Решение № 2655 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2655 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110109354 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовата страна „Б. А., Е.“ с код от естонския търговски регистър ***, чрез клона й в Република България - „Б. А. - к. Б.“ регистриран в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, тел. *** („Банката“), чрез адв. М. Д.,със съдебен адрес :*** и електронен адрес за връчване: ********** сезирала РС Варна с предявени ОСИ против ответника И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***.

В титулната част на исковата молба е посочено правното основание, на което ищецът предявява исковете си : чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.2, ГПК, вр. с чл. 47, ал. 5, ГПК и Определение № 6927 от 19.06.2024 г. по ч.гр.д.

№ 20223110117036 на Районен съд - Варна, както и цена на иска : 10404,27 лв.

(общ размер), от които: 9597,13 лв. - главница; 477,59 лв. - договорна лихва;125,55 лв. - мораторна лихва за просрочие; 204,00 лева - признати разноски за държавна такса в заповедното производство.

Исковата си молба Банката-ищец основава на следните релевирани факти и обстоятелства :

Във връзка с Определение № 6927 от 19.06.2024 г. по ч.гр.д. № 20223110117036 по описа за 2022 г. на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, получено от Банката на 08.07.2024 г., с което Банката е уведомена, че издадените в полза на Б. А., Е. с код от естонския търговски регистър *** чрез клона и в Република България -„***“ с ЕИК *** Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист № 374/2023 г., са връчени на длъжника И. С. И., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5, и съгласно указанията на РАЙОНЕН СЪД -ВАРНА, с исковата си молба Банката упражнява законовото си право да предяви установителен иск, с който отправя искане до съда да 1 признае за установено по отношение на ответника длъжник И. С. И., с ЕГН **********, че същият дължи на Б. А., Е. с код от естонския търговски регистър *** чрез клона и в Република България - „***“ КЧТ с ЕИК *** вземане, което е предмет на издадените Заповед за изпълнение № 304/2023 г. и Изпълнителен лист № 374/2023 г. по ч.гр.д. № 20223110117036 по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение.

1.В раздел първи от исковата молба Банката-ищец е изложила обстоятелствата, на които се основава исковата й молба .

1)Искова молба се подава от Б. А., Е. чрез клона и в Република България „***" клон на чуждестранен търговец - банка, предвид приетото от правната теория и последователна съдебна практика, че клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице.

(Решение № 119 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1056/2016 г., II т. о., ТК) Обстоятелството, че с разпоредбата на чл.20 ТЗ е създадена процесуална възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за местна подсъдност - чл.108, ал.1, пр.2 ГПК, при спорове, произтичащи от преки отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалището на клона, допълва ищеца, че не означава, че клонът може да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес, тъй като по изрично разпореждане на закона и в сочената хипотеза се предявят от и срещу търговеца-ЮЛ. В този смисъл Банката -ищец се позовава и цитира част от мотивите на Решение № 1217 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 926/98 г., V г. о., докладчик съдията Тодор Домузчиев .

С оглед изложеното по-горе Банката - ищец моли съда да вземе предвид, че Договорът за потребителски кредит № CL-BGC-21000554 от 26.12.2021 г. е сключен от „Б. А., Е.“чрез клона и в Република България „***“ клон на чуждестранен търговец с ЕИК ***, като правата и задълженията по така сключения договор възникват направо в патримониума на търговеца „Б. А., Е.

„, тъй като клонът не притежава самостоятелна правосубектност, като съответно за кредитор следва да бъде посочена Б. А., Е., с уточнението, че за целите на сключването на Договора за потребителски кредит“ Б. А., Е.“ е действала чрез клона си в Република България „***“ клон на чуждестранен търговец с ЕИК ***. В подкрепа на това твърдение относно активната процесуално правна , а и материално правна легитимация на ищеца , ищецът сочи и част от незадължителната съдебна практика : Решение № 63 на САС по в. т. д. № 4192/2014 г.

Твърди се по същество, че между страните „Б. А., Е.“ с код от естонския търговски регистър *** чрез клона и в Република България - „***“ КЧТ, в качеството си на кредитор, и И. С. И., с ЕГН ********** в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC21000554 / 26.12.2021 г. по електронен път в съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за потребителският кредит и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закон за електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „Eidas“). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Банката, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от 2 разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние представлявал всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит представлявал договