Решение № 110 от 26.01.2010, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151 27.01.2010 г. град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав

На двадесет и шести януари през две хиляди и десета година В публично заседание в следния състав:

Председател : СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Теменуга Тишева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Мутафчиев НАХ дело № 4329 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.Т.Д., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление № 11898/22.08.2008 г. на началник група в сектор „ПП” към МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” е твърде високо за извършеното нарушение. По същество се иска изменяне на наказателното постановление в тази му част.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За административно-наказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява в съдебно заседание.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2007 г. свидетелят Д. работи със служебен автомобил, на който е монтирана система за видеоконтрол „TFR 1- M” с радар № 510, която отчита на ул. „Т. ***, че л.а. „Хонда” с рег. № ****се движи със скорост 90 км/ч при разрешена от 50 км/ч. Автомобилът не е спрян.

Впоследствие е изкаран снимков материал от видеоклип № 744. Направена е справка за собствеността на автомобила, при която се установява, че собственикът живее в гр. Враца, където е изпратен АУАН със снимковия материал за връчване.

Вероятно, когато са предявявали АУАН на собственика, той е посочил, че автомобилът е управляван от П.Д., който е записан като нарушител.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от разпита на свидетеля Т.Д..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното :

Производството по налагане на административно наказание на жалбоподателя е започнало и завършило при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. В обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят се е движил “със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява”, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от

ЗДвП.

На първо място в така издаденото наказателно постановление въобще не е посочена скоростта, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя към момента на установяването й с техническо средство – система за видеоконтрол, което е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изискваща да се даде описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.

“Описанието” на нарушението в НП по никакъв начин не посочва белезите на конкретно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и най-важния от тях - засечената скорост на движение на ППС, което следва да се приравни към пълна липса на фактическа обстановка по твърдяното нарушение. Последното от една страна нарушава правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна - поставя съда в невъзможност да прецени дали действително е извършено твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и дали наказанието за това нарушение е определено правилно, тъй като в санкционната разпоредба на чл. 182 ЗДвП, наказанията са диференцирани съобразно стойността, с която е превишена разрешената максимална скорост. Установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Отделно от това, за да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. От приетата от съда фактическа обстановка следва, че скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е установена със система за видеоконтрол “TFR1 – M”. Съгласно чл.189, ал.7 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Самата система обаче следва да бъде одобрена съгласно изискванията на Закон за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, защото с нея освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта на автомобила, а съгласно чл.761, ал.1 от Наредбата радарните скоростомери се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Очевидно е, че такова одобрение от председателя на Български институт по метрология липсва, тъй като е служебно известно на съда, че системата не е вписана в регистъра на одобрените типове средства за измерване на основание чл. 34 от Закон за измерванията, поради което и видеоклипът и снимката не могат да служат като годно доказателствено средство за скоростта, с която се е движил водачът.

Предвид обстоятелството, че скоростта, с която се е движил П.Д., е установена единствено със система, която не е одобрена по предвидения ред и резултатите от нея не могат да се ползват като годно доказателство, то нарушението, което му се вменява, не е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и на това основание и следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11898/22.08.2008 г. на началник група в сектор „ПП” към МВР – Бургас, с което на П.Т.Д., ЕГН – **********,***, е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев

Вярно с оригинала:

Секретар: Т. Т.