Решение № 947 от 15.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2449/2025
- Вид
- Решение № 947
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.60а · Закон за съдебната власт
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 947 гр. София, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502449 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ч. С. П. срещу решение № 2675/30.04.2025г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 722/24г., с което е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В производството са събрани множество доказателства, които безпротиворечиво установяват вида, характера и интензитета на причинените му неимуществени вреди, свързани с влошеното му здравословно състояние, причинено от стреса от воденото наказателно производство. Съдът е приел, че липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата а именно незаконни действия от страна на прокуратурата, предвид прекратяването на наказателното производство поради погасяването му по давност. Затова не е търпял вреди и такива не следва да му се присъждат. Съдът е взел предвид, че е признат за невинен по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, но неправилно е приложил материалния закон като е приел, че няма незаконно обвинение при условие, че е бил оправдан за извършено от него 1 престъпление. Именно от него той е търпял неимуществени вреди, свързани със страх, душевни страдания, социална изолация, влошаване на семейния климат и отношенията с близките, накърняване на моралните и нравствените ценности, но най- вече пълна загуба на доверие в институциите, призвани да бранят и защитават с всички средства личността на всеки един. В отклонение от правните норми съдът е приел, че той търпи вреди само от настъпване на давността за погасяване на наказателното преследване -16.06.2017г. до18.11.2017г., т.е. за 5 м. и 2 дни и е определил обезщетение от 500лв. Счита, че приетата от съда изтекла погасителна давност е прекъсната с подаването пред министъра на правосъдието заявление по чл.60а от ЗСВ. Макар и отправено пред ненадлежен орган, същият е процесуален субституент на държавата и е прекъснало давността на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД. С предприетите действия по възобновяване на внохд № 1865/17г. на ОСПловдив, наказателното производство е продължило като нохд № 7579/17г., по което е влязло в сила решение през 2019г. От него до предявяване на иска не е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска за неимуществени вреди.
В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът Ч. П. твърди, че е образувано ДП № 230/11г. по ппр. Пр. № 3213/11г. на РП- Пловдив. По него на 06.06.2011г. прокуратурата го е привлякла като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК.
На 03.02.2012г. е внесе обвинителен акт в РС- Пловдив и е образувано нохд № 743/12г. На 18.06.2015г. е постановена присъда, с която е оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на две средни телесни повреди.
През месец юни 2017г е изтекла абсолютната давност и поради това ОСПловдив с протоколно решение е прекратил делото в наказателната част и е разпоредил да се гледа гражданският иск. По него е образувано нохд № 7579/17г. но РС-Пловдив. Постановена е присъда 296/12.12.2018г., която 2 ищецът е обжалвал пред ОС-Пловдив, където е образувано внохд № 714/19г. той е потвърдил присъдата с решение № 158/20.06.2019г. От разпитването му на 10.03.2010г. в първото ДП до 20.06.2019г. са изминали 9 години, през които е бил обвиняем и подсъдим. Тази продължителност е довела до траен психически дискомфорт и негативи върху имиджа му в професионален план и в професионалните среди. Наказателното производство е проведено със средства, които целят да го унижат, да го превърнат в обект на медиен интерес и предварително да оформят общественото мнение, че е виновен.
Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000лв.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за недопустимост на производството, тъй като, ако е предявена претенция по чл.2б от ЗОДОВ, то следва да бъде съобразено ТР № 1/27.11.2023г. на ОСГК на ВКС и чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът е предявил претенции срещи РС-Пловдив, ОС-Пловдив и Прокуратурата за търпени неимуществени вреди от забавено правосъдие. Не оспорва, че срещу Ч. П. е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза. В РП- Пловдив е била образувана пр. пр. № 3213/11г., по която е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 743/12г. С присъда от 18.06.2015г. ищецът е признат за невиновен за престъпление по чл.131, ал.1 ,т.12 вр. с чл.129, ал.1 вр. с ал.1 НК, а за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ от 500лв. и е осъден да заплати 1500лв. обезщетение на частния обвинител. Мотиви към присъдата не са били изготвени. По подадена жалба пред ОС- Пловдив е образувано внохд № 1865/17г. С протоколно определение от 02.11.2017г. съдът е отменил присъдата, прекратил е наказателното производство в наказателно- осъдителната част поради изтекла абсолютна давност и е върнал делото за ново разглеждане в гражданско- осъдителната част. С Присъда № 296/12.12.2018г. по нохд № 7579/17г. на РС-Пловдив ищецът е осъден да заплати на частния обвинител 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е потвърдена с решение № 158/20.06.2019г. е влязла в сила на 20.06.2019г. Ищецът е подал искане за възобновяване на нохд № 7579/17г. на РС-Пловдив. С разпореждане от 02.08.2019г. на АС3 Пловдив е отказано да се образува производство по възобновяване на делото.
