Определение № 167 от 09.01.2020, Районен съд - Стара Загора

О П

Р Е Д Е Л

Е Н И Е №…

09.01.2020 г.

Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева като разгледа гр.д. № 6366 по описа на СтРС за 2019 г. намери следното:

Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК на подадената искова молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

Следва да се допусне исканата съдебно – счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор. Следва да се приемат представените писмени доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ

:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно

– счетоводна експертиза, по която вещо лице, след запознаване с материалите по делото и след като посети работодателя - ответник, след извършване на проверка в счетоводството на работодателя и по специално на графиците за полагане на труд, ведомостите за заплати и др. относими документи, която да отговори на следните въпроси: Полагал ли е ищецът нощен труд за визирания период? Нощният труд преизчислен ли е с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен? При преизчисляването на положения нощен труд, налице ли е положен от ищеца извънреден труд? В какъв размер? Дължи ли му ответникът, претендираните суми за положен извънреден труд и в какъв размер? Както и размера на дължимата мораторната лихва.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена Стоянова, гр. Стара Загора, дипломиран експерт – счетоводител, което следва да се призове след внасянето на депозит.

УКАЗВА на ищеца да представи в срок до о.с.з. банкова сметка ***.

НАСРОЧВА о.с.з. за 29.01.2020 г. от 13.45 ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника ведно с приложенията.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ

ЗА ДОКЛАД както следва:

Ищецът Х.М.Х. твърди, следното: Държавен служител съм на МВР, съответно по ЗМВР като за процесния период изпълнявах служебните си задължения, при режим на престиране на труд, на смени с продължителност от 24 часа.

Назначен съм на длъжност „Младши Еексперт

- водач на оперативен автомобил в сектор БНТЛ при ОДМВР - Стара Загора..

Така положеният от мен труд на смени е както през светлата част на деня, така и през нощта като в този смисъл е налице полагане от мен на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните ми задължения е в гр. Стара Загора.

През претендирания период от 01.12.2016 година до 30.11.2019 година съм изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като съм полагал труд на смени по график с продължителност от 24/двадесет и четири/ часа. Така положеният от мен труд на смени е както през светлата част на деня, така и през нощта. В този смисъл е налице полагане от мен на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден.

Служебното ми правоотношение се урежда от

ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал.

2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от мен длъжност и изпълняваните служебни задължения, през процесния период съм полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Считам, че в отношенията между мен и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Считам, че в конкретния случай, следва да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Противното би означавало държавните служители по ЗМВР да бъдат дискриминирани по отношение на всички останали работници в Р. България, като действително посочената разпоредба и приравняване на нощния труд към дневен е с цел адекватно заплащане на положения труд през нощта. Това е предвид разликата в нормалната продължителност на труда положен през деня и с този положен през нощта.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от

02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на

ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №

8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Считаме, че е налице съзнателно целена непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Считам, че формирания от превръщането на положения нощен в дневен труд допълнително положен труд, който не ми е заплатен се явява и извънреден такъв, предвид съответните норми за всеки един календарен месец и размера на положения от мен труд. В този смисъл при едно коректно отчитане на положения от мен труд, съобразно законово определената продължителност на дневния и нощен труд и съответното преизчисляване на положения от мен такъв през нощта, от страна на работодателя се формира един положен труд, който не ми е заплатен и същия се явява и извънреден.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното ми трудово възнаграждение е в размер на 900.00 лева, а почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, считам че от страна на работодателят е налице неизплатено възнаграждение за положен от мен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от мен нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.

Относно претендираната мораторна лихва. Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреяедат от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.

2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време меяоду 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „“Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнагранедение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.

В този смисъл, считам че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от мен време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от мен време над редовното, като това е следвало да се извърши в месеца в който този труд е положен и съответно е следвало същия да се заплати с дължимото ми възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.

Считам, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца в който е положен от мен труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно :

2016 год. по смени месечно с продължителност 24 часа

1.

През месец декември 2016 год. 3 смени с продължителност от 24 часа, като съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на

05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 24.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец януари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 06.92 лева.

2017 год. по 5 смени месечно с продължителност 24 часа

1.

През месец януари 2017 год. 8 смени е продължителност от 24 часа, като съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на

05.36 лева, а след увеличението е 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 20.18 лева.