Разпореждане № 60737 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 60737 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20251110118172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 110252/28.03.2025 г. на „*** ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. Я., ЕГН ********** за сумите, както следва: 2 617,40 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3014554851 от 23.11.2016 г.; 1 810,87 лв. - договорно възнаграждение за периода от 16.07.2017 г. до 16.03.2020 г.; 2 500,26 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит); 30,00 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането; 500 лв. – такса за събиране на вземането при забава в плащането с повече от 90 календарни дни, 12,44 лв. – лихва за забава за периода от 17.01.2017 г. до 16.03.2020 г., както и 5 094,39 лв. – лихва за забава за периода от 16.03.2020 г. до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2025 г. до окончателното плащане.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 2 500,26 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит); сумата от 30,00 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 500,00 лв. – такса за събиране на вземането при забава в плащането с повече от 90 календарни дни

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 23.11.2016 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет.

Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за 1 предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В противоречие на императивното правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2 729,16 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2 729,16 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 30,00 лв. и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500,00 лв., тъй като най-напред същите са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочените клаузи са в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. 110252/28.03.2025 г. на „*** ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. Я., ЕГН ********** за сумите, както следва: 2 500,26 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2

(приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит); 30,00 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането, както и 500,00 лв. – такса за събиране на вземането при забава в плащането с повече от 90 календарни дни.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3