Исковата молба е подадена на 21.06.2024г. след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Счита, че за обвинението по прекратеното дело поради изтекла абсолютна давност не е налице основание за ангажиране на отговорността й по ЗОДОВ. Няма доказателства органи на прокуратурата да са извършвали други действия освен правно регламентираните. Счита иска за неоснователен и недоказан, тъй като няма ангажирани доказателства във връзка с твърдените неимуществени вреди.
Няма такива за нанесени репутационни вреди, за разгласяване пред медиите на наказателното производство от страна на правоохранителните органи. Не са представени доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца и за вредите, които е претърпял от продължителността на наказателното производство. Претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпления по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.1 вр. с ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт за престъпленията в съда и е образувано по нохд № 743/2012г., което е приключило с оправдателна присъда за престъплението по чл. 131, ал.1 ,т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК. С нея е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ от 500лв.
По подадена жалба пред ОС- Пловдив е образувано внохд № 1865/17г. С протоколно определение от 02.11.2017г. съдът е отменил присъдата, прекратил е наказателното производство в наказателно- осъдителната част поради изтекла абсолютна давност и е върнал делото за ново разглеждане в гражданско- осъдителната част. С Присъда № 296/12.12.2018г. по нохд № 7579/17г. на РС-Пловдив ищецът е осъден да заплати на частния обвинител 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е потвърдена с решение № 158/20.06.2019г. е влязла в сила на 20.06.2019г.
Във връзка с твърденията за увреждане на здравословното състояние на ищеца са представени писмени доказателства от МУ- Пловдив, Факултет по дентална медицина.
4
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. живее на семейни начала с ищеца от 2009г. и имат общо дете. Ищецът работи като вещо лице в Административен съд- Пловдив.
Депозира показания за това, което се е случило през 2009гг. в дома им, както и че във връзка с него е имало наказателно производство срещу него. Заявява, че то му се е отразило много зле и че продължава да се чувства така и сега.
Отразило му се е психически, физически.
Не е могъл да спи, бил е притеснен, от това, че делото продължава много дълго. Поради силния стрес е започнал да се храни обилно и е напълнял, опадали са му 7 зъба вследствие на пародонтозата. Продължил е да работи като вещо лице, но името му в средата, в която работи, се е сринало. Проблемите му са ангажирали и семейството му и са се отразили на всички. В града много хора го познават и имат добро отношение към него.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между него и ищеца, но ги счита за убедителни и достоверни.
СГС е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди като погасен по давност.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
С определение от 17.10.2025г. са оставени доказателствените искания, формулирани в жалбата. без уважение
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
5
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. Съдът приема, че ищецът претендира вреди от оправдаването му по повдигнатото обвинение за причинена средна телесна повреда. За да направи тази квалификация на иска съобрази молбата уточнение от 17.07.2024г., в която изрично е посочено от какво незаконно наказателно производство се претендират вреди. Не е посочено, че иска присъждане на такива и по повод второто обвинение, по което наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност.
На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- Ч. П. е бил оправдан с влязла в сила присъда за повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1 ,т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК. Наказателното производство по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване през 2011г. и е бил привлечен като обвиняем за извършени две престъпления. Безспорно е, че наказателното производство за престъплението по чл. 131, ал.1 ,т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 04.07.2015г. Няма данни и не се твърди тя да е протестирана от прокуратурата.