Решение № 3978 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3978 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110129312 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 177540/21.05.2025г. на СРС, предявена от Г. Г. М. срещу „Фератум България“ ЕООД.

С Определение № 24274/03.06.2025г. към настоящото дело за общо разглеждане и решаване по реда на чл. 213 ГПК е присъединено и гр.д. № 29318/2025г. на СРС, образувано въз основа на Искова молба, вх. № 177541/21.05.2025г. на СРС.

Ищецът Г. Г. М. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил срещу ответника „Фератум България“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключените между страните Договор за потребителски кредит № ********/26.08.2022г. и Договор за потребителски кредит № ********/29.11.2022г. Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ********/26.08.2022г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът като заемодател му предоставил в заем сумата от 800,00 лева при посочен ГПР от 49,63%. В чл. 5 от Договора било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставяно от „Мюлтитюд Банк“ в полза на заемодателя. Никъде в договора не било посочено какво е възнаграждението на поръчителя, като едва след като усвоил главницата по кредита М. разбрал, че му е начислена и такса за това поръчителство в размер на 130,64 лева. Същото било и по Договор за потребителски кредит № ********/29.11.2022г., по силата на който ответникът отпуснал на ищеца заем от 1050,00 лева при ГПР от 49,11%, като начислената такса за поръчителството била 997,50 лева. Изтъква се, че дължимите вноски за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито това, че поръчителството е задължително. Договорите не били сключени в предвидената от закона форма, а посоченият в тях ГПР бил грешен, тъй като в него не било включено възнаграждението по договора за поръчителство, а това трябвало да бъде направено. Тези пороци водели до нищожност на двата договора. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се 1 поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г. Г. е подал Отговор на искова молба, вх. № 314529/29.09.2025г. на СРС, и Отговор на искова молба, вх. № 253504/23.07.2025г. на СРС. Излагат се доводи само във връзка с договора за кредит от 26.08.2022г. Оспорва се сключването на договор за гаранция да е задължително условие за договора, тъй като потребителят имал възможност сам да избере свой поръчител или този, предложен от заемодателя. Наред с това искът не бил насочен срещу правилния ответник, тъй като страна по договора за гаранция било лице, различно от ответника.

Ищецът сам избрал начина на обезпечение и дружеството-гарант. Оспорват се аргументите, изложени в исковата молба, като се обосновава, че липсва основание възнаграждението на гаранта да се включва при изчислението на ГПР. Освен това ищецът имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не се възползвал от тази възможност. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадените искови молби и предявените с тях искове, становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковите молби са подадени от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и е спазена неговата форма съобразно ЗПФУР. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между ищеца Г. Г. М. и ответника „Фератум България“ ЕООД не се спори относно това, че между тях и по реда на ЗПФУР са сключени Договор № ********/29.11.2022г. за предоставяне на потребителски кредит и Договор № ********/26.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние.

Съгласно Договор № ********/29.11.2022г. за предоставяне на потребителски кредит „Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставило на Г. Г. М. като заемател сумата от 1000,00 лева при лихвен процент 23% /не е посочено за година, месец, ден или друг период се отнася/, която възлиза на 230,00 лева. ГПР е посочен като 49,11%, като при изчислението му е включена само възнаградителната лихва. Главницата и лихвата следва да се върнат на 15 вноски съгласно погасителен план с първа падежна дата 29.12.2022г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуде Банк в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и физическо лице за поръчител. В т. 4.3 от предоставената на ищеца преддоговорна информация е посочено, че разходите при сключване на договор с гарант ще са 0,00 лева. Прави впечатление, че 2 представените данни за преддоговорната информация е с различни параметри /кредит от 800,00 лева/.

Представена е разпечатка на Договор за гаранция /поръчителство/ от 30.11.2022г. /при подпис на клиента-заемател е посочена дата 29.11.2022г./ между ищеца и „Мултитуде Банк“ със седалище в Малта. По силата на договора „Мултитуде Банк“ се е задължило да отговаря солидарно с ищеца спрямо кредитора му по Договор № ********/29.11.2022г. за предоставяне на потребителски кредит от 1000,00 лева, за което му се дължи такса от 950,00 лева. Клиентът-заемател следва да заплати тази такса по банков път на гаранта /т.3.2/ в срока по т. 1.6 от Договора съгласно погасителен план, сочен като неразделна част от договора.

Съгласно Договор № ********/26.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, „Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставило на Г. Г. М. като заемател сумата от 800,00 лева при лихвен процент 0,00%. ГПР е посочен като 49,63%.

Заемът следва да се върне на 10.09.2022г. с едно плащане. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуде Банк в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и физическо лице за поръчител. В т.

4.3 от предоставената на ищеца преддоговорна информация, която може би по-скоро касае този договор, е посочено, че разходите при сключване на договор с гарант ще са 0,00 лева.

Представена е разпечатка на Договор за гаранция /поръчителство/ от 27.08.2022г.

/при подпис на клиента-заемател е посочена дата 26.08.2022г./ между ищеца и „Мултитуде Банк“ със седалище в Малта. По силата на договора „Мултитуде Банк“ се е задължило да отговаря солидарно с ищеца спрямо кредитора му по Договор № ********/26.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, с който е отпусната сумата от 800,00 лева, за което му се дължи такса от 0,00 лева.

По отношение на Договор № ********/29.11.2022г. за предоставяне на потребителски кредит:

По делото не са представени общите условия на ответника. В предоставените разпечатки от преддоговорната информация е вписано, че кредитополучателят може да избере да сключи възмезден договор за гаранция с гарант, предложен от заемодателя, което обаче не е задължително условие за сключване на договора за заем, както и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит. Не е ясно каква е практическата необходимост от учредяване на това обезпечение, при това възмездно за потребителя, тъй като явно то няма отношение към одобряването и отпускането на кредита.

Затова според настоящия съдебен състав реално предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице няма никаква пряка връзка с повишаването на оценката на кредитоспособноста, като с клаузите на договора и общите условия и съответни технически конструкции на практика заемодателят довежда заемателя до това да приеме възмездно поръчителство на конкретно, предварително определено от търговеца, юридическо лице.

Като дата на договора за заем и получаване на кредита в договора е посочена 29.11.2022г. В същото време договорът за гаранция, ако и в подпис на клиента да са посочени цифри във формат на дата /29.11.2022/, е с дата 30.11.2022г., т.е. следва договора за заем!

Всичко това еднозначно води до извод, че предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването на оценката за и на неговата кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. Ако действително от ищеца се изисква да заплаща възнаграждение за поръчителство, чийто размер не му е и известен /в преддоговорната информация, ако въобще се отнася за този договор, се сочи цена 3 от 0,00 лева/, то това би имало пряко отражение върху действителността на договора за кредит. Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в договора такъв от 49,11% не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора не е този, прилаган по него, изчислен ориентировъчно от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, многократно надхвърля позволения от закона процент, стигайки до приблизително 359%. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде приет за нищожен договорът за кредит.