Решение № 406 от 25.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр.. София, 24..06..2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Ирена М.. Дянкова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000390 по описа за 2022 година

Производството е по чл.. 258 и сл.. ГПК.. Образувано е по въззивна жалба вх..

№355562/14..10..2021 година от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.. София, пл.. „Св.. Неделя“, № 7, чрез процесуалния си представител адв..Д.. П.. срещу Решение №261340/27..09..2021 година, постановено по т..д..1884 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените срещу Г.. Г.. Ц.., ЕГН-**********, гр..***, ул..“***“, 76, ет. *, ап. * искове за признаване за установено, че съществува вземане за сумите: за разликата над 100 000 лева до предявения размер от 136841,67 лева, главница; сумата за разликата над 9000 лева до предявения размер от 9679,30 лева – възнаградителна лихва за периода от 20..05..2018 година до 21..11..2018 година; за разликата над 5000 лева до предявения размер от 5400,20 лева лихва върху просрочена главница за периода 20..05..2018 г..- 21..11..2018 г..; сумата за разликата над 40 000 лева до предявения размер от 45034,98 лева – просрочена лихва миграция; за разликата над 500 лева до предявения размер от 565,09 лева – неустойка за просрочена лихва за периода от 20..05..2018 година до 18..03..2019 година; за разликата над 4000 лева до предявения размер от 4523,42 лева – неустойка за просрочена главница за периода 20..05..2018 година до 18..03..2019 година, всички дължими по Договор за банков кредит № 1500/12..07..2007 година и Анекс№ 1/16..10..2009 година; Анекс № 2/07..10..2010 година; Анекс № 3/03..07..2015 година, за които суми е издадена Заповед по реда на чл.. 417 ГПК, по ч..гр..д.. № 263/2019 г.. на РС Смолян, на осн.. чл.. 422, ал.. 1 ГПК..

1

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за приемане на клаузата за наказателна лихва за нищожна поради противоречие с морала.. Неправилно е приел съдът и наличието на анатоцизъм, тъй като от уговорките в анексите следва да се приеме, че се касае за новиране на старите задължения и възникване на ново задължение.. Уговорката за капитализация има новативен характер, тъй като с нея се погасява старото задължение, поради което следва да се приеме, че постигнатите договорки между страните са действителни.. При наличието на анатоцизъм е следвало да бъдат отхвърлени само претендираните лихви, които са резултат от начисляването на лихва върху лихва.. Въззивникът счита, че неправилно съдът е прогласил нищожността на т.. 4..3.. от договора за банков кредит поради противоречие с морала, въз основа на факта, че банката е начислявала наказателни лихви върху редовния, непадежирал дълг.. Счита, че този извод на съда противоречи на представените по делото доказателства, според които „неиздължената просрочена и изискуема част от кредита се олихвява“ с наказателна лихва.. Счита, че е налице явна необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като не става ясно как точно съдът е преценил точния размер на сумите от претендираните главница и различни видове лихви, които следва да не бъдат уважени..

Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски..

Въззиваемата страна Г.. Г.. Ц.. не е депозирала писмен отговор..

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която с което е признато за установено, на осн.. 422, ал.. 1 ГПК, че Г.. Г.. Ц.., с ЕГН – **********, с адрес в гр.. ***, ул..

„***“ № *, ет. *, ап. *, дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по Договор за банков кредит № 1500/12..07..2007г.. и Анекс № 1/16..10..2009г.., Анекс № 2/07..10..2010г.. и Анекс № 3/03..07..2015г.. към договора, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл..417 ГПК от 19..03..2019г.. по ч..гр..д.. № 263/2019 г.. на РС - Смолян, следните суми: 100 000..00 лева – главница; 9 000..00 лева - възнаградителна лихва (договорен лихвен процент) за периода от 20..05..2018г.. до 21..11..2018г..; 5 000..00 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г..; 40 000..00 лева - просрочена лихва миграция; 500..00 лева - неустойка за просрочена лихва за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г..; 4 000..00 лева - неустойка за просрочена главница за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г.., като Г..

Г.. Ц.. е осъден, на осн.. чл..78, ал..1 ГПК, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД разноски за производството пред СРС - в размер на 6 508,32 лв.., а за производството пред СГС – в размер на 9 146,25 лв..

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.. 422 ГПК, във вр.. с чл.. 415, ал.. 1, т..

1 ГПК, във вр.. с чл.. 430 ТЗ..

Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД твърди, че на 12..07..2007 г.. между банката (като кредитор) и Г.. Г.. Ц.., ЕГН **********, като кредитополучател и "ГАМА-АН" ЕООД, ЕИК 120555601, "ГАМА АН ПЛЮС" ООД, ЕИК 120606017, ЕТ "Т.-ГЕ79-Г.. Ц..", ЕИК 200823345

