Решение № 4314 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4314 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330106579 по описа за 2025 година

Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове с правно основание на главния чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалните чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и насрещен иск с правна квалификация чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Първоначалният ищец П. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул.

„*********” № **, ет. **, процесуално представляван по пълномощие от адв. М. Д. Д., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „******“ № **, ет. ** ап. **, моли съда да признае за недействителен по отношение на първоначалния ответник „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. П. Д., сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит или при условията на евентуалност клаузите от него по чл. 6 за дължимост на неустойка, по чл. 11, ал. 4 за размера на годишния процент на разходите и по чл. 4, ал. 3 за предоставяне на обезпечение.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните от разстояние Договор № ******/*******г. за потребителски кредит първоначалният ответник предоставил на първоначалния ищец заем от 2 200, 00 лева, който последният се ангажирал 1 да му възстанови в срок от 24 месеца с лихва от 1 040, 00 лева при годишен лихвен процент от 40, 33%, или общо 3 240, 00 лева при годишен процент на разходите от 48, 68%, предвиден в клаузата на чл. 11, ал. 4, чрез 24 равни месечни вноски за периода от 23.02.2024 г. до 24.02.2026 г. от по 135, 00 лева, а съгласно клаузата по чл. 6 от съглашението – и да му заплати разсрочено ведно с погашенията по кредита неустойка в размер на 3 984, 00 лева при неизпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 3 от договора до края на следващия работен ден от договорното обвързване да осигури обезпечение във вид на банкова гаранция или такава от небанкова финансова институция за сумата от 3 240, 00 лева с валидност до 25.02.2026 г.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не са ясно и разбираемо посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на годишния процент на разходите от 48, 68%, и същият не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва неустойката, клаузата за дължимост на която е нищожна като противоречаща на добрите нрави и водеща до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, бидейки скрита печалба за кредитора предвид практическата неизпълнимост на поставените в чл. 4, ал. 3 от договора изисквания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 66407/13.06.2025 г., с който първоначалният ответник чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска.

Признава, че процесният договор е сключен между страните и че заетата сума е усвоена от заемателя. Възразява, че неустойката е компенсаторна, не противоречи на добрите нрави и като сума, която се дължи от потребителя за неспазване на негово задължение по договора, в съответствие с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК не подлежи на включване и не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите, в който е отчетена като разход единствено възнаградителната лихва. Сочи, че ЗПК не изисква компонентните му да бъдат посочвани в договорното съдържание.

Отделно от горното, отправя насрещна искова претенция за осъждане на първоначалния ищец да му заплати непогасения остатък от главницата по процесния договор за кредит в размер на 1 899, 00 лева (970, 94 евро), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск в съда – 13.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

Със своевременно подаден Отговор вх. № 93984/09.09.2025 г. ответникът по насрещния иск го признава, но само при условията на чл. 23 от ЗПК, като поддържа доводите си за недействителност на кредитния договор.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът със съдържателно идентични Молби вх. № № 68717 и 68718/07.07.2026 г., а ответникът – с Молба вх. № 68247/06.07.2026 г., препращат към заявените от тях във фазата по размяна на книжа процесуални позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 2 по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 12 – л. 17) и приложимите към него Общи условия (л. 63 – л. 74) първоначалният ответник, от една страна като „Кредитор“, се задължил да предостави на първоначалния ищец, от друга като „Кредитополучател“, паричен заем от 2 200, 00 лева. Последният, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 75 – л. 77) и който усвоил заемната сума, следвало в срок до 24.02.2026 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 1 040, 00 лева при лихвен процент – годишен от 40, 33% и месечен от 3, 36%, или да престира общо 3 240, 00 лева при годишен процент на разходите от 48, 68%, разсрочено на 24 равни месечни анюитетни вноски от по 135, 00 лева с падеж на 24-о число на месеца в периода от 24.03.2024 г. до 24.02.2026 г., подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 11, ал. 2 от съглашението.

В чл. 6 от текста му било уговорено, че заемателят дължи на кредитора неустойка от 3 984, 00 лева, която не участва като компонент при формиране на годишния процент на разходите по кредита и която се начислява на месец или при непълен такъв – на ден в размер на 1/30 от месечния размер, и плаща със следващата погасителна вноска, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 4, ал. 3 от договора до края на деня, следващ този на подписването му, да предостави на ответното дружество отговаряща на изискванията на Общите условия гаранция за 3 240, 00 лева, издадена с валидност до 25.02.2026 г. от оперираща на територията на Република България банка или небанкова финансова институция и съдържаща безусловно и неотменимо изявление за плащане на всички дължими суми в първия работен ден след получаване на първото поискване.

Обявено е за доказано, че до момента заемателят е извършил едно погашение по кредита в размер на 301, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен 3 ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай първоначалният ищец оспорва валидността на Договор № ******/*******г. за потребителски кредит с фактически довод за наличие на недостатък по чл. 22 от ЗПК, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а при условията на евентуалност атакува като нищожни клаузите от него по чл. 6 за дължимост на неустойка, по чл. 11, ал. 4 за размера на годишния процент на разходите и по чл. 4, ал. 3 за предоставяне на обезпечение със съображения, че са противни на добрите нрави и водят до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Отправеният насрещен иск за реално изпълнение на вземането за главница по кредита намира правната си квалификация в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита насрещният ищец носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор по договор за потребителски кредит с ответника, който е породил за последния изискуемо задължение с очертаната в насрещната искова молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи фактите, на които позовава възраженията си за недействителност на правопораждащото правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. За неговата валидност, която е с преюдициално значение за разрешаване на насрещните искове, съдът е задължен да следи и служебно, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).

Бидейки сключено от първоначалния ответник в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се 4 квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.

143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.