Решение № 915 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110202430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. М. против Наказателно постановление № 24-4332024593/18.10.2024г., издадено от началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва : по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Оспорва се изложената фактическа обстановка в издаденото НП, а именно описание на място на извършено нарушение. Твърди се, че е била в автомобила пред дома и, като автомобила не бил в движение. Прави се искане за присъждане на направени по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за отсъствието си. Явява се адв.Н.– с пълномощно по делото. Моли да се уважи жалбата, като от събраните доказателства заявява, че не се доказва по безспорен начин твърдяното нарушение, като дава оценка на покозанията на разпитани свидетели като противоречиви. Моли за присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Представя писмени бележки в които взема отношение по същество на спора, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

На 21.09.2024г. около 02,02 часа жалбоподателя е управлявала л.а. ,,***'' рег.№ ,,***'' в с.Горни Богров, по ул.Шипка, с посока на движение от ул.Васил Левски, към ул.Св.Св.Кирил и Методий. Жалбоподателя е била спрян за проверка от полицейски служители, като са предприети действия водача да бъде тествана за алкохол, тъй като лъхала на алкохол. На място е пристигнал екип на ПП.СДВР, като жалбоподател отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с тех. средство алкотест Дрегер тест. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 264008 за УМБАЛ Света Анна. Жалбоподателя не се е явила в посоченото в талона лечебно заведение в указан срок, в резултат на което не е взета кръвна проба за медицинско изследване.

На жалбоподател е съставен АУАН №1421555, който жалбоподател е подписала без възражение.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства- разпит на свидетели и писмени – акта за установяване на административно нарушение, докладни записки, талон за медицинско изследване.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в ЗАНН. По същество жалбата е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си. От самото начало на образуваното административнонаказателното производство жалбоподателя е била съвсем наясно за какво точно нарушение и се търси отговорност, същата по никакъв начин не е била лишена от възможността да организира своята защита и да подаде и жалба срещу НП. Ясно, точно и конкретно е описано нарушението, времето, мястото където е извършено, обстоятелствата от фактическа страна, поради което е спазено изискването по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, като тези доводи оборват тезата на адв.Р. –изложена в жалба.

2

В сроковете указани в ЗАНН жалбоподател не е изготвил възражение срещу съставен АУАН.

Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

От фактическа страна безспорно е установено, че на посочената дата 21.09.2024г. около 02,02 часа жалбоподател е управлявала л.а. ,,***'' рег.№ ,,***'' в с.Горни Богров, по ул.Шипка, с посока на движение от ул.Васил Левски, към ул.Св.Св.Кирил и Методий.

Жалбоподателя е била спрян за проверка от полицейски служители, като са предприети действия водача да бъде тествана за алкохол, тъй като лъхала на алкохол. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 264008 за УМБАЛ Света Анна.

От показанията на разпитан свидетел Т./ свидетел при съставяне на АУАН / се установява, че няма конкретен спомен, като в принципен план заявява, че при установяване на водач който лъха на алкохол се извиква пътен патрул. След предявяване на АУАН/ след получено съгласие/, св.Т. не е категоричен дали подписа положен за свидетел е негов, тъй като са положени два подписа един върху друг, но заявява, че познава св.И. с който са работили и на територията на с.Горни Богров. Съдът намира, че показанията на този свидетел не се разколебават от липсата на детайлен конкретен спомен за случая от страна на свидетеля при разпита му, относно обстоятелствата касаещи установено нарушение. Този факт не може да бъде основа на заключение за недоказаност на обвинението. Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране безопасността на движението и съставяне на актове за установяване на административни нарушения, включени в служебните му функции, неоправдано е да се очаква от това лице да си спомня детайлно обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП установено от него. Достатъчно е, че отразените в АУАН констатации не са били отречени, а напротив намират подкрепа в съставен АУАН и докладна записка, за които след предявяване, свидетел сочи, че подписите положени в тях са негови.

