Решение № 507 от 05.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Монтана, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630100953 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от ,,...., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:

..... бул.,,.....‘‘ № 81В срещу ответницата Б. Й. Н., ЕГН ********** с адрес:

..... обективно кумулативно съединени положителни установителни искове със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответницата, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 1128073/29.08.2018 г., сключен между кредитора ,,....., ЕИК: ..... и длъжника Б. Й. Н., както следва: ..... лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; .... лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.08.2018 г. до 10.04.2019 г.; ..... лв. мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 29.08.2018 г. до 10.04.2019 г.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Между съконтрахентите ,,....., ЕИК: ..... и длъжника Б. Й. Н. бил сключен договор за потребителски кредит № 1128073/29.08.2018 г. по електронен път по силата на Закона за 1 предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/.

Длъжникът бил кандидатствал онлайн за кредита ,,.....‘‘ за което попълнил заявление.

Параметрите на кредита били следните:

-сума по кредита-..... лв.;

- фиксиран лихвен процент- 41,24%;

- годишен процент на разходите/ГПР/- 50%;

- кредитът се погасява на 7 бр. месечни вноски по ..... лв. всяка до 10.04.2019 г.

За обезпечение по кредита на същата дата- 29.08.2018 г. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ответницата и дружеството,,......‘‘. По силата на този договор ,,......‘‘ станал гарант на ответницата за плащане на вземанията по договора за потребителски кредит, като дружеството се задължило да отговаря солидарно заедно с ответницата пред кредитора.

На същата дата 29.08.2018 г. ,,....‘‘ и ,,.....‘‘ сключили договор за поръчителство, по силата на който ,,......‘‘се задължило спрямо ,,.....‘‘ за всички задължения на Б. Й. Н..

На 23.03.2021 г. ,,......‘‘ след покана от кредитора е погасило дължимите от ответницата суми в цялост.

С плащането на осн. чл. 143, ал.1 от ЗЗД ,,....‘‘ се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор и встъпила в правата му срещу отв. Н..

С договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021 г.

,,......‘‘ като цедент прехвърлило на цесионера ,,....

.....‘‘ЕООД всички вземания, които има към ответницата по договора за потр. Кредит.

Гореизложеното породило у ищеца правния интерес от водене на настоящото гражданско дело.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител-адв. С. Г. от .... е постъпил писмен отговор на исковата молба. На първо място се оспорва ответникът да е сключил процесния договор за кредит, липсва негов подпис. Не били налице и законовите предпоставки, предвидени в ЗПФУР за валидно сключване на договора. На следващо място изцяло се оспорва договора за предоставяне на поръчителство от 29.08.2018 г., отново липсвал подпис на ответницата в него.

На следващо място процесният договор за потребителски кредит бил сключен в противоречие с добрите нрави, поради което бил нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.На следващо място договорът не отговарял на изискването на чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК. Възразява се също така, че липсвали доказателства, че била изпълнена процедурата по чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането/цесията/. Поради изложеното, моли 2 съда да отвхърли така предявените искове в цялост.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане.

Разгледани по същество- исковете са изцяло неоснователни. Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда писмени доказателства, се установява следното:

Делото се разглежда, след като РС-Монтана, по заявление на ищеца е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 156/07.02.2024 г . по ч.гр.д.№288/2024 г. по описа на съда за исковите вземания, като по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК е отхвърлил заявлението за сумите: .... лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и .... лв. мораторна лихва.

Между съконтрахентите: ,,....., ЕИК: ..... и длъжника Б. Й. Н. бил сключен договор за потребителски кредит № 1128073/29.08.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/.

Длъжникът бил кандидатствал онлайн за кредита ,,.....‘‘ за което попълнил заявление.

Параметрите на кредита били следните:

-сума по кредита-..... лв.;

- фиксиран лихвен процент- 41,24%;

- годишен процент на разходите/ГПР/- 50%;

- кредитът се погасява на 7 бр. месечни вноски по ..... лв. всяка до 10.04.2019 г.

