Решение № 1325 от 22.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501344 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 26326/11.07.2023г. по описа на РС Бургас, подадена от адв. Мариана Бузова – процесуален представител на К. А. К. от ****, против Решение № 1481 от 04.07.2023г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 1397/2023 по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Основно училище „Братя Миладинови”, гр.Бургас, ЕИК 000042519, представлявано от директора Снежа Любомирова, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване незаконността на уволнението, извършено със Заповед № 840/6.02.2021г. и неговата отмяна, за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност ******** в ***** и за заплащане на сумата 16178,40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Според въззивницата съдът не се е произнесъл по направените от нея възражения: 1. че заповедта за уволнение не е мотивирана, защото от формулировките в нея не става ясно в какво точно действие или бездействие се изразява несъобразеното с професионалната етика отношение на въззивницата спрямо родителите на учениците; 2/ за нарушаване правото на защита на въззивницата поради това, че не са й били връчени докладните записки и жалбите на родителите, описани в заповедта за даване на обяснения, както и тази за 1 уволнение, поради което въззивницата е била поставена в невъзможност да даде обяснения за фактите и обстоятелствата в тях и да се защити; 3/ съдът не се е произнесъл по своевременно заявеното доказателствено искане на страната за задължаване на работодателя да представи личното трудово досие на въззивницата, в което според последната се намира Решение на ТЕЛК №***** от ****г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ- Бургас, с което въззивницата е трудоустроена.

На второ място се сочи, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Неправилен, според въззивницата, е изводът на съда, че регламентираната в чл.193, ал.1 КТ процедура по искане обяснения от работника е спазена. Твърди, че с оглед събраните доказателства се установява, че работодателят само формално е спазил процедурата по чл.193 КТ, протекла в рамките на 10 минути, без да има каквото и да е намерение да изслуша, респективно- да получи писмените обяснения и доказателствата към тях. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е била предварително подготвена, преди въззивницата да е била изслушана, от което следва, че решението за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание е било взето предварително.

Намира за неправилен и извода на съда, че процедурата по предварителната закрила при уволнение е спазена. Работодателят е бил запознат с обстоятелството, че въззивницата е трудоустроена, понеже му е била представено решението на ТЕЛК № ***** от ****г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ- Бургас, което се намира в личното трудово досие на въззивницата. Въпреки това, работодателят не е поискал мнение на ТЕЛК, нито разрешение за уволнението на въззивницата от Инспекцията по труда, което е самостоятелно основание по чл.344, ал.3 от КТ за отмяна на уволнението на въззивницата.

Неправилен бил и извода на съда, че въззивницата е извършила вменените й със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства. Развити са подробни съображения.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Във връзка с твърденията си за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила моли въззиваемата страна да бъде задължена да представи по делото личното й трудово досие, за установяване наличието в него на решение на ТЕЛК за трудоустрояването й. Представя също препис от трудовата книжка и от регистрационния талон от Бюрото по труда за установяване състоянието на безработица за процесния период.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв. Иво Иванов като пълномощник на ОУ „Братя Миладинови“ Бургас. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Правилно районният съд приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно. В хода на дисциплинарното производство безспорно били установени допуснатите от въззивницата тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във виновно неизпълнение на трудовите задължения2 не изпълнила вмененото й с чл.50, ал.1, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред задължение и на 12.12.2022г. не уведомила директора на училището най- късно 30 минути преди началото на работния ден за настъпилата невъзможност да се яви на работа поради състояние на неработоспособност. Изпратила съобщение за издадения й болничен лист след предвидените 30 минути преди началото на работния ден, при това не на директора, а на личната електронна поща на заместник – директора, който организира учебната дейност на прогимназиален етап, а не на начален етап, който не бил задължен да осигури заместващ учител в случаите на отсъствие поради временна неработоспособност. Установено било и второто нарушение на трудовата дисциплина- нарушение на задължението й да се явява на работа в състояние, което й позволява точно да изпълнява трудовите си задължения. В докладна записка да директора било посочено, че въззивницата изпълнява задълженията си във видимо неадекватно състояние, в резултат на което напрежението ескалирало и се стигнало до поредица от жалби на родителите, а за децата се стигнало до нефункционален учебен процес и нездравословна и непозитивна учебна среда. На проведена на 30.01.2023г. родителска среща въззивницата си позволила да присъства във видимо нетрезво състояние, което е недопустимо, а реакциите й и изказванията й били неадекватни. Позволявала си до консумира алкохол и по време на работа и в междучасията, а според впечатленията на много от децата те долавяли миризма на алкохол и често пъти рязка промяна в поведението на учителя, за което постъпили жалби от родителите. Позволявала си често да гони от клас дете по време на учебния час, а родителите основателно излагали притесненията си, че детето, оставено без надзор, може да напусне територията на училището, което поставя под риск живота и здравето му. В жалбите на родителския колектив се изтъквала употребата на алкохол по време на учебния процес, постоянното отсъствие на въззивницата от класната стая по време на междучасията и оставяне на децата без надзор, ненавременно реагиране на възникнали конфликти между децата и прилагане на непедагогически методи, непрофесионално отношение към учебния материал и системна проява на агресия към ученик от класа, които обстоятелства били потвърдени от разпитания като свидетел родител на едно от децата от класа.

