Решение № 2128 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20243110116020 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.

№102072/16.12.2024 г. от В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД с петитум: да бъде осъден ответникът Н. А. А., да заплати на ищеца В. С. В., ЕГН ********** сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 1704.32лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в умишлено увреждане на челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на собственият ми лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

На 09.02.2024г. около 7.25 часа, в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, пред бл. 307, вх.4, Н. А. А. увредил собствения на ищеца л.а. марка „Хонда Сивик 5 ДР“, с рег. № ХХХХ, който бил паркиран на пред блок 307. Ответникът отишъл до автомобила и с твърд предмет му нанесъл множество удари. След като разбрал, че съседът му Н. А. е увредил автомобила, ищецът се свързал с него и поискал да му възстанови щетите, но същият категорично отказал.

За да може да използва автомобила си подал молба по чл.207 ГПК пред РСВарна, по която било образувано ч.гр.д. №1791/2024 г. на ВРС, 14 с. От изготвената, приета и неоспорена по дело САТЕ, се установило, че Н. А. нанася удари с твърд предмет по лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № ХХХХ. Вследствие на нанесените удари са увредени: челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на автомобила,както и стойността необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1804.32 лв. Също така вещото лице по изготвената САТЕ установило, че уврежданията са умишлено извършени и е налице причинноследствена връзка между процесното увреждане и настъпилите вреди по лек 1 автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № ХХХХ.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В резултат на деянието, извършено виновно от противоправното поведение на Н. А. А., са причинени имуществени вреди, възлизащи на стойността на ремонта на автомобила в размер на 1804.32 лева.

На 25.04.2024г. завел съдебен иск срещу Н. А. А., за заплащане на причинените от него вреди, във връзка с което беше образуваното гр.д. № 20243110105010 по описа на ВРС, 48 състав.

С Решение №3783 от 27.10.2024г. по образуваното гр. д. № 20243110105010 по описа на ВРС, 48 състав, ответникът бил осъден да му заплати сумата в размер на 100.00 лева, частичен иск от общо 1804.32 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващо се в умишлено увреждане на челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на собственият ми л.а. марка Хонда Сивик 5 ДР, с рег. № ХХХХ, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

До момента не е получил необходимото обезщетение за причинените имуществени вреди, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Излага, че от дължимата сума в размер на 1804.32 лв. следва да се приспадне присъдената сума от 100.00 лв. по гр.д. №5010/2024 г. на ВРС, или ответникът дължи на ищеца сумата от 1704.32 лв.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От ищеца е представено свидетелство за регистрация Част І №01103198 от 12.08.2020 г., съгласно което В. В. С. е собственик на лек автомобил марка Хонда Сивик 5 ДР, с рег. № ХХХХ.

С Решение №3783/27.10.2024 г. постановено по гр.д. №5010/2024 г. на ВРС е постановено решение при признание на иска, по силата на което е осъден Н. А. А., ЕГН ********** да заплати на В. С. В., ЕГН ********** сумата от 100 лева (сто лева), представляваща частичен иск от сумата в размер на 1804.32 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в умишлено увреждане на челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на собственият му лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно съдебно-авто-техническа експертиза допусната в производство по чл.207 ГПК, образувано по молба на ищеца в ч.гр.д. №1791/2024 г., изготвена от вещото лица Александър В. лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР" с per. N: ХХХХ, собственост на В. С. В., е бил паркиран в гр. Варна ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.

307 пред вх.4. Около 07:25 часа Н. А. нанася удари с твърд предмет по лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ. Вследствие на събитието са настъпили материални щети по автомобила. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ (установени при извършения оглед на автомобила), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на 2 застрахователното събитие е следният - многократен пряк контакт между превозното средство, което е паркирано и твърд предмет, движещ се в посока към автомобила.

