Решение № 10309 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10309 гр. С., 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110152002 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозира от . ЕАД срещу М. Й. Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 ЗЕ и чл. 86 за осъждане на ответника да заплати на топлофикационното дружество следните суми: 541,79 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. . с аб. № ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 82,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 13.06.2024 г.; сумата в размер на 32,75 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 7,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на отвеницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, форМ.на на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответницата 1 суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответницата М. Д. е депозиран отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните, както и обстоятелството, че в процесния период ответникът е бил ползвател на топлинна енергия. Подчертава се, че по делото липсват данни за правоприемство между Р. Д. и ответницата М. Д., респ. при какви квоти. Релевира възражение за давност. Излагат се подробни аргументи досежно начина, по който се извършва начисляването на дължимите суми за топлинна енергия и съответно изготвянето на изравнителни сметки. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД представя писмени доказателства и подробни разяснения на начина, по който е извършена услугата дялово разпределение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ ., се наМ. в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са 2 изложени подробни аргументи от името на ответницата в депозираните от назначения и особен представител отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия.

Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответницата М.

Й. Д. е била собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ ., том ., дело .г /л.137 от делото/, съгласно който Р. Ш.Д и Й. С.Д. са придобили право на собственост именно върху ап. 108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .. Между страните не съществува спор, че Р. Ш.Д и Й.

С.Д. са били в брак към датата на придобИ.не на правото на собственост върху процесиня имот, поради което следва да се приеме, че жилището е придобито в условията на СИО.

Същевременно видно от представено удостоверение за родствени връзки на М. Й. Д. /л.61 от делото/ - баща и Й. С.Д. е починал на 14.08.1989г., като е оставил за свои единствени наследници дъщеря си М. Д. и съпругата си Р. Д.. Обстоятелството, че Й. Д. е нямал други наследници се извежда именно от приетото по делото удостоверение за родствени връзки, в което не е посочено ответницата да има братя или сестри било то еднокръвни. Предвид това съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН именно ответницата и Р. Д. са придобили по наследство през 1989г. по 1/2 ид.ч от притежаваното от Й. Д. имущество, в това число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на Й. Д. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена, поради което следва да се приеме, че Й. Д. към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на Р. Д.. Следователно Р. Д. и М. Д. са получили по наследство по 1/2 ид.ч от неговите 1/2 ид.ч или по 1/4 ид.ч от процесния имот. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че Р. Д. към 1989г е станала собственик на 3/4 ид.ч от топлоснабдения имот, а ответницата М. Д. е придобила 1/4 ид.ч по наследство.

По делото обаче е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том LLIII, дело 22022 от 23.12.1992г, по силата на който Р. Д. е дарила на ответницата М. Д. притежаваните от нея 3/4 ид.ч от топлоснабденото жилище. Следователно през 1992г именно ответницата М. Д. е станала едноличен собственик на целия топлоснабден имот - ап.

108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .. Предвид това следва да се посочи, че се явява неоснователно възражението на ответницата направено в отговора на исковата молба, че липсват доказателства за настъпило правоприемство между Р. Д. и М. Д.. Същевременно не са ангажирани и доказателства, а и не са изложени твърдения, ответницата да се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесното жилище до края на исковия период.

Съгласно действащата към 1992г, когато ответницата М. Д. е станал собственик на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на ч л . 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на 3 вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответницата се явява материално легитиМ.н да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на единствен собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия. ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответницата е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответницата. По делото не е установено и ответницата Д. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответницата, че не съществува облигационна връзка между нея и . ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд наМ., че другият спорен въпрос по делото е дали до имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответницата направено в отговора на исковата молба, съд наМ. следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от 4 третото лице-помагач констативни протоколи за неосигурен достъп от 04.05.2022г, от 18.05.2022г, от 11.05.2023г и от 20.05.2023, се установява, че з а имота на ответницата за исковия период не е бил осигурен достъп, като за същият е отбелязано, че е „празен“. В заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така извършените констатации за имота няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Обстоятелството, че имотът е празен, е било отчетено и при начисляване на топлинна енергия за . и в частност, въпреки неосигурения достъп фирмата за дялово разпределение не е начислявала топлинна енергия за . до 09.03.2023г. Съгласно заключението на вещото лице е било установено, че монтираният в процесното жилище водомер е с изтекла на 09.02.2023г. метрологична проверка, поради което потребителя е бил уведомен, че следва да подмени водомера си в срок от един месец, и доколкото това не е било сторено, за периода от 09.03.2023г. до 30.04.2023г. е била начислена топлинна енергия за . служебно на база един брой потребител. Съгласно констатациите на вещото лица обаче, изчислението на топлинната енергия за . не е извършено коректно, тъй като е осъществено за 61 дни, а е следвало да бъде за 52 дни, която корекция настоящият състав наМ., че следва да бъде съобразена.