Решение № 1413 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501970 по описа за 2023 година Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260001 от 06.03.2023г., постановено по гр. д. № 654 по описа за 2020г. на Районен съд – Карлово, III гр.с. се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от Т. Т. Б. с ЕГН ********** от *** и П. Т. С. с ЕГН ********** от *** за признаване за установено по отношение на ОБЩИНА С., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., ***, че в КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК са на лице грешки и непълноти, изразяващи се в следното: отразяването на имот с пл.№ *** по плана на ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с приблизителна площ от около 750 кв.м като два имота с идентификатори *** с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор *** с площ от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот на север с около 3, и на южната граница на юг също с около 3м, което е довело до включването на част (продължението) на път с идентификатор *** с площ от около 43.5 кв.м. в имот с идентификатор ***, както и приобщаването на продължението на път с идентификатор *** също с площ от около 43.5 кв.м към имот с идентификатор ***, и за признаване за установено, че на място съществува един имот с площ от около 750 кв.м със северна граница, остояща на около 3м южно от северната граница на имот с 1 идентификатор ***, и южна граница отстояща на около 3м северно от южната граница на имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, от който имот ищците са собственици на 500/750 ид. части.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ОБЩИНА С., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., *** за осъждането на Т. Т. Б. с ЕГН ********** от *** и П. Т. С. с ЕГН ********** от *** да освободят поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С., община С., област П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ***, неизвестна, местност М.л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:друг вид нива; категория на земята 9; предишен идентификатор7 няма; номер по предходен план:

******; съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

Недоволни са останали и двете страни от първоинстанционното решение.

С въззивна жалба от Община С. се обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Общината иск по чл. 108 от ЗС. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва се изводът на районният съд, че не се доказват предпоставките за придобиване на правото на собственост върху имота и се поддържа, че същото е резултативно.

Оспорва се правото на собственост на насрещната страна. Позовава се на представения по делото Акт за частна общинска собственост. Твърди се, че при постановяване на решението съда е обърната доказателствената тежест, а не както съдът я е разпределил в доклада си. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Т.

Т. Б. и П. Т. С., чрез пълномощника адвокат Е. П., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл. 54, ал.

2 от ЗКИР. В жалбата излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че не са обсъдени констатациите в заключението на вещото лице Й. и поддържаните от тях доводи. Оспорват наличието на правно и фактическо основание за заснемането на имот № *** в КККР на гр.С. и записването му като собственост на Община С.. Обсъждат предпоставките на чл. 19 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и твърдят, че не се доказва тяхното осъществяване. При условията на пълно и главно доказване не се установявало правото на собственост на Община С. върху имот с идентификатор № ***. По изложеното се твърди, че неправилно е отхвърлен предявеният от тях иск. Твърдят за вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционното решение. Молят да се 2 постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявения от тях иск.

Претендират разноски.

От Т. Т. Б. и П. Т. С., чрез адвокат Е. П., е постъпил отговор на въззивната жалба на Община С., с който вземат становище по всяко от оплакванията в жалбата и намират същите за неоснователни. Обсъждат представения Акт за частна общинска собственост и заключението на вещо лице Й., поддържат изложените от тях съображения в насрещната въззивна жалба. Намират, че Общината не е установила всички правопораждащи факти на правото си на собственост. Молят да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваната част от решението. Претендират разноски.

Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба от Община С., с който оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че ищците не са доказали, че предоставеният им за ползване имот е с по - голяма площ от посочената в констативния нотариален акт. Твърди се, че ищците не се претендирали придобивна давност на площ повече от 500 метра, както и че не се доказва изместване на границите на имота. Ищците избирателно коментирали заключението на вещо лице Й. като пропускали изводите в заключението на вещо лице Г.. Излагат се подробни доводи за собствеността на Общината върху имот ***. Моли да се остави без уважение насрещната въззивна жалба.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. Т.

Б. и П. Т. С. против Община С. иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че в КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК са на лице грешки и непълноти, изразяващи се в следното: отразяването на имот с пл.№ *** по плана на ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с приблизителна площ от около 750 кв.м като два имота с идентификатори *** с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор *** с площ от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот на север с около 3 м., и на южната граница на юг също с около 3м, което е довело до включването на част (продължението) на път с идентификатор *** с площ от около 43.5 кв.м. в имот с идентификатор ***, както и приобщаването на продължението на 3 път с идентификатор *** също с площ от около 43.5 кв.м към имот с идентификатор ***, и за признаване за установено, че на място съществува един имот с площ от около 750 кв.м със северна граница, остояща на около 3м южно от северната граница на имот с идентификатор ***, и южна граница отстояща на около 3м северно от южната граница на имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, от който имот ищците са собственици на 500/750 ид. части - съобразно уточняваща молба от 08.04.2021 г. пред КРС, по който районният съд се е произнесъл в обжалваното решение.

В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от Община С. против Т. Т. Б. и П. Т. С. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането им да освободят и предадат владението на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С., община С., област П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ***, неизвестна, местност М.л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:друг вид нива; категория на земята 9; предишен идентификатор няма; номер по предходен план: ******; съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***;

***.

По иска с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че ищците се легитимират като наследници на Т.Х.Л., поч.на *** г., който е техен баща.

Последният е бил признат за собственик на земеделска земя с площ от 500 кв.м в местността „М.л.“ в землището на гр. С., обл. П., при граници: от изток - Н.И.К., И.Х.Г.; от запад - наследници на П.Д.П.; от север - борова гора, ведно с построената в имота сезонна постройка, който имот по тогава действащия план на гр.С. е бил с пл.№ *** - по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно представения нотариален акт за собственост на земеделски земи № ***, том ***, д.№ ***от *** г. на Карловски районен съдия. Няма спор, че наследодателят на ищците е построил сезонна сграда в имота въз основа на одобрен проект и строително разрешение № *** г., представени по делото.

По делото се установява, че имот пл. № *** е заснет в КККР на гр.С. като ПИ с ИД *** с площ от 500 кв.м, съгласно скица № *** г. на СГКК - П..

От юг на последния имот е заснет ПИ с ИД *** по КККР на град С. с площ от 338 кв. м. съгласно скица № *** г. на СГКК - П.. По отношение на ПИ с ИД *** по КККР се установява, че актуван с Акт за частна общинска собственост № ***, съставен на ***г.

Ищците основат исковата си претенция на твърдението, че предоставеният за ползване имот на наследодателят им е бил с по-голяма площ от закупения по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което се позовават на скица № *** г., издадена по плана на ползвателите. Ищците не твърдят да 4 са придобили правото на собственост на по- голяма площ от закупените 500 кв.м. по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не твърдят придобивна давност за останалата част от стария имот ***, съответстваща на площта му, която е в повече от закупената от баща им. Твърдят, че закупената с площ от 550 кв.м. е в имот с граници, различни от границите на ПИ с ИД ***, според отговора им на насрещната искова молба.

С уточняващата молба от 08.04.2021 г. ищците твърдят, че имот *** по плана на ползвателите бил с площ от 750 лева, от които баща им е закупил предоставените му за ползване 500 кв.м. Твърдят, че по действащата КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, някогашният имот *** е разделен на два имота: ПИ с ИД *** - записан като собственост на наследодателя им Т.Х.Л., и ПИ с ИД *** - записан като собственост на Община С.. Твърдят, че северната граница на някогашния имот с пл.№ *** била преместена с около 3 м на север. В резултат на това към имот с идентификатор *** бил приобщен пътят, минаващ по северната граница на имота, и който път се явявал продължение на пътя с идентификатор *** по КККР. По този начин към имота бил приобщен терен с приблизителни размери 3м х 14.5м (това била ширината на имота) и с приблизителна площ от 43.5 кв.м. По същия начин, южната граница на имота, съществуваща на място била преместена с КККР с около 3м на юг, като по този начин бил приобщен пътят, минаващ южно от имота, представляващ продължение на път с идентификатор *** по КККР. В резултат на това изместване от юг били приобщени още приблизително 43.5 кв.м. Твърдят, че никога не е съществувал отделен обособен имот, съвпадащ, макар и частично с границите на имот с идентификатор *** по КККР на гр.С..