функции, но с различни образователни изисквания за изпълнението им, е формален подход. Това създава предпоставки за злоупотреба с право от страна на работодателя, което е осъществено в случая и също изключва приложението на чл.328 ал.1 т.6 от КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Дори и да се приеме, че длъжността „водопроводчик – шофьор“ е различна по трудови функции от длъжността „шофьор – водопроводчик“ и не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, поставил в длъжностното разписание различни образователни изисквания за заемане на двете длъжности, изводът за липса на законно основание за уволнението на ищеца не би се променил. В такъв случай несъответствието между изискваното от работодателя и притежаваното от работника образование е било налице още при назначаването на работника на длъжността „водопроводчик – шофьор“, несъответствието е било известно на 5 работодателя /дипломата на ищеца е в трудовото му досие от преди това/ и въпреки несъответствието работодателят го е назначил длъжността.

Касае се за изискване за образование, което не произтича от нормативен акт, а от преценката и волята на работодателя. В съдебната практика съществуват различни разрешения по въпроса дали уволнението е незаконно, ако при сключване на трудовия договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни изисквания за заемане на длъжността и работодателят го знае, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие го уволни на осн.чл.328 ал.1 т. 6 КТ. Същият въпрос е поставен на разглеждане по т.д.№4/2017г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното дело не е основание за спиране на производството по конкретен правен спор пред първата и пред въззивната инстанция /само в касационната инстанция по чл.292 от ГПК/, като обратно поддържаното от ответника е неоснователно.

Що се отнася до самия въпрос, който се поставя и в настоящия спор, съдът счита, че, щом като работодателят сам и съзнателно се е отклонил от собственото си образователно изискване за заемане на длъжността и е назначил работник, който не отговаря на това изискване, то той не може в последствие да уволни работника именно поради това несъответствие, което той – работодателят вече е приел. В тези случаи уволнението по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е незаконно.

От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е установил незаконността на уволнението и е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и, свързано с този резултат, е удовлетворил и иска за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност при ответника. Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено, а на ищеца – въззиваем да се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 720 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА решение

№619/13.07.2020г. по гр.д.

№362/2020г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич, бул.“Трети март“№59, да заплати на Б. С. П. с ЕГН ********** от с.O=, общ.***, сумата в размер на 720 лева – платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.