Решение № 852 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503858 по описа за 2020 година при участието на секретар Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 3814 от 28.06.2020 г., постановено по гр.д № 9662 от 2014, поправено с решение 260101 от 16.09.2020 г. СГС, I ГО-2 състав:

ОСЪЖДА „ ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на д-р Р. Л. Х. 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия в периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г. плюс законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и 0,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото, а на адвокат Г. К. 32,49 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОТХВЪРЛЯ следните искове на д-р Р. Л. Х.:

1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата над 1000 лева до предявения размер от 60 000 лева;

2. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008 г.-02.07.2014 г.;

3. исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г.;

4. иска по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез 1

Разпределение“ АД за осъждането им да изпълнят задължението си по договор за доставка на електрическа енергия, като доставят такава до първия етажа от къщата на ул.

„Републиканска“ 15 в гр. Банкя.

ОСЪЖДА д-р Р. Л. Х.: на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД - 694,40 лева разноски и 297,60 лева юрисконсултско възнаграждение, а на „Чез Разпределение“ АД - 350,00 лева разноски и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

С решение 260102 от 16.09.2020 г. съдът е отхвърлил молбата на Р. Л. Х. от 07.08.2020 г. за допълване на решението от 28.06.2020 г. С определение 260377 от 16.09.2020 г. съдът е отхвърлил молбата на „ЧЕЗ Електро България“ АД от 14.07.2020 г. за изменение на решението в частта за разноските.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по следните жалби:

1. Въззивна жалба на д-р Р. Л. Х. от 05.08.2020 г. срещу отхвърлителните части на решението.

2. Въззивна жалба на адв. Г. К. като представител на д-р Р. Л. Х. от 07.08.2020 г. срещу отхвърлителните части на решението.

3. Въззивна жалба на „ ЧЕЗ Електро България“ АД срещу осъдителната част на решението.

4. Частна жалба на „ ЧЕЗ Електро България“ АД срещу определението по чл. 248 от ГПК.

На въззивните жалби на ищеца са постъпили отговори от „Чез Разпределение“ АД чрез юрк.

Л. Т. и от „ ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрк. В. И..

Подадени са отговори от адв. К. на въззивната жалба и на частната жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД.

„ЧЕЗ Електро България“ АД е отправило в отговора на въззивна жалба искане към въззивния съд да направи правна квалификация на исковете, да отграничи предмета на въззивна проверка, както и страните в производството. Съдът е приел, че предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост, тъй като жалбата на ищеца е във всички отхвърлителни части, а жалбата на осъдения ответник – в осъдителната му част. Въпросът за квалификация на търсените суми като неустойка или като реално изпълнение по договор е преценен като такъв по същество.

В исковата молба искането е за солидарно осъждане, с разпореждане от 05.08.2014 г. е дадено указание на съда да се уточни от какво произтича солидарността. С молба от 12.08.2014 г. ищецът е уточнил на какво основава твърдението си за солидарна отговорност (л. 83, том първи от първоинстанционната преписка). Ново указание за конкретизация на обстоятелствената част е дадено с разпореждане от 10.03.2015 г. и е постъпила молба в изпълнение на това указание от 15.04.2015 г. (л. 205). Първият доклад по делото е с определение от 14.05.2015 г. (л. 235 и сл.). В с.з. от 12.12.2017 г. е направен нов доклад и исковата молба е оставена за пореден път без движение – л. 395. Постъпила е молба от 15.01.2018 г. в изпълнение на указанията - л. 438 от делото; която е докладвана в с.з. от 08.05.2018 г. заедно с искането за изменение на исковете. В с.з. от 08.05.2018 г. е допълнен докладът от з.з. на 14.05.2015 г., а в с.з. от 28.06.2019 г. е направен нов доклад на съдията, постановил решението (л. 602, том втори). Твърденията на ищеца са, че солидарността произтича от факта, че двамата ответници представляват вертикално интегрирано предприятие, двамата заедно представляват един единствен естествен регионален монополист и че двамата дължат на ищеца единна и неделима престация за осигуряване на електроенергия за битови нужди.

2

Въпреки многократните указания на различните съдии-докладчици в първата инстанция, въззивният съд не е установил по делото ищецът да е уточнил каква е претенцията му срещу всеки от ответниците, ако не е налице солидарност. Ето защо, му е указал да уточни претенцията си срещу всеки един от ответниците, както и да посочи кой е предпочитан и кой евентуален ответник в случай че не се установи твърдяната от него солидарност. С определение от 10.02.2021 г. съдът е приел уточнението на исковете относно предпочитан ответник - „ ЧЕЗ Електро България“ АД и евентуален ответник „ЧЕЗ Разпределение“ АД.

По делото пред първата инстанция е депозирано заключение на СМЕ от д-р Т. Г. Д.-С., което не е прието, и въззивният съд го е приел след изслушване в с.з. от 22.04.2021 г.

Предвид оспорването на изводите на вещото лице по делото е назначена тройна СМЕ, изготвена от д-р Д. Ц. Б., д-р . Н. Г. и д-р Е. Н. В. и прието в с.з. от 16.06.20201 г.

