Решение № 2155 от 11.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2155 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от А. Д. Маркова Гражданско дело №

20233110116794 по описа за 2023 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците Н. М. С., ЕГН:********** от ***, В. П. С., ЕГН:**********, от ***, Г. Я. П., ЕГН:**********, от *** и Д. Г. В., ЕГН: **********, от ***, всички представлявани от процесуален представител адв. Д. А. от АК – Варна, против ответната страна О.В., представлявана от кмета Б.Р.К..

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на М.С.Й., починал през 1975 г. и са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, с административен адрес: ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 1452 кв. метра по документ за собственост, а по скица — 1442 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори ***, ведно с изградената в имота сграда. Преди изработването на кадастралната карта на гр. Варна действал кадастрален план на местност „**", изработен през 1973 г. По този план процесният имот бил заснет под номер **, в квартал 40 и бил със същата площ и конфигурация. В разписния лист към този план за собственик на имота бил записан наследодателят на ищците М.С.Й.. Наследници на Й. били съпругата му Д.Н.Й. и децата му Й. М. С. – починал и оставил за наследници П.Д.С. – съпруга и децата си С.Й.С. и Д.Й.С..; синът на М.С.Й. - Н. М. С., дъщеря му Н.В.С.. и дъщеря му Л.М. П. – починала и оставила за наследници Г. Я. П. – съпруг и Д. Г. В. - дъщеря.

Ищците твърдят, че наследодателят М.С.Й. закупил на 15.04.1961 г. от Н.К.Н. следния имот - лозе с площ от 1.500 дка, находящо се в гр. Варна, местност "**", като покупко1 продажбата не е била осъществена по надлежния ред, а М.С.Й. станал собственик на закупения имот по давност чрез владение, осъществявано от него в периода от 15.04.1961 г. до смъртта му, след което владението върху имота продължило от неговите наследници съпругата му Д.Н.Й. и децата му Й. М. С., Н. М. С., Н. М.а С. и Л.М.П. Преди кадастралния план на местността „**" от 1973 г. действал планът „Крайбрежието" от 1956 г., в който имотът бил под №** и бил записан на праводателя на М.Й. - Н.К.Н.. Тъй като М.С.Й. не притежавал документ за собственост, неговите наследници се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение №*** г. за 1000 кв.метра ид.части от имота, представляващ пл.№**, в кв.*, целият с площ от 1500 кв.м. На 15.11.1995 г. Й. М. С. и Н. М.а С. продали своите идеални части от имота и сградата на Н. М. С., като сделката била обективирана в нотариален акт №*** След това владение върху целия имот осъществявали останалите наследници на М.Й. На 01.10.2018 г. със знанието и без противопоставянето на Л.М.П. Н. М. С. и съпругата му В. П. С. се снабдили с констативен нотариален акт по давност №*** г., вписан в Служба по вписванията - Варна акт *** г. за останалата част от имота - 452 кв. метра ид. части. Владението върху имота продължили да осъществяват и към настоящия момент Н. М. С., съпругата му В. П. С. и Л.М.П. като последната до смъртта си на *2023г., а след това нейните наследници Г. Я. П. и Д. Г. В..

Ищците заявяват, че са съсобственици на процесния имот, при следните квоти: Г. Я. П. и Д. Г. В. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид.част от сградата в него при равни квоти, по наследство и давност; Н. М. С. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид. част от сградата по давност и наследство; Н. М. С. и В. П. С. - в режим на СИО 500 кв.метра ид.части от поземления имот и 1/2 ид.част от сградата, по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нот. акт №***; Н. М. С. и В. П. С. - 452 кв. метра ид. части в режим на СИО по давност.

Ищците сочат, че през месец февруари 2023 г., след направена справка в СГКК-Варна за имота, установили, че на 29.10.2018 г. О.В. е съставила акт за частна общинска собственост №*** за 129 кв.м. ид. части от имота им. На 20.03.2023 г. ищецът Н. М. С. депозирал заявление за отписване от актовите книги за общинска собственост на тези 129 кв.м. ид.части от имота им, но получил отговор, че О.В. не следва да предприеме действия по деактуване на имота. Ищците считат, че О.В. не е собственик на процесиите 129 кв.м. ид.части от имота, тъй като не са били налице основанията за актуване на имота с АЧОС. В него било вписано, че той е съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, но имотът никога не бил държавен, нито общински, а винаги бил частен. Имотът никога не бил отчуждаван, нито от държавата, нито от общината. Той никога не бил безстопанствен, нито някога бил стопанисван или владян от държавата или общината.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че О.В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с административен адрес: г***, представляващ 129 кв.м. ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.

2

Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при граници и съседи по скица: ПИ с идентификатори ***. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.

