Решение № 14 от 24.03.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Смолян, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева в присъствието на прокурора Д. Стр. като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225400600019 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от адв.Г. М. като защитник на подсъдимия М. К. срещу присъда по нохд 51/2021г по описа на РС-Зл..

Във въззивната жалба е посочено, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, противоречаща на материалния закон, като същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила .Поискано е присъдата да се отмени изцяло и да бъде оправдан подсъдимия , като алтернативно е поискано делото да се върне за разглеждане от нов състав или да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.

В съдебно заседание представителят на ОП-Смолян оспорва жалбата и пледира потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява като вместо него се явява защитникът адв.Ф.Т.. Защитникът взема становище , че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията за съдържание , налице е 1 противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинениет о.Твърди се ,че неизпълненото предписание на РЗИ е нищожно, като е поискано алтернативно прилагане на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.

След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

М.К. е роден на 29.08.2000г в гр.Смолян , като същият е несемеен , неосъждан, живее и работи в гр.София.

С обжалваната присъда по нохд 51 /2021г по описа на РС-Зл. подсъдимият К. е признат за виновен в това , че :

На 09.04.2021 г., около 17,40 ч., на Р. п. ***-***, в землището на община Зл. и около 20,10 ч. на същата дата в гр. Зл., ул. „Б.“ № *, в условията на продължавано престъпление, по време на обявената извънредна епидемична обстановка, е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората - COVID-19 (КОВИД-19), въведени със Заповед № РД- 01196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, свързани с поставянето му под карантина с Предписание № 210408/175252 от 08.04.2021 г. на Директора на РЗИ-Софийска област, като не е изпълнил задължението да не напуска дома си в гр. София и пребивавал на обществено място , както следва:

-На 09.04.2021 г., около 17,40 ч. се придвижвал по Р. п. ***-***, при км.27+100 метра, местност „П.“,

-На 09.04.2021 г., около 20,10 ч. се придвижвал в гр.Зл., по ул.„Б.“ № *, Дадена е правна квалификация на деянието като престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във вр, с чл.26, ал.1 НК.

На подсъдимия е наложено наказание на основание чл. 355, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК във връзка с чл. 54 от НК а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с прилагането на чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 10 000 лева, като е приспаднато времето за задържане по реда на ЗМВР и са присъдени съответните разноски.

В мотивите към присъдата е прието за установено от фактическа страна ,че в периода на месец април 2021г в Република България е имало обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното 2 разпространение на „Ковид-19“ и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, като са въведени противоепидемични мерки със Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването .

На 08.04.2021 г. подсъдимият преминал държавната граница през ГКПП Калотина , като спрямо него е издадено Предписание за поставяне под карантина № 210408/175252 от 08.04.2021 г. на РЗИ - Софийска област. С предписанието е определен срок на карантина от десет дни, считано от 08.04.2021 г., .Карантината се изразявала в забрана подсъдимият да напуска адреса си в гр.С. , ул. „Проф. Ал. Ф.“*, вх.*, като предписанието било съобщено лично на подсъдимия на 08.04.2021 г. и същото подлежало на предварително изпълнение. Въпреки издаденото предписание К. напуснал адреса си в гр.София като на 09.04.2021 г. около 17,40 ч. управлявал лек автомобил „П. К.“ на републикански път ***-*** и същият бил спрян за проверка . Подсъдимият заявил, че не е под карантина, тъй като има направен тест, който е отрицателен, но не представил решение за отмяна на карантината.

Няколко часа след извършената проверка подсъдимият е установен в гр.

Златоград да не спазва карантината като на 09.04.2021 г., в 20,10 ч. същият бил установен да управлява автомобил на ул. „Б.“ в гр.Зл.. К. заявил, че не се намира под карантина, тъй като след влизането си в страната и след поставянето му под карантина си направил PCR-тест в лаборатория „Рамус“, който тест бил отрицателен и е уведомена РЗИ .След това К. бил задържан за срок от 24 часа. На 12.04.2021 г. К. се снабдил с отрицателен PCR-тест от лаборатория Ремус , като карантината била отменена от РЗИ-СО на 12.04.2021 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд направил извод за извършено от обективна и субективна страна продължавано престъпление по чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като е наложено посоченото наказание ЛОС за срок от шест месеца с приложението на чл. 66 ал.1 от НК и глоба в размер на 10000 лева.

В мотивите е отразено , че като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало .Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчете упоритостта при 3 извършване на двете деяния, недобрите характеристични данни на подсъдимия и завишения брой подобни престъпления в страната.

