Определение № 373 от 03.11.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Враца, 03.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200531 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437–440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода В. Д. В., ЕГН:

**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съобразно чл.438 НПК.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца по чл.437 ал.2 НПК, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

В писменото становище началникът на Затвора – Враца изразява отрицателно мнение по молбата. Посочва, че макар осъденият да е изтърпял фактически необходимата част от наказанието, не са налице достатъчно безспорни и категорични доказателства за настъпило поправяне. Отчетени са положителни прояви – липса на дисциплинарни нарушения и наказания, трудова ангажираност, участие и завършване на корекционни програми, както и включване в модул „Подготовка за живот на свобода“. Същевременно се приема, че В. не е изградил необходимата пълна критичност към извършеното, продължава да използва оправдателни обяснения, свързани с употребата на алкохол, проявява импулсивност и не е доказал трайна промяна в нагласите си за законосъобразен живот.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Враца и представителя на началник Затвора-Враца споделят становището и намират 1 молбата за основателна.

Лишеният от свобода В. Д. В. поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.В заседанието участва чрез видеоконферентна връзка.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б.„б“ от Постановление №7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изм. и доп. с Постановление №7/1987 г., за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.

От доказателствата се установява, че В. Д. В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца по НОХД №240/2026 г. по описа на Районен съд – Мездра за престъпление по чл.131 ал.1 т.5 НК, при първоначален общ режим. Началото на наказанието е 21.07.2026 г.

Към момента са отчетени фактически изтърпени 3 месеца и 12 дни, 4 дни арест и 206 дни от работа, или общо 4 месеца и 6 дни. Неизтърпеният остатък е 1 месец и 24 дни.

При тези данни съдът приема, че първата формална предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 НК е изпълнена. Осъденият е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното наказание. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за уважаване на молбата, тъй като законът изисква кумулативно и достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.

Съгласно чл.439а НПК доказателствата за поправяне се извеждат от всички обстоятелства, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, включително поведението му, участието в трудови, образователни и корекционни дейности, оценката на риска и изпълнението на индивидуалния план на присъдата. Преценката следва да бъде цялостна и да отчита както положителните прояви, така и запазените криминогенни дефицити.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че по отношение на В. не е изготвяна количествена първоначална оценка на риска от рецидив, тъй като наказанието е до 6 месеца и съгласно приложимата методика такава не се изисква. Липсата на числова оценка не може да се тълкува във вреда на осъдения. Съдът основава преценката си върху качествените констатации в доклада, наблюдението върху поведението му и степента на изпълнение на 2 поставените корекционни цели.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е оценен като нисък. Ниски са и рисковете от суицид, самоувреждане, бягство и укривателство. Тези данни се отчитат изцяло в полза на В. и сочат, че в контролирана среда той поддържа приемливо и балансирано поведение.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието обаче е определен като среден. Този риск е свързан както с характера на настоящото правонарушение, така и с данните от криминалната история. Именно оценката за поведението извън контролираната среда има съществено значение при преценката дали поправителният процес е достигнал такава устойчивост, че остатъкът от наказанието да може да бъде изтърпян на свобода.

Съдът отчита като положителни всички данни за поведението на В. по време на изтърпяване на наказанието. От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. Не проявява конфликтност, спазва установения ред и ограниченията, изпълнява поставените задачи и демонстрира добра адаптация към пенитенциарните условия.

Положително следва да бъде оценена и трудовата му ангажираност.

След първоначална преценка, че не е подходящ за външни работни обекти, впоследствие по негова молба е включен в трудова дейност като работник в кухненски блок на ЗООТ „Враца“ на основание чл.80 ЗИНЗС до 4 часа дневно. По данните в доклада се справя с възложената работа, изпълнява поставените задачи и не са установени проблеми при трудовото му участие.

Освен трудовата ангажираност в информационната система ИСИН е регистрирано участие в културно-информационно мероприятие, както и участие в две корекционни програми. През септември 2026 г. е завършил специализираната групова програма „Умения за мислене“, а през октомври 2026 г. – програмата „Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл.343б НК“. Отчетено е, че участва активно в занятията и комуникацията, проявява трудолюбие и сътрудничество, макар понякога да се отклонява от темата и да ангажира вниманието на останалите.