По договорът за заем/кредит/, регламентиран в чл.240, ал.1 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество‘‘. Договорът за заем/кредит/ е реален договор, т.е. за да се счита за сключен, не е достатъчно само двете страни да постигнат съглашение, както е при консенсуалните договори-нужно е още заемната сума да бъде предадена във фактическата власт на заемателя, което е установено по 3 делото от приложената на л. 75 разписка за усвоена от ответницата сума от ..... лв. по кредита.

Водим от горното съдът намира, че е установено облигационното правоотношение между кредитора ,,....., ЕИК: ..... и длъжника Б. Й. Н. по сключен договор за потребителски кредит № 1128073/29.08.2018 г.

От приобщените писмени доказателства се установява и че: сключен е договор за предоставяне на поръчителство между ответницата и дружеството ,,......‘‘ ЕООД. По силата на този договор ,,......‘‘ЕООД станал гарант на ответницата за плащане на вземанията по договора за потребителски кредит, посочен по-горе, като дружеството се задължило да отговаря солидарно заедно с ответницата пред кредитора. На същата дата- 29.08.2018 г. ,,А...... и ,,.....‘‘ ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който ,,......‘‘ЕООД се задължило спрямо ,,.....‘‘ ЕАД за всички задължения на Б.

Й. Н. по кредита.

Съдът намира обаче, че остана недоказано по категоричен начин в процеса твърдението в исковата молба, че на дата 23.03.2021 г. ,,......‘‘ЕООД след покана от кредитора да е погасило дължимите от ответницата суми в цялост. Представената от ищеца на л. 76 от делото счетоводна справка за клиент -Б. Й. Н. от извлечение от системата на ,,А...... изхожда от счетоводството на цедента на ищеца, поради което съдът не го цени като годно да установи по безспорен начин твърдяното обстоятелство.

На следващо място, дори да се приеме за доказано, че дружеството ,,А...... е платило в полза на кредитора ,,..... задължението на ответницата по Договор за потребителски паричен кредит № 1128073/29.08.2018 г. и по този начин да се е суброгирало по реда на чл. 143, ал.1 от ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор по отношение на длъжника, то следва да се установи дали ищецът ,,.... в качеството си на цесионер и по реда на чл. 99 от ЗЗД надлежно е встъпил в правата на цедента ,,А...... по кредита.

По делото е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021 г. с който цедентите: ,,..... и ,,......‘‘ЕООД прехвърлят на цесионера ,,....‘‘ЕООД множество свои вземания към различни задължени лица. Представеното към Договора за цесия Приложение № 1 е с прекалено дребен шрифт, напълно нечетимо е и от него не може да се установи по безспорен начин, че с цесията е прехвърлено в полза на дружеството-ищец именно вземането към отв. Н. по процесния Договор за потребителски кредит № 1128073/20.08.2018 г. Гражданския съд не постановява своите решения на базата на предположения. Поради посоченото следва да се приеме, че не е установено по несъмнен начин, че в полза на ,,.... е прехвърлено чрез цесия вземането по Договора за потребителски кредит, вр. с Договора за поръчителство към ответницата Б. Й. Н., респективно и, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата за вземането.

Така мотивиран съдът намира, че исковете, като неоснователни и недоказани, подлежат на отхвърляне в цялост.

4

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ,,...., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... срещу Б. Й. Н., ЕГН ********** с адрес: ..... обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание: чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ,,.... към Б. Й. Н. ЕГН **********, дължими по: Договор за потребителски паричен кредит № 1128073/29.08.2018 г., сключен между кредитора ,,....., ЕИК: ..... и длъжника Б. Й. Н., ЕГН ********** , във вр. с Договор за поръчителство от 19.08.2018 г., сключен между ,,....., ЕИК: ..... и ,,А......, ЕИК: ....., както следва:

-..... лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

- .... лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.08.2018 г. до 10.04.2019 г.;

-..... лв. мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 29.08.2018 г. до 10.04.2019 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5