Определение № 18110 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18110 гр. Варна, 30.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110102363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 102713/09.12.2025 г. от ответника „Е.М" ЕАД, чрез юрк. М.М., с искане постановеното по делото Решение № 4020 от 12.11.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуцирането на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Излага се в молбата, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и не отговаря нито на фактическата и правна сложност по делото, нито на защитавания интерес по делото. Сочи, че в постановеното съдебно решение не са изложени мотиви по отношение на релевираното възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Освен това подробно аргументира твърдението си, че решението в частта на разноските не е съобразено с найновата съдебна практика на Върховния касационен съд, с която се прие, че след постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С438/22, съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца Г. М. Ц., чрез процесуалния му представител адв. А. Е. К., е депозиран отговор на молбата, в който се развиват доводи за нейната неоснователност. Излага, че в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. са посочени размери на адвокатски възнаграждения, които служат единствено за ориентир на съда и не го обвързват по никакъв начин и с оглед на това определеното от съда не може да се счита за прекомерно или определено в горна граница. Излага, че за да се определи полагащото се на процесуалния представител на страна - ищец възнаграждение, следва да се прецени и поведението на ответника и какви пречки и трудности създава то за ищеца. В конкретния случай, ответникът е образувал изпълнително дело, след погасяване на вземането му с изтичане на предвидения в закона давностен срок. След като се е запознал с исковата молба, той не се е възползвал от предоставената му от закона възможност да признае иска, а напротив- той е подал отговор на исковата молба, като е предприел активна защита срещу иска.

Така депозираната молба настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 4020 от 12.11.2025 г. е прието за установено на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните, че Г. М. Ц. не дължи на „Е.М“ ЕООД сумите, както следва: 1 260.06 лева, дължима главница по Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 06.05.2010 г., ведно със законната лихва, която възлиза на 1 571.69 лева за периода от 18.06.2012 г. до 16.05.2024 г.; 25.20 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за които суми са издадени 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, и въз основа на които е образувано изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, вписана в КЧСИ под рег. № 711, с район на действие ОС-Варна, поради погасяването им по давност. С оглед на това, съдът е осъдил ответника „Е.М“ ЕООД на основание 78, ал. 1 от ГПК, да заплати в полза на Г. М. Ц., сумата в размер от 787.27 лева, представлява сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е съобразил, сторените от ищеца разноски съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК и постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС. Съдът намира, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречат на правото на ЕС, поради което и предвидените в наредбата такива не обвързва съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Действително, в конкретния случай делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита, в т.ч. че адв. А. К. е присъствал на проведеното открито съдебно заседание и адекватно е бранил правата и законните интереси на доверителя си, съдът намира, че договореното и заплатено от страна адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, не се явява завишено, поради което и не следва да се намалява.

По отношение на молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, като се посочи банкова сметка, по която да се заплатят присъдените разноски, съдът намира за нужно да посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се тълкува във връзка с чл. 127, ал. 4 ГПК и имайки предвид обстоятелството, че съдът не е сезиран с осъдителен иск, а с отрицателен установителен иск, то вписването на банкова сметка в диспозитива на съдебното решение не е задължително и то не следва да бъде допълвано по реда на чл. 250 ГПК, още повече че по реда на чл. 250 от ГПК съдът се произнася в случай, че е пропуснал да се произнесе по целия предмет на спора, т.е. по всички предявени искове и възражения, с които се упражняват материални права по смисъла на чл. 298, ал. 4 от ГПК, за които се формира СПН. Т.е. липсата на посочване на банковата сметка и при осъдителен иск не представлява непълно решение, поделжащо на допълване по реда на чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248, ал.

1, предл. второ ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 102713/09.12.2025 г., подадена от ответника „Е.М" ЕАД, чрез юрк. М.М., с искане за изменение на Решение № 4020 от 12.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2363/2025 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определенеито да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2