2 и М. А. А., ЕГН ********** (като солидарни длъжници) бил сключен Договор за банков кредит № 1500/12..07..2007г.. за сумата от 145 000 лева със срок за ползване до 12..08..2007г.. и със срок за погасяване на дълга до 12..07..2032г.. Посочва, че договорът бил изменен с Анекс № 1/16..10..2009г.., Анекс № 2/07..10..2010г.. и Анекс № 3/03..07..2015г.. към договора, както и че солидарната отговорност на горепосочените лица произтичала от договора и анексите към него.. Твърди, че дължимите месечни вноски за периода от 20..05..2018г.. до 20..11..2018 г.. не били платени в срок, поради което, считано от 21..11..2018г.. дългът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.. 17 от Анекс № 3/03..07..2015 г.. към договора и във връзка с чл.. 60, ал.. 2 ЗКИ.. Поддържа, че за обявената предсрочна изискуемост на 15..01..2019г.. до кредитополучателя-ответник Г.. Ц.. и солидарния длъжник-ответник ЕТ "Т.-ГЕ79-Г.. Ц.." била изпратена нотариална покана, която им била връчена на 13..02..2019г.. Твърди, че на 19..03..2019г.. е подал до РС Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.. 417 ГПК, по което е образувано ч..гр..д.. № 263/2019г.. по описа на съда, както и, че в полза на банката срещу длъжниците Г.. Г.. Ц.., "ГАМА-АН" ЕООД, "ГАМА-АН ПЛЮС" ООД, ЕТ "Т.-ГЕ79-Г.. Ц.." и М. А. А. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл..417 ГПК и Изпълнителен лист от 27..03..2019г.., като същите са осъдени солидарно да заплатят предявените от банката вземания.. Посочва, че на 22..08..2019г.. получил съобщение от РС Смолян, с което съдът го уведомява за постъпили възражения по делото от Г.. Ц.. в лично качество и в качеството на ЕТ „Т. – ГЕ79-Г.. Ц..“, като останалите длъжници не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.. Твърди, че въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист било образувано изп..д..

20198810400197 по описа на ЧСИ П. М., с peг.. № *** на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – гр.. Смолян.. Поддържа, че дължимата сума към 19..03..2019 г.. по договора и анексите към него била в общ размер на 202 044..63 лева, от които 136 841..67 лева главница и 65 202..96 лева - дължими лихви, за периода 20..05..2018г.. - 18..03..2019г..

Посочва, че начислените лихви по договора за кредит включвали следните суми: 9 679..30 лева - възнаградителна лихва (договорен лихвен процент) за периода от 20..05..2018г.. до 21..11..2018г..; 5 400..20 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г..; 45 034..98 лева - просрочена лихва миграция; 565..09 лева - неустойка за просрочена лихва за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г..; 4 523..42 лева - неустойка за просрочена главница за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г.. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде установено по отношение на ответниците, че солидарно дължат на банката следните суми: 136 841..67 лева - главница по Договор за банков кредит № 1500/12..07..2007г.., Анекс № 1/16..10..2009г.., Анекс № 2/07..10..2010г.. и Анекс № 3/03..07..2015г.., ведно със законната лихва върху главницата от 19..03..2019г.. до окончателното изплащане на сумата; 65 202..96 лева - договорни лихва по Договор за банков кредит № 1500/12..07..2007г.., Анекс № 1/16..10..2009г.., Анекс № 2/07..10..2010г.. и Анекс № 3/03..07..2015г.., за периода от 20..05..2018г.. до 18..03..2019г..; 4 040..89 лева - разноски в заповедното производство.. Претендира разноски..

3

В съдебно заседание на 26..03..2021г.., предвид обстоятелството, че ЕТ не е самостоятелен правен субект, различен от ФЛ, е уточнил исковата си молба, като окончателното му заявление е, че ответникът е един – физическото лице Г.. Г.. Ц.., спрямо когото е насочена исковата претенция..

Ответникът Г.. Ц.. е депозирал отговор на исковата молба.. Намира предявения иск за неоснователен.. Счита, че извлечението от счетоводните книги от 19..03..2019г.., издадено от банката, не отговаряло на изискванията на закона, неясно било как са били формирани посочените в него суми, както и същите изобщо не отговаряли на договореното между страните по договора за банков кредит.. Оспорва дължимостта на начислената от банката „лихва при миграция“, началният й момент, както и нейния период.. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на претендираната сума от 45 034..98 лева - просрочена лихва миграция.. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл..

11..2.. от договора за банков кредит, като намира, че клаузата се явява неравноправна на осн.. чл.. 143 ЗЗП.. Заявява възражение за нищожност на клаузата на чл.. 4..3.. и на чл..

11..1..3.. от договора за банков кредит, като счита, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.. 143 ЗЗП.. Твърди, че към договора липсвал приложен погасителен план, както и че такъв не е бил предаден на кредитополучателя.. Оспорва по същество представените от банката 3 бр.. анекси към договора.. Поддържа, че в тях банката едностранно в чл.. 4..1..а.. увеличила договорената възнаградителна лихва, като едностранно увеличила надбавката към БЛП.. Счита, че тази клауза и в трите анекса се явявала неравноправна, като противоречаща на чл.. 143 ЗЗП и като такава била нищожна.. Поддържа, че с трите анекса банката променила размера на дълга като прибавила към неиздължената редовна главница и неиздължени натрупани лихви за просрочена главница, представляващо прибавяне на изтекли лихви към главницата и повторното им олихвяване.. Поради това счита, че уговорките в споразуменията (чл..2..8.. от всеки от анексите), в резултат на които имало капитализация на лихвите, се явявали нищожни на основание чл.. 26, ал.. 1 ЗЗД, във вр.. с чл.. 10, ал.. 3 ЗЗД.. Поддържа, че поради нищожността на оспорените в отговора на исковата молба клаузи от договора и анексите към него, претендираните от банката суми въз основа на тях се явявали недължими от ответника.. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски..

В допълнителната искова молба ищецът излага, че извлечението от счетоводните книги отговаря на изискванията на закона, като счита, че същото притежава реквизитите по чл..

60, ал..2 ЗКИ.. Оспорва твърдението, че „лихва миграция“ била несъществуващ компонент, като поддържа, че същата представлява просрочена и изискуема лихва, дължима от ответника, както и че върху нея не се е начислявала лихва.. Намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане..

Счита, че по отношение на него е приложима общата погасителна давност.. Оспорва твърденията на ответника за наличие на неравноправни клаузи в сключените между страните договор и анекси към него, като развива подробни съображения в тази връзка..