Решение № 22278 от 04.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11071/2023
- Вид
- Решение № 22278
- Подписан
- 04.12.2025
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 126, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 203 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 22278 гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110111071 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на д срещу Ц. Б. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 11 335, 00 британски лири, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в следното: стойност на имуществени санкции (глоби) на ищцовото дружество, наложени от компетентните органи и лица във Великобритания, за извършено от ответника нарушение на 22.11.2018г. в Контролната зона по имиграцията във Великобритания – превозване на нелегални емигратнти, в общ размер на 4 032 британски лири, от които 3900 британски лири – глоба, наложена на ищеца, и 132 британски лири – глоба, наложена на ответника; и стойност на сторени от ищеца съдебни такси и разноски във връзка със съдебно производство, водено във Великобритания, в размер на 7303 британски лири, ведно със законната лихва от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили трудов договор № 726/01.06.2017г., за изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози“.
Поддържа, че за заеманата длъжност е утвърдена длъжностна характеристика, която е подписана от ответника. Посочва, че с декларация последният е заявил, че е запознат с длъжностната характеристика и я приема, както и че е запознат с правилника за вътрешния трудов ред в ищцовото дружество, с правилата за безопасност на труда, с наръчника за работа в ищцовото дружество и е минал подробно обучение относно мерките за предотвратяване на превоз на незаконно влизащи в Обединеното кралство мигранти, като се задължил да ги спазва. Поддържа, че със Заповед № 4578/ 18.09.2018г. на ищеца, за период, включващ и датата 22.11.2018 г., ответникът бил командирован за изпълнение на международен превоз до ЕС, други европейски държави и Турция. Твърди, че с писма на МВР на Великобритания и Служба гранични сили на Великобритания, го уведомили, че на 22.11.2018 г. открили в превозното средство, управлявано от ответника и поверено му във връзка с изпълнение сключения между страните трудов договор, трима нелегални мигранти, във връзка с което на ищцовото дружество била наложена имуществена санкция в общ размер на 3900 британски лири или по 1300 британски лири за всеки един от превозваните нелегални 1 мигранти, а на ответника била наложена глоба от 1800 британски лири (по 600 британски лири за всеки един от превозваните нелегални емигранти), която след обжалване била намалена на 132 британски лири. Твърди, че във връзка с обжалването ищцовото дружество сторило разходи за заплащане на съдебни такси и адвокатски хонорари в размер на 7303 британски лири. Ищецът заявява, че заплатил по банков път и разсрочено цялата сума в полза на компетентните органи и лица. Поддържа, че ответникът въпреки че е бил надлежно инструктиран с указания какви действия и проверки е длъжен да извършва с цел предотвратяване и недопускане превозването на нелегални мигранти, не ги е изпълнил. По така изложените съображения предявява разглеждания иск за обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер на 11 335, 00 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е причинил виновно имуществени вреди на работодателя и оспорва да е налице противоправно негово поведение. Поддържа, че доколкото при влизане във Великобритания преминал през доброволен контролен пункт за проверка за наличие на мигранти, то следвало отговорността от него и ищцовото дружество да бъде снета. Посочва, че ищцовото дружество не го е уведомило, че предприема действия по оспорване на санкцията и глобата и по този начин го е лишило от възможността да организира защитата си. Оспорва размера на иска като твърди, че претендираната сума за съдебни такси и разноски е произволно определена. Твърди се, че от представените от ищеца платежни нареждания не се установява плащанията да са извършени във връзка със случая на ответника. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че въз основа на Трудов договор № 726 от 01.06.2017г. между д и Ц. Б. А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „Шофьор“ /л. 53/. Към исковата молба е приложена длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на товарен автомобил, международни превози“ /л. 34/, в която е посочено получаването на препис от нея от ответника на 02.06.2017г.
Като писмено доказателство по делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред в д /л. 7-14/. От неговото съдържание е видно, че в отделен раздел са регламентирани специални и задължителни инструкции към водачите относно превоза на забранени от закона предмети и стоки, и трафика на хора. В чл. 2.7-4.5 са описани задълженията на водача за предприемане на мерки за обезопасяването на превозното средство срещу проникване на нелегални имигранти, изразяващи се в извършване на проверки при товарене, разтоварване, спирания и престой на превозното средство, неговото заключване, водене на документи във връзка със създадената система за сигурност и т.н. Въпросните инструкции са преповторени и в чл. 2.4.9 от приобщения Наръчник за работа д /л. 19/. Приобщена е декларация от 02.06.2017г., подписана от Ц.
Б. А., в която е декларирал, че на 02.06.2017г. след обучение е получил от работодателя си писмени инструкции относно мерките за предотвратяване на превоз на незаконно влизащи в Обединеното кралство мигранти /л. 36/.
От събраните писмени доказателства е видно, че със Заповед № ********** от 18.09.2019г. ответникът е командирован до Европейския съюз, други европейски държави и Турция с цел превоз на товари за срок от минимум 90 дни при управление 2 на товарен автомобил с рег. № СВ 6542 АК/л. 35/.