В представения писмен отговор от ответната страна същата, чрез процесуалния си представител заявява, че счита предявения иск за допустим но неоснователен. Твърди, че общината е собственик на процесната идеална част от имота на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, за което по надлежния ред бил съставен актът за частна общинска собственост. Сочи, че през 1989 г. наследниците на М.С.Й. се снабдили с констативен нотариален акт за 1000 кв.м идеални части от имота. Към онзи момент действало законовото ограничение на чл.12 от ЗСГ, поради което останалите 500 кв.м преминали в собственост на Държавата на основание чл.6 от ЗС, предвиждащ, че имотите, които нямат друг собственик стават държавни, като придобиването им става по силата закона. С регламентацията в Закона за местното самоуправление и местната администрация било определено кои обекти са общинска собственост, като това е имуществото, предоставено със закон в собственост на общините. В чл.2, ал.2, т.5 от Закона за общинската собственост било уредено преминаването в собственост на общините на недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Предвид това О.В. по силата на закона станала собственик на посочената идеална част от имота, който по кадастралния план от 1973г. съответствал на имот. пл. №**, в кв.*. Доколкото при съставянето на АОС през 2018 г. било установено, че в процесния имот е включена незначителна част (4кв.м) от улица, то при съставянето на акта било прието, че тази част е общинска собственост и на основание §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Наред с това ответната страна сочи, че процесната част от имота е станала общинска собственост и на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр.9б/1999г.), съгласно който в собственост на общините преминават и всички застроени и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. В случая от 1988 г. имотът бил включен в жилищен комплекс „С.П.". По плана от 1973 г. имотът представлявал „двор”, отреден за жилищни нужди и като такъв станал общинска собственост в 500/1500 ид.ч. По отношение на общинските имоти действала забрана за придобиване по давност, както и бил въведен с §1, ал.1 от ЗИД на ЗС мораториум. Съгласно същия давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост - спирала да тече за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., и към настоящия момент не бил изтекъл изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Затова ищците не могли да придобият имота въз основа на давностно владение. Владението следвало да е несъмнено и явно, а по делото липсвали изложени от ищците факти и обстоятелства, както и доказателства, владението да е било противопоставено на собственика О.В.. Последното 3 самостоятелно изключвало извод за осъществяване на фактически състав на придобивна давност.

Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски..

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за наследници №** от 19.06.2023 г. се установява, че ищците Н. М. С., Г. Я. П. и Д. Г. В. са наследници на М.С.Й., починал на *1975 г., а ищцата В. П. С. е съпруга на ищеца Н. С..

Наследодателят М.С.Й. е оставил за свои наследници съпругата си Д.Н.Й., синовете си Й. М.

С. и Н. М. С. и дъщерите си Н. М.а С. и Л.М.П. Д.Н.Й. е починала на 06.04.1991 г. и няма данни за други наследници, освен общите им деца с М.Й. Й. М. С. е починал на *1999 г. и негови наследници са съпругата му П.Д.С. и децата му Славин Й.ов С. и Д.Й.С... Л.М.П.е починала на *2023 г. и нейни наследници са ищците Г. Я. П. и Д. Г. В..

Представен е по делото в заверено копие договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.1961 г. В него е вписано, че на посочената дата Н. К. М. от гр. Варна продава и предава във владение на М.С.Й. от гр. Варна лозе от 1,5 декара в землището на Варна, местност „**”, при съответните граници.

С нотариален акт №** на нотариус пре РС – Варна, наследниците на М.С.Й. - Д.Н.Й., Й. М. С., Н. М. С., Н. М.а С. и Л.М.П.са били признати за собственици по давностно владение на следния имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „С.П.”, а именно: 1000/1500 ид. части от лозе-дворно място, с площ от 1500 кв.м., представляващо имот пл. №** от квартал 40, при съседи: път, В.Г., К.Я. и Ф.Ф. заедно с построената в мястото сграда от една стая и коридор.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** на нотариус при РС – Варна Й. М. С. и Н. М.а С. са продали на брат си Н. М. С. по 250/1500 ид. части всеки от имота, описан в нотариален акт №** на нотариус при РС – Варна.

С нотариален акт №** на нотариус **, с район на действие РС – Варна, Н. М. С. и съпругата му В. П. С. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение на 452 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 1452 кв. метра по документ за собственост, а по скица — 1442 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори ***.

От заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза и повторна такава, които заключения са приети по делото като пълни, ясни и обосновани и които не съдържат различия в установените обстоятелства, се установява, че за местността, в която попада имотът, предмет на делото – „**“, през годините са действали следните планове: топографо-геодезически план на Крайбрежието, изработен през 1956 г.; кадастрален план от 4

1973 г.; кадастрално-регулационен план, изработен върху кадастралната основа на плана от 1973 г. и отразен проект за регулация; кадастрална карта на Варна, одобрена със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД НА АГКК; кадастрална карта на гр.