Въззивният съд ,намира, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактите по делото, базирайки се на анализ на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

По делото не е спорно, че на 08.04.2021г К. е преминал държавната граница, пристигайки от Р. Г., като с Предписание № 210408/175252 е поставен под карантина за срок от десет дни, която следвало да се изпълни на адрес в гр.София .

От приложеното писмо от 13.05.2021г на РЗИ се установява, че при пристигането му в страната контролните органи на РЗИ са уведомили подсъдимия за поставянето му под карантина , като К. е положил подпис на таблет , генериращ бланката на предписанието. В случая предписанието за поставяне под карантина е изготвено в електронна форма , като подсъдимият е запознат с неговото съдържание и е бил наясно , че не трябва да напуска адреса си в гр.С. .

По делото са събрани непротиворечиви доказателства , че на 09.04.2021г подсъдимият е напуснал адреса си в гр. С., като е установен да шофира автомобил на територията на община Зл. на две различни места.

До 12.04.2021г предписанието за поставяне под карантина спрямо подсъдимия не е било отменено, като едва след изготвяне на PSR- тест в медицинската лаборатория карантината била отменена по надлежния административен ред.

При това положение може да се направи извод, че на 09.04.2021г подсъдимият не е изпълнил задължения, произтичащи от издадения спрямо него индивидуален административен акт -Предписание за поставянето под карантина.К. е нарушил въведените противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората/КОВИД 19/ , като са извършени две последователни деяния в рамките на един ден , като е извършено едно продължавано престъпление по време на обявена извънредна епидемична обстановка / удължена с Решение № 4

72/26.01.2021г на МС/, свързана със смъртни случаи.

По делото е спорно дали подсъдимият е запознат със съдържанието на издаденото предписание , като от защитата се твърди , че предписанието е нищожен административен акт. Издаденото предписание не е оспорено от подсъдимия по предвидения административен ред ,като е издадено в ел.форма и подсъдимият се подписал в бланката на документа .От това може да се направи извод, че предписанието е валиден административен акт, като подсъдимият е следвало да се съобрази с вменените му задължения.

К. е бил наясно със съдържанието на предписанието .От показанията на св. Ч. , Б. и Тр. се установява , че К. е знаел ,че е поставен под карантина като заявил на контролните органи, че има направен отрицателен тест и карантината е отменена, което твърдение не отговаря на обективната истина.

С оглед на изложената фактическа обстановка е законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК .В хода на образуваното досъдебно производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.В диспозитива на обвинителния акт действително не е посочено, че престъплението е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като този пропуск не е съществен .В обстоятелствената част на ОА е посочена причината за обявената извънредната епидемична обстановка в страната, като подсъдимият е могъл да разбере, че деянието по чл. 355 ал.1 от НК е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи.

Съдът намира ,чевъззивната жалба е частично основателна , като са налице основания за изменение на присъдата в наказателноосъдителната част , касаеща вида на наложеното наказание .

Неправилно първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК , като са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК –налице са многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се 5 явява несъразмерно тежко за извършеното деяние .Съдът отчете , че в конкретния случай като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст /21 години/, трудовата му ангажираност , липсата на установено заболяване/Ковид -19/ към момента на извършеното деяние и добрите му характеристични данни -подсъдимият не е криминално проявен и няма данни да е нарушавал обществения ред, независимо

, че има наложено административно наказание за неносене на предпазна марка през 2020г.

При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т. 2 буква "б" от НК и да се замени предвиденото наказание ЛОС за срок до пет години с наказанието пробация.

При определяне на вида на прилаганите пробационни мерки и тяхната продължителност съдът намира , че спрямо подсъдимия следва да се приложат двете задължителни пробационни мерки за минимално предвидения шестмесечен срок, при определена минимална периодичност на явяване и подписване на осъденото лице от два пъти седмично за първата задължителна пробационна мярка.

На основание чл. 55 ал.3 от НК не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание глоба, като и без това наказание могат да се изпълнят целите на налаганото наказание .

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 6/02.12.2021г по нохд 51/2021г описа на РС-Зл., В ЧАСТТА, касаеща наложеното на М. В. К. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено за изпитателен срок от ТРИ години и глоба в размер на 10 000 лева , като ВМЕСТО това НАЛАГА на М. В. К. на основание чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК във връзка с чл. 55 ал.1 т. 2 буква "б" от НК наказание ПРОБАЦИЯ, включващо двете задължителни пробационни мерки, а именно:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца при определена от съда периодичност на явяване и подписване на 6 осъденото лице пред пробационния служител или определено длъжностно лице от ДВА пъти седмично

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца