Решение № 17259 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17259 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20231110103951 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А“ с ЕИК: ... срещу С О с ЕИК: ....

Ищецът твърди, че на 30.12.2017г., в гр. София, при движение по ул. „Витошка поляна“ пред № 3 с посока на движение ул. „Любляна“ водачът на МПС марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № . попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (шахта), в резултат на което било реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № 10017030138894, по която заплатил сумата от 2 651,37 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП) дължимата сума не била заплатена.

Счита, че с оглед установения от органите на МВР недостатъчен контрол върху превозното средство от страна на водача на процесното МПС, ищецът има право да получи от ответника сумата от 1 335,69 лв., равняваща се на половината от платеното на застрахованото лице обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението и 407,03 лв. – мораторна лихва за периода от 27.01.2020 г. до датата на предявяване на иска – 25.01.2023 г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира за недоказан механизма на ПТП, в т.ч. че същото е настъпило поради наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (шахта). Оспорва доказателствената стойност на представения Протокол за ПТП, тъй като няма приложен снимков материал и органите на МВР не са присъствали при настъпване на процесното ПТП.

Счита, че според представения снимков материал шахтата се е намирала на тротоара, а не на пътното платно и посочва, че в случай, че водачът на увреденото МПС се е движел по пътното платно, а не по тротоара, процесното ПТП е нямало да настъпи.

1

Твърди, че застрахователното обезщетение е заплатено без основание, тъй като водачът на процесното МПС в нарушение на общите условия към договора се е движил по тротоара. В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване, обосновано с твърдението, че водачът се е движил с несъобразена скорост. Счита, че вземането на ищеца е погасено по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на: валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка/шахта на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

Съгласно приети по делото Общи условия за застраховане на моторни превозни средства на ищеца, се установява, че застрахователят осигурява покритие при застраховка „Клауза П“– всички рискове, сред които и сблъсък на МПС с препятствие на пътното платно (Раздел III, т.12 вр. т. 8.3).

От представения Протокол за ПТП № 1701270/30.12.2017г. се установява, че същият е съставен от мл. автоконтрольор П С при СДВР/ОД МВР София, като е отбелязано, че протоколът е съставен при посещение на място. От протокола се установява, че на 30.12.2017г. около 13:10ч. МПС с рег.№ . се движи по ул. „Витошка поляна“, с посока на движение ул. „Любляна“ и поради недостатъчен контрол върху превозното средство преминава през капак на шахта на пътното платно, като в протокола са отбелязани видимите щети на МПС „предна броня, двигател, престилка, теч и др.“

От представеното СУМПС е видно, че водачът на процесното МПС е правоспособен.

Приета е опис-претенция на МПС с рег. № . по щета № 10017030138894, от която се установяват щети „спойлер, предна броня, фар десен, челен панел, рамка радиатор, тръба климатик долна, кора под двигател – лява и дясна“ (л. 26 и следв. по делото).

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно на 2

30.12.2017г. около 13:10ч. МПС с рег.№ . се движи по ул. „Витошка поляна“, с посока на движение ул. „Любляна“ и поради недостатъчен контрол върху превозното средство преминава през капак на шахта на пътното платно и попада в необезопасена и несигнализирана шахта на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че всички увреждания по МПС с рег.№ ., отразени в Протокола за ПТП и в описзаключенията за оглед на МПС, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като стойността, необходима за възстановяването им, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза в размер на 2 845.30 лв.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета са в размер между 15 лв. и 25 лв.

Към доказателствения материал е приобщена и регресна покана относно щета на ЗАД „А“ №10017030138894, от която се установява, че ищцовото дружество е поканило ответника С О да възстанови сумата от 1 335.69 лв., включваща 50 % от изплатеното обезщетение – поради наличието на виновно съпричиняване на произшествието от водача и ликвидационните разноски по щетата, получена от ответника на 28.08.2018 г., без да е последвало плащане.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелят Б. М., се установява, че същият е управлявал процесното МПС, като докато се движел към ул. „Любляна“ в дясно попаднал в шахта, в резултат на което бронята на колата паднала на място. Описва, че шахтата била правоъгълна, с размери 60/40 см или 70/50 см, както и че капакът на шахтата не бил на мястото си, а бил повдигнат. В показанията си подчертава, че липсвала сигнализация за наличие на необезопасена шахта на пътното платно.

По главния иск:

Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, счита, че ищецът е доказал спорните обстоятелства по делото, а именно настъпване на събитие по покрит риск по имуществената застраховка, конкретно (касателно покрития риск – ПТП) се установява механизмът на ПТП, както и причинна връзка с вредите и размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника.

За установяване механизма на настъпилото произшествие са събрани писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП № 1701270/30.12.2017 г. съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал процесната неравност на пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена шахта на пътното платно на ул. „Витошка полянка“ в ул. „Любляна“, както и видими щети по автомобила. Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и пълно, заключение на съдебноавтотехническата експертиза. От нея се установява, че водачът на лек автомобил ‚Хонда Сивик“ с рег. № ., движейки се по ул. „Витошка поляна“ в посока ул.

„Любляна“ поради несъобразяване на габаратите на автомобила с наличното препятствие шахта на пътното платно. преминава през необезопасена и необозначена шахта с повдигнат капак с височина над равнището на асфалтовото покритие, вследствие на което настъпва процесното ПТП. Ето защо възраженията на ответника за обстоятелството, че шахтата се намирала на тротоара, съдът намира за неоснователни.

В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. М. - водач на увредения автомобил, който посочва, че 3 движейки се по ул. „Витошка поляна“ към ул. „Любляна“, преминал през необозначена и несигнализирана шахта без капак. Посочва, че извикал полиция и двамата с органите на реда удостоверили наличието на шахта на пътя. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, поради което и наведените от него възражения, че не е установен механизма за настъпване на ПТП, съдът намира за неоснователно, доколкото се касае за неравност на пътя, стопанисван от С О, независимо чия собственост твърди да са шахтите, разположени на платното за движение. Отделно от това регресното право на ищеца е по отношение на виновно причинилия щетите на основание необезопасен участък (дупка, шахта).

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от ищеца вреди –предна броня, престилка, теч, двигател и други - са в причинна връзка с настъпилото на 30.12.2017 г. произшествие. Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил ‚Хонда Сивик“ при ищеца е била заведена щета с № 10017030138894, по която, след направена оценка на щетите, е определено застрахователното обезщетение в размер на 2 845.30 лв., от което ищецът претендира 1 335.69 лв., включваща 50 % от изплатеното обезщетение – поради наличието на виновно съпричиняване на произшествието от водача и ликвидационните разноски по щетата, като за извършеното плащане по делото са представени два броя фактури.

След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта. Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило произшествието, е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от С О. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.