От 20.10.2026 г. В. е включен и в модул „Подготовка за живот на свобода“, който е задължителен за лишени от свобода с остатък до три месеца.

Включването му в този модул е положителна стъпка към бъдещата ресоциализация, но само по себе си не доказва завършен поправителен процес, доколкото модулът има подготвителен характер и е предназначен да подпомогне прехода към условията на свобода.

Независимо от тези положителни прояви, актуалният доклад установява, че отношението на осъдения към извършеното престъпление все още не е достигнало необходимата степен на пълна самокритичност. В. разпознава част от проблемите си и показва известна критичност към деянието, но продължава да обяснява и оправдава поведението си с употребата на алкохол, 3 възприемайки я като основна пречка за допуснатите от него грешки. Това сочи, че собствената му роля и личната отговорност за престъпното поведение не са осмислени в достатъчна степен.

В доклада е отчетено също, че В. разпознава проблемите си, но не проявява трайно търсене на алтернативи за разрешаването им по адекватен и законосъобразен начин. Посочва се склонност към прибързани и импулсивни действия. Тези характеристики имат значение за прогнозата относно способността му след освобождаването самостоятелно да регулира поведението си без външен контрол.

Особено значение има и обстоятелството, че в криминалната история на осъдения има предходни осъждания, включително по-тежко наказателноправно въздействие. Самият доклад отбелязва, че предходното потежко наказание лишаване от свобода не е довело до трайна промяна на досегашния начин на живот. Това не представлява самостоятелна законова пречка за УПО, но има висока оценъчна тежест при преценката дали настоящата положителна промяна е достатъчно устойчива.

В индивидуалния план на присъдата са заложени цели за осъзнаване на личната отговорност за извършеното престъпление, формиране на самокритичност, пълноценно оползотворяване на престоя, спазване на изискванията на ЗИНЗС, недопускане на дисциплинарни нарушения, участие в подходящи програми и изграждане на трудова дисциплина. По част от тези цели има положително развитие – трудова ангажираност, липса на нарушения и участие в програми. Основната цел, свързана с пълното осмисляне на престъпното поведение и причините за него, обаче не може да се приеме за постигната в необходимата степен.

Съдът не възприема механично отрицателното становище на затворническата администрация, а извършва самостоятелна оценка на всички доказателства. Именно при тази оценка приема, че по делото е налице започнал положителен процес – В. спазва правилата, работи, участва в корекционни дейности и не е наказван. Тези прояви обаче са реализирани в сравнително кратък период и все още не са довели до достатъчно трайна промяна в отношението към престъплението, личната отговорност, импулсивността и способността за законосъобразно решаване на проблемите.

Добрата адаптация към условията в затвора и изпълнението на задълженията в контролирана среда са положителни показатели, но не са равнозначни на поправяне по смисъла на чл.70 НК. Необходимо е положителната промяна да е достигнала такава степен на устойчивост, че да позволява обоснована прогноза за законосъобразно поведение и извън местата за лишаване от свобода. При среден риск за обществото и запазени оправдателни нагласи и импулсивност тази степен на промяна към момента не е доказана.

Съдът отчита и сравнително краткия неизтърпян остатък – 2 месеца и 8 4 дни към 23.10.2026 г. Размерът на остатъка обаче не е самостоятелно основание за условно предсрочно освобождаване и не може да замести изискването за достатъчно доказателства за поправяне.

При извършената съвкупна оценка съдът приема, че е налице положителна динамика, но поправителният процес все още не е завършен.

Продължава да е необходима целенасочена работа по осмисляне на личната отговорност, преодоляване на оправдателните нагласи, овладяване на импулсивността и изграждане на устойчиви умения за законосъобразно поведение извън контролираната среда.

Поради това съдът споделя крайния извод в отрицателното становище на началника на Затвора – Враца и приема, че е изпълнена първата предпоставка по чл.70 ал.1 НК, но не и втората кумулативна предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение.

При изложените съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода В. Д. В., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца по НОХД №240/2026 г. по описа на Районен съд – Мездра, който възлиза на 1 /един/ месец и 24 / двадесет и четири/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране чрез Окръжен съд – Враца пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от днес.

След влизане в сила на определението нова молба за условно предсрочно освобождаване може да бъде подадена при условията и сроковете на чл.441 НПК.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора – Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5