В двете проведени пред въззивната инстанция съдебни заседания и в становища от 04.02.2021 г., 20.04.2021 г. и 16.06.2021 г. ищецът-жалбоподател излага доводи относно неправилността на обжалваното решение, иска от въззивния съд незабавно да се произнесе по възстановяване на електрозахранването в дома му, твърди, че всички съдии, разглеждали делото му, са пристрастни и подпомагат злодеянията на насрещните страни, както и счита, че настоящият състав следва да се отведе. Поддържа твърденията си от първата инстанция, че от ноември 1996 г. живее постоянно и работи като кореспондент на български медии в Унгария, като посочва и че е ирелевантно дали е отдавал имота под наем, тъй като тази възможност му е отнета поради незаконното прекъсване на тока. Съдът е оставил без уважение искането за отвод, като е приел, че произнасянията на състава с актовете по насрочване на делото и доказателствените искания на страните, могат да бъдат преценявани като правилни, или неправилни, но не и като повод да се счете, че съставът проявява пристрастност към някоя от страните. Оставил е без уважение искането за незабавно произнасяне по възстановяване на електрозахранването, тъй като е предмет на въззивната проверка.

В съдебно заседание и в писмени бележки представителите на ответниците по жалбата и ответници по иска, един от които е и въззивен и частен жалбоподател, поддържат твърдението си за неоснователност на иска поради факта, че ищецът е имал неизплатени задължения за доставена електроенергия.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт относно дължимостта на сумата по записа на заповед е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди от договорно неизпълнение на задължение за доставка на електроенергия, както и за мораторна лихва върху тези обезщетения по чл. 86 ЗЗД.

Предявен е и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за доставка на електроенергия.

Твърденията на ищеца в исковата молба са следните. През ноември 2008 г. длъжностни лица на ответниците в координация помежду си разпоредили да бъде прекъснато електроснабдяването в единственото жилище на ищеца – етаж от стара къща, строена през 1946 г., след като през октомври 2008 г. българското издание на „ Le monde diplomatique“ („Дипломатически свят“) публикувало негово разследване „има ли грабеж при ЧЕЗ“. По това време бил пенсионер, но работел като журналист с международен авторитет и научен работник на свободна практика. „ЧЕЗ Елктро България“ го бил набедил за длъжник, като подал през 2009 г. заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение за неплатени задължения за доставена и консумирана ел.енергия за периода 28.06.2008-20.12.2008 г.

Издадена била заповед по ч.гр.д. 6938/2009 на 80 с-в за 288,48 лв. главница, 21, 32 лв. лихва и 83 лв. разноски. Подадено било възражение с приложена към него описаната по-горе 3 статия като доказателство, че взискателят целял да използва съдебната власт за репресия в отговор на публикацията. Въпреки указанията към заявителя иск не бил предявен, като целта му била да принуди ищеца да прекрати разследването си чрез заплахи и насилие. С определение от 22.06.2012 г. съдът обезсилил заповедта за изпълнение, като до момента на исковата молба – 02.07.2014 г. иск срещу Р.Х. не бил предявен. Въпреки това електрозахранването не било възстановено, а срещу живота на ищеца били отправяни заплахи по телефона от името на ЧЕЗ от анонимни гласове и от „наета от ЧЕЗ бригада за събиране на задължения без правно основание“ „Фронтекс“. Доказателства за самоуправно прекратяване на електрозахранването представлявали писмо изходящ номер 11517011/28.08.2009 г. за прекъсване на 14.05.2009 г. и писмо изходящ номер 10000022639 от 24.02.2012 г. за прекъсване на 02.11.2011 г. чрез демонтиране на електромера, както и публикация от 08.12.2012 г. във вестник „Дума“.

Неправомерното прекъсване на електроснабдяването влошило рязко условията на живот, разрушени били изградените с десетилетия навици, отнето му било правото на достойно съществуване. Не могъл да поддържа личната си хигиена и външния си вид, присъщи на човек с неговия социален статус – доктор на науките, публицист, телевизионен коментатор, публична личност с международна известност. Лишен бил от конституционното си право да търси, получава и разпространява информация чрез радио, телевизия и интернет, както и от конституционното си право на труд, а се препятствало задължението му да издържа непълнолетните си деца на 14 и 17 години. Здравословното му състояние било рязко влошено. Злонамерените действия и заплахи на ответниците се оказали стресов фактор за отключване на фатални заболявания: остър жлъчно-каменен панкреатит, исхемична болест на сърцето, карцином.

Противоправните действия на ответниците нарушавали Регламент (ЕО) 805/2004, Регламент 200/2004/ЕО, както и Директивна 2006/32/ЕО. Позовава се на ТР 4/2012 от 29.01.2013 г. на ОСГТК, като ангажира договорна отговорност на обществения снабдител-енергийно предприятие и претендира солидарно осъждане на ответниците за обезщетение от 35 000 лева, частично от 70 000 лева за неимуществени вреди, мораторна лихва – частично 4000 лева и законна лихва от деня на исковата молба до плащането; обезщетение от 10 000 лева за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучен наем заедно с мораторна лихва от 1000 лева и законна лихва от деня на исковата молба до плащането. В тази връзка е поискал да му се допусне свидетел, който е бил негов наемател и е поискал прекратяване на наема след преустановяване на електрозахранването. С уточнителна молба от 12.08.2014 г. ищецът претендира мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди за три години преди подаване на исковата молба – 02.07.2011-02.07.2014 г.