Св.Г. в съдебно заседание, заявява, че не помни конкретното лице, като описва действията които се предприемат при установяване на водач който лъха на алкохол. След предявяване на АУАН, талон за медицинско изследване и Докладна записка, свидетеля сочи, че случаите са ежедневни, като е бил пратен от дежурна част за съдействие. Заявява, че е актосъставител и изготвил талон за медицинско изследване, както и докладна записка. От докладна записка, чийто автор е св.Г. се установява, че е изпратен за съдействие, като на място е установил водача и автомобила, а при извършена проверка водача е отказала да бъде изпробвана с тех.средство. Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране 3 безопасността на движението и съставяне на актове за установяване на административни нарушения, включени в служебните му функции, неоправдано е да се очаква от св.Т. и св.Г. да си спомнят детайлно обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП, което идва от своя страна да обири твърденията на адв.Н., че същите са в голяма степен противоречиви.

От показанията на разпитан св.И. се установява, че е пряк очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което е съвсем логично, тъй като е лицето което е спряло водача за извършване на проверка. Въпреки непрекъснатата дейност по контролиране безопасността на движението и съставяне на актове за установяване на административни нарушения показанията на този свидетел идват до допринесат за изясняване на фактическата обстановка по делото. Този свидетел има запазени спомени свързани с контрола по ЗДвП който е бил извършван в с.Горни Богров в ранните часове на деня през месец септември, като описва, че водач на автомобил е направил обратен завой пред тях, след което е подаден звуков и светлинен сигнал и водача е бил спрян. Свидетеля описва, че при извършаване на проверка е установил, че водача лъхал на алкохол, поради което е докладвано на ОДЧ и изпратен друг екип на 05 РУ-СДВР да тества водача.

Свидетеля заявява, че водача е отказала да бъде изпрабвана за употреба на алкохол.

След дадено съгласие от страна на процесуалния представител на жалбоподател, съдът е предявил на св. И. АУАН и Докладна записка, в резултат на което свидетеля заявява, че подписът за свидетел в съставен АУАН е негов, както и, че той е автор на Докладната записка. От съдържанието на последната безспорно се установява, че нейния автор е пряк очевидец на твърдяно нарушение, както и предприетите от него действия по изпълнение на служебните му задължения. Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират с пълна доза доверие, тъй като св.И. описва предприетите действия и начина по който се изпробва водач за наличие на алкохол. В подкрепа на свидетелските показания са и приложените писмени доказателства по делото: талон за изследване и съставен АУАН.

Съгласно административно наказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая жалбоподател е санкционирана за извършено от нея нарушение по първа хипотеза – за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Съдът приема, че по делото е безспорно, че жалбоподател е отказала да и бъде 4 извършена такава проверка. Подбудите поради които е извършен този отказ, са без каквото и да било правно значение, поради което и съдът не би могъл и да ги обсъжда, дори и ако бяха налични такива. Съдът не кредитира с нужното доверие изложеното в жалбата, че автомобила е бил паркиран пред дома на жалбоподател, като при пристигане на полицейските служители, тя е бъркала в жабката, тъй като такива обстоятелства не се доказаха в настоящето производство. От показанията на св.И. с категоричност се установява, че преди извършване на проверката, автомобила управляван от жалбоподател е бил в движение, а не паркиран и в покой.

Преди всичко следва да се посочи, че жалбоподател е санкциониран за административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в неговите две хипотези, т. е. за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство и за неизпълнението на предписанието за медицинско изследване, като представлява отделен състав на административно нарушение.

С оглед на това за съставомерността на деянието, за което жалбоподателя е санкционирана, е достатъчно да бъде доказан отказът за извършване на проверка с техническо средство, което в случая е категорично установено.

При това положение на нещата очевидно е, че установената фактическа обстановка съответства напълно на възприетата такава от административно наказващия орган, който правилно е квалифицирал и подвел поведението на жалбоподател под хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.