Правилно районният съд установил, че при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Изпълнението на заеманата от ищцата длъжност „Старши учител, начален етап на основното образование /I- IV клас/” е пряко свързано с работата с деца, ученици от първи до четвърти клас, което само по себе си води да специфика на изпълняваната работа с оглед крехката възраст на децата, предполагаща изключително внимание и отговорност за психическото, интелектуалното и емоционалното им развитие. От основната цел според трудовата характеристика на въззивницата, произтичало и едно от най- важните задължения на учителя да пази живота и здравето на децата. По тази причина в ПВТР било предвидено задължението на учителите да се явяват на работните си места в състояние, което им позволява точно да изпълняват трудовите си задължения, а при невъзможност да се явят на работа, да уведомят директора най- късно 30 минути преди началото на работния ден. Ето защо, с оглед социалната и 3 обществена значимост на длъжността, заемана от въззивницата, неспазването на тези задължения.в конкретния случай е довело до тежко нарушение на трудовата дисциплина и е основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Според въззиваемата страна, работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ и е изискал устни или писмени обяснения от въззивницата. От свидетелските показания се установявало, че въззивницата е дала устни обяснения и въпреки, че й е било казано, че може да даде писмени обяснения в срок до два часа от връчването на заповедта за искане на обяснения, тя казала, че няма нужда, защото е обяснила всичко устно. Едва след това и след преценка на събраните доказателства, посочени в заповедта, на ищцата била връчена и оспорената по делото заповед за дисциплинарно наказание, която тя отказала да подпише.

По делото не било представено доказателство, че въззивницата е трудоустроена, което да предполага закрила срещу уволнение. Въззивницата не изпълнила задължението си по чл.2 от Наредба № 5 за болестите, при които за работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по чл.333, ал.1 от КТ, при поискване да представят в предприятието медицински документи от лечебните заведения, където се лекуват или водят на диспансерен отчет. Със свидетелски показания било установено, че макар да била поканена да предостави информация дали по отношение на нея е приложима закрилата по чл.333, ал.1 КТ, въззивницата категорично отказала да попълни предложената й декларация. Затова намира за правилен извода на съда, че въззивницата не е изпълнила задължението си да уведоми надлежно работодателя за наличието на обстоятелства, свързани с трудоустрояването.

Предвид законосъобразността на извършеното уволнение, правилно районният съд приел за неоснователни и акцесорните претенции по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.

Иска от съда решението да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството въззивната инстанция приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на относимите нормативни разпоредби намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивницата К. К. е сезирала Бургаския районен съд с няколко кумулативно съединени иска: 1. за признаване незаконността на уволнението й със заповед № 840 от 6.02.2023г., връчена й на същата дата, с която трудовото й правоотношение с ответното училище е било прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ вр. чл. 190, ал.1, т.7 от КТ „за други тежки нарушения на трудовата дисциплина“- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 2. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- „Старши учител“ в начален етап на основното образование в ответното училище- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; 3. за осъждане на ответното училище да й заплати заплати обезщетение 4 за оставането без работа за период от 6 месеца, общо в размер на 15908,40 лв. /при месечна база 2651,40 лв./- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, 4. За осъждане на ответника да й заплати законната лихва върху обезщетението за оставане без работа, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане- иск с правно основание чл.86 ЗЗД.