Решение № 144 от 28.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Перник, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗДРАВКОВА

Борислава П. Борисова-Заркова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500441 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от Е. Г. В., М. Е.

В., Г. Е. В., Х. Е. В. и С. Х. Е., чрез адвокат С. М. А. от САК, срещу Решение № 15 от 31. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 191 / 20 17г. по описа на Трънския районен съд, в частта му, с която са определени делбени квоти на съделителите, както следва :

За Р. М. К. - 30/144 идеални части.

За В. М. К. - 30/144 идеални части.

За Д. А. А. - А. - 6/144 идеални части.

За И. И. А. - 6/144 идеални части.

За С. Д. В. - 6/144 идеални части.

За Х. Д. В. - 6/144 идеални части.

За В. Л. Г. - 6/144 идеални части.

1

За Д. Л. Г. - 6/144 идеални части.

За Е. Г. В. - 3/144 идеални части.

За М. Е. В. - 3/144 идеални части.

За Г. Е. В. - 3/144 идеални части.

За Х. Е. В. - 3/144 идеални части.

За С. В. Х. - 12/144 идеални части.

За С. Х. Е. - 12/144 идеални части.

За В. М. Т. - 6/144 идеални части.

За Т. В. Т. - 2/144 идеални части.

За В. Л. Т. - 2/144 идеални части.

За В. Л. Т. - 2/144 идеални части, като неправилно.

На основание чл. 265, ал.1 от ГПК, Пернишкият окръжен съд е конституирал съделителите И. И. А., Х. Д. В., С. Д. В., В. М. Т., Д. А. А. - А., В. Л. Г., Д. Л. Г., С. В. Х., Т. В. Т., В. Л. С. и В. Л. С., като жалбоподатели по подадената въззивна жалба.

Доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение са, че :

Публично завещание, изповядано от Трънски околийски съдия на 05.03.1943 г., не е било годно и не е породило право на собственост върху заветника М. К.;

Делбата следва да бъде извършена между останалите живи наследници на П.А.З. при квоти, съобразени със завещана 1/3 идеална част от всички имоти, предмет на делбата, по отношение на наследниците на М. К., тъй като на последния са му били реституирани земеделските земи, които той е получил по завещанието и е внесъл в ТКЗС;

Дори и да бъде съобразена завещаната 1/3 идеална част от всички имоти, предмет на делбата, по отношение на наследниците на М. К., то имотите са придобити от останалите съделители по придобивна давност;

А отделно първоинстанционният съд неправилно е определил делбените квоти на съделителите.

Адвокат Б. М., в качеството й на особен представител на В. М. К., е 2 подала писмен отговор. С него оспорва като неоснователна въззивната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото е депозиран писмен отговор от адвокат Е. К., явно в качеството му на процесуален представител на Р. М. К.. С него оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че с въззивната жалба не могат да се правят възражения срещу завещанието /оспорвания на същото/, тъй като тази възможност е била налице до датата на предявяване на писмения отговор срещу исковата молба, а такова възражение до онзи момент не е било направено.

Решението не е обжалвано в частта, му с която е отхвърлено искането за участие в делбата на Л. Б. Д., М. Б. М., С. Й. З., И. Б. К., М. Г. Ф., С. К. Х., Г. С.

Х. и С. С. Х. и в тази му част същото е влязло в сила.

Останалите страни не са изразили становище по въззивната жалба.

В хода на производството пред Пернишкия окръжен съд, на *** е починал С. В. Х.. Като негов наследник е конституиран В. С. Х., който също не е изразил становище по въззивната жалба. Процесуалният представител на жалбоподателите е представил съдебно удостоверение от Софийския районен съд, от което е видно, че В. С. Х., се е отказал от наследството на покойния С.

В. Х..

Трънският районен съд е приел, че съделителите са наследници на общия наследодател П.А.З.. Приел е, че с валидно извършено завещателно разпореждане, изповядано от Трънския околийски съдия, П.А.З. е завещал на внука си М. В. К. една трета от всичкото си движимо и недвижимо имущество, като същото е било годно и е породило право на собственост в полза на заветника. Отбелязал е, че П.А.З. е починал на ***, а неговата съпруга А.П.А. е починала на *** и страните по делото /извън тези за които е отхвърлен искът/ са техни наследници. С оглед резултата от наследяване и съобразно завещателно разпореждане № 15 от 05. 03. 1943г., съдът е определил делбените квоти на страните в производството.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от 3 активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.

По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите във въззивната жалба, тези на насрещната страна, както и доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Пред настоящата инстанция не се спори за следните обстоятелства :

Че всички съделители са наследници на П.А.З. /С./ б.ж. на с. ***, *** община, починал на ***

Че с Решение № 30-2 от 07. 04. 1999г. на Поземлена комисия гр. Трън, постановено по преписка 840А, по заявление №***, от М. В. К., в качество му на наследник на П.А. С. /З./ и по заявление *** от Н.М. С., в качеството й на наследник на П.А. С. /З./ - л.257 – 282 от първоинстанционното производство, е възстановено правото на собственост на наследниците на П.А. С. /З./, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***, на описаните единадесет броя земеделски имоти, съгласно приложените скици, с обща площ от 91,400дк. /л.4 – 17 от първоинстанционното производство/.

Макар, че в преписката на Поземлената комисия, по тези две заявления е представен и приложен нотариален акт за публично завещание № 15 от 15 март 1943г., с което П.А.З. /С./ е завещал в полза на своя внук М. В. П. /К./ 1/3 идеална част от разполагаемото си движимо и недвижимо имущество, /л.270 от първоинстанционното дело/, съгласно константната практика на ВКС и на съдилищата, постановявана към онзи момент, Поземлената комисия не е компетентна да извършва делба, поради което всички имоти, за които са налице основанията за възстановяване, се възстановяват на името на лицето, което ги е внесло или на неговите наследници, а след това наследниците решават споровете помежду си по съдебен ред.

В случая с въззивната жалба не се оспорва самото завещание по реда на чл. 193 от ГПК, като преклузията за това е изтекла с приключване на съдебно 4 заседание на 17. 01. 2019г., когато е прието завещанието, а се касае за оплаквания по повод направените изводи на Трънския районен съд, че завещанието е произвело правно действие в полза на правоприемника.

Следователно процесните недвижими имоти представляват новооткрито наследство по смисъла на чл. 91 от Закона за наследството от 1949г., което е предмет на делба между наследниците на П.А.З. /С./.

Първата група доводи във въззивната жалба са, че не са спазени императивни разпоредби действали към момента на изготвяне на завещанието 05. 03. 1943г. – на закона за наследството /от 1889г. отм./ и на Закон за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела /от 1885г. отм./. В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че към датата на извършване на завещателното действие - 15. 03. 1943г. е действал Закона за наследството /от 1889г./, който е предвиждал две форми за завещание – саморъчно и нотариално завещание. Този закон се явява специален за формата, реда и процедурата при изготвянето на публично завещание, спрямо разпоредбите на Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела и последните не намират приложение при изготвяне на публично завещание. Извършването на публично завещание се регламентира от разпоредбите на чл. 62 – чл. 65 от Закона за наследството от 1889г. отм., а именно :

62. Публичното завещание се извършва отъ нотариуса въ присътствието на четири души свидетели.

63. Завещанието се диктува отъ завещателя и се написва отъ нотариуса, тъй както е диктувано.

Следъ написването му, то се прочита на завещателя, въ присъстствието на свидетелите.

За всичко това изрично става забележка върху завещанието.