От материалите по делото се установява, че с два броя известия от 11.11.2020г. с № COQ/CP/5750/1 и № COQ/CP/5750/2 на Гранични войски, отдел „Граждански наказания за нелегално превозни имигранти“ д е уведомено за извършено на 22.11.2018г. нарушение на Закона за имиграцията и убежището – превозване на трима нелегални емигранти с товарен автомобил с рег. № СВ 6542 АК, управляван от ответника, вследствие на което му е наложена имуществена санкция в размер на 3 900 британски лири като собственик на превозното средство, както и че в качеството си на работодател отговаря солидарно и за наложената на Ц. Б. А. глоба на стойност от 1 800 британски /л. 65 и л. 69/. По повод направени възражения срещу наложените имуществени санкции от страна на ищцовото дружество с Известие от 15.01.2021г. /л.
100/ граничните служби са отказали тяхното редуциране с мотиви за неосигуряване на достатъчно защитно оборудване за защита на автомобила и на обучение за предотвратяване превозването на нелегални имигранти и защита, и проверка на автомобилите.
От събраните писмени доказателства се установява, че Георги Вълканов в качеството си на управител на д е упълномощило адвокатско дружество „DWL LLP” да го представлява по делото, свързано с откриването на нелегални емигранти в автомобил с рег. № СВ 6542 АК/ QAGY570 /л. 95/. Представена е кореспонденция между съдоговарящите, в която е отбелязана очаквана стойност на услугата в размер на 1 800 британски лири /л. 75/.
По делото са приобщени два броя Предварителни известия за погасителен план от Министерство на вътрешните работи за погасяване на задължението по № COQ/CP/5750/1 на 10 месечни погасителни, всяка от които на стойност от 13,20 британски лири, и на задължението № COQ/CP/5750/2 на 10 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 390 британски лири /л. 153 и 155/.
С исковата молба са приложени и платежни нареждания за извършени преводи от д към граничните органи на Великобритания на обща стойност от 12 137 евро, както следва: на 02.04.2021г. – 1342 евро, на 26.04.2021г. – 1342 евро, на 27.05.2021г. – 1342 евро, на 01.07.2021г. – 1342 евро, на 05.08.2021г. – 1342 евро, на 31.08.2021г. – 1342 евро, на 01.10.2021г. – 875 евро, на 01.11.2021г. – 1070 евро, на 01.12.2021г. – 1070 евро и на 29.12.2021г. – 10170 евро. Парични преводи в общ размер на 8 568 евро са осъществени и към адвокатско дружество „DWL LLP”, както следва: на 12.01.2021г. – 1867 евро, на 26.04.2021г. – 3303 евро, на 17.05.2021г. – 3303 евро и на 27.05.2021г. – 95 евро /л. 37-52/.
От събраните писмени доказателства се установява, че с Покана за доброволно изпълнение с № 1138/ 09.01.2023г. ищцовото дружество е предоставило на Ц. Б. А. 5дневен срок за доброволно погасяване на сумата от 11 203 британски лири /л. 31/. От известие за доставяне ИД PS 1700 00A3Q7 Z е видно, че пощенската пратка не е потърсена от адресата.
За установяване на обстоятелството относно преминатата проверка преди навлизане на територията на Великобритания е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза /л. 242-244/. Според експертното заключение поставеният печат „Eurotunnel Coquelles Safety Checks“ показва мястото на издаване – печатът е поставен в терминал Coquelles (Франция) преди товарният автомобил да премине през Eurotunnel, че е извършена проверка Safety Checks, която включва задължителни процедури като проверка на документи, сигурност на товара, в това число и проверка за незаконни имигранти. Проверката е извършена преди качването на товарния автомобил във влак, движещ се през тунел под Ламанша, и която проверка е задължителна за всички превозни средства, преминаващи през тунела, т.е. поставеният 3 печат не удостоверява доброволно участие, а че МПС е преминало стандартна задължителна за всички процедура. Проверката се извършва от звеното за сигурност „Eurotunnel Security” на оператора Getlink, а не от държавна институция и при нейното осъществяване се използват камери, въглеродни детектори, термодетектори, кучета, както и визуален оглед.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:
От заявените с исковата молба фактически твърдения се налага извод, че предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: наличието на трудово правоотношение с ответника през исковия период, извършено от последния деяние, което е противоправно, вина под формата на умисъл, вреди – вид и размер на щетите, настъпване на уврежданията, заплащане на сумите за наложени глоби, съдебни такси и адвокатски възнаграждения, както и причинна връзка между поведението и вредите. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както и фактите, на които основава своите възражения.
С разпоредбата на чл. 203 КТ е регламентирана имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е умишлена, като последната се предполага, доколкото намират приложение правилата на деликтната отговорност. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена умишлено от работника, без деянието да представлява престъпление. В хипотезите, когато вредите са резултат на умишлено поведение, обхватът на отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Приема се, че разпоредбата на чл.