Такъв тип увреждания се получават вследствие на механично умишлено нараняване на детайлите. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила на 13.03.2024 г., а именно: Челно стъкло, Огледало дясно, Калник преден десен, Врата предна дясна, Вътрешно почистване на автомобила. Общата стойност необходима за възстановяване на автомобила, определена за всеки детайл поотделно и като обща сума, като се използват средни пазарни цени на увредените части в зависимост от произхода им, и се определи средната пазарна цена на необходимия труд за възстановяване на автомобила, като при определяне на средната пазарна цена на труда, се извърши справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях да притежават европейски сертификат за качество, е в размер на 1 804.32 лв., която включва следните позиции: Обща стойност за резервни части - 607.64 лв., Общо за операции за Д/М и Р/О - 7.7 ч. х 40.00 лв. = 308.00 лв., Общо за операции за Ремонт - 1.2 ч. х 40.00 лв. = 48.00 лв., Общо за операции за Боядисване - 12.02 ч. х 40.00 лв. = 480.80 лв., Общо за Основни и допълнителни материали - 359.88 лв. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед на 13.03.2024 г. са вследствие на съприкосновение с твърд предмет при умишлено нараняване на автомобила. При съпоставяне на механизма на събитието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ и е възможно същите да са причинени по степен и вид при описаното събитие. Уврежданията по автомобила не са в следствие на пътнотранспортно произшествие.

От ответника е представено банково бордеро за заплатена по посочената от ищеца банкова сметка на сумата от 1704,32 лв.

Настоящият иск е предявен за сумата от 200,00 лв. частичен от 1704,32 лв. след предявения предходен частичен иск за сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 1804,32 лв., по който е постановено цитираното в по-горния абзац решение.

С т. 2 на ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

В настоящия случай от ответника не се оспорват правопораждащите факти по отношение на спорното право, доколкото в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Доколкото в предходно производство е извършено признание на иска, то следва да се приеме, че има сила на присъдено нещо между страните по отношение на правопораждащите факти, а именно: че ответникът е причинил със своите противоправни действия сочените от ищеца увреждания по собствения му автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ. За размер на причинените вреди следва да се приеме посочения в заключението на вещото лице в производството по обезпечение на доказателствата, а именно:1804,32 лв.

С оглед на извършеното от ответника плащане на цялата дължима сума след приспадане на присъдената с решението по гр.д. №5010/2024 г. на ВРС от 1704,32 лв., то съдът следва да приеме, че претендираната в настоящото производство като 3 частична сума от 100,00 лв. е заплатена от ответника в хода на процеса, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен на това основание. В заплатената сума се включват и дължимите лихви от датата на увреждането - 09.02.2024 г. до изплащане на сумата 08.05.2025 г., която съдът определя чрез онлайн лихвен калкулатор на 17.29 лева.

По разноските: Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дава възможност разноските да бъдат присъдени за ищеца, при наличието кумулативно на две предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане не иска и ако го признае.

Тъй като въпреки извършеното плащане ответникът не е признал иска в настоящото производство, то и същия следва да носи отговорността за разноски. Същият въпреки воденото предходно дело и определения размер на вредите с екпертизата по ч.гр.д.

№1791/2024 г. на ВРС не е извършил плащане до завеждане на настоящия иск.

От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за основателно. Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на предявения като частичен иск /в случая 100 лева./. Съгласно чл.7, ал.2, 1 от НМРАВ, размерът на адвокатското възнаграждение е 400,00 лв., което с ДДС прави 480,00 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение над тази сума се явява прекомерно и не следва да бъде присъждано в полза на ищеца.

Така в полза на ищеца следва да се присъдят общо разноски в размер на 530,00 лв., от които 50,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. С. В., ЕГН ********** за осъждане на ответника Н. А. А., ЕГН ********** ДА МУ ЗАПЛАТИ на сумата от 100 (сто) лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 1704.32 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в умишлено увреждане на челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на собственият му лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №ХХХХ, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата – 08.05.2025г., поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** да заплати на В. С. В., ЕГН ********** сумата от 530 (петстотин и тридесет) лв. представляваща направените в настоящото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4