Определение № 37608 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37608 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110139759 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. М. М., подадена чрез адв. Б. Й., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 627589 от 05.01.2024г. с Анекс № 708612 от 02.09.2024 г., сключен между Л. М. М. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, е нищожен поради противоречието му със закона.

Ищцата Л. М. М. твърди, че на 09.09.2024 г. сключила с „Ай Ти Еф Груп“ АД от разстояние Договор за потребителски кредит № 627589 /като в договра била посочена грешна дата/, по силата на който ответното дружество предоставило заемна сума в размер на 4 500 лв. при ГПР - 65 % и дължима такса в размер на 150 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума в срок от 24 месеца. Сочи, че размерът на погасителната вноска бил диференциран в зависимост от наличието или липсата на одобрено обезпечение. В погасителния план била посочена неустойка на стойност от 6 592,84 лв., която била разсрочена и платима с месечните вноски по кредита.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като в неговото съдържание липсва яснота как е формиран ГПР и какви разходи са включени в тази величина, в частност дали въпросната неустойка също е инкорпорирана.

Като самостоятелно основание за недействителност се сочи и несъответствието на отбелязания в сделката ГПР и действителния такъв, доколкото процесната неустойка не била включена в ГПР. Счита това поведение за заблуждаваща търговска практика. Навежда подробни доводи, че неустоечната клауза излиза извън присъщите си обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, чрез нея се заобикаляло ограничението по чл. 33, ал.

1 ЗПК, като на практика представлявала допълнителна печалба за кредитора и прехвърляла риска от неизпълнение на задължението за проверката на кредитоспособността върху потребителя. Въпросната уговорка предвиждала задължение за необоснована висока неустойка в тежест на кредитополучателя, поради което се явява и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Поради изложените съображения моли да бъде установена нищожността на договора за потребителски поради противоречието му със закона.

Претендира разноски.

Прави доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, както и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени въпроси.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, представляван от адв. В. Б.

– К., е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит № 627589 и анекс № 708612. Твърди, че на 05.01.2024 г. е сключен договорът за потребителски кредит, а на 02.09.2024 г. анексът към него. Не оспорва, че задължението за неустойка не е включено като разход по кредита в ГПР, но твърди, че няма основание за включването му. Релевира възражение, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, което изискване било спазено в процесния случай. Поддържа, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да участват при формирането на величината ГПР, тъй като по естеството си е обезщетение за неизпълнение. Излагат се съображения, че неустойката имала компесаторен характер, била дължима единствено за срока, в който не е предоставено надлежно обезпечение, като изпълнявала присъщите си функции, била в унисон с добрите нрави.

Нейната стойност била съобразен високия риск за кредитор и била продукт на индивидуално уговаряне. Възразява, че ограничението по чл. 33, ал. 1 ЗПК било приложимо само при неизпълнението на парични задължения. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика.Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Прави доказателствено искане за събиране на писмени доказателства.

Противопоставя на искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, представляван от адв. В. Б.

– К., е депозирал насрещна искова молба, с която е предявен евентуален осъдителен иск за осъждане на Л. М. М. да заплати на ищеца сумата от 737,82 евро /1443, 05 лв./, предявена като частична от обща претенция 1 983,88 евро /3 880, 13 лв./, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 627589 от 05.01.2024г. и анекс № 708612 от 02.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба - 22.10.2025г.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на ответницата била предоставена заемна сума в размер на 4 500 лв., като същата била в забава по отношение на погасителни вноски от № 6 до № 13 включително, поради което и с подадената насрещна искова молба обявява договорът за предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит бъде обявен за недействителен, моли да му бъде присъдена чистата стойност на главницата. Моли за уважаване на предявения иск. В случай че са налице предпоставките по чл. 238 ГПК моли да се постанови неприсъствено решение.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба от Л. М.

Митова.

Съдът намира, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни и допустими, поради което следва да бъде изготвен ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Правна квалификация на главния иск – предявен е установителен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с вр. с чл. 10, ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК.

По доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: ч е между нея и „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен договор за потребителски кредит с описаното в исковата молба съдържание, както и че договорът е недействителен на заявените правни основания - че липсва яснота относно формирането на ГПР, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

В тежест на ответника е да установи възраженията си, че е сключен валиден 2 договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

Правна квалификация на евентуалния насрещен иск – предявен е евентуален осъдителен иск за заплащане на чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 627589 – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е предоставил процесната сума от 4 500 лв. на Л. М. М..

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на горепосоченото обстоятелство, както и да докаже наличието на основание за получаване и задържане на процесната сума.

Във връзка с твърденията на страните съдът намира, че следва да им постави въпроси п о чл. 145 ГПК като съобразно техните отговори ще се произнесе по безспорните и ненуждаещи се от доказаване обстоятелства по делото. В книжата от ищеца се твърди, че е объркана датата на сключения договор, ответникът от своя страни твърди, че е сключен анекс към първоначалният договор, каквито документи представя и ищецът. Страните не спорят, че в ГПР в сключения договор не е включена неустойката, но съдът не може да приеме това обстоятелство за безспорно предвид обстоятелството, че са налице разнопосочни твърдения относно самия договор.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

По доказателственото искане на ищеца Л. М. М. за назначаване на съдебносчетоводна експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на Л. М. М. в срок до първото открито съдебно заседание да посочи изрично оспорва ли, че на 05.01.2024 г. е сключен между страните Договор за потребителски кредит № 627589, а на 02.09.2024 г. към него е сключен Анекс № 708612, доколкото в исковата молба се съдържат противоречиви твърдения, включително и че са объркани датите на сключения договор.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, , както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 3 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Ответникът да бъде уведомен по реда на чл. 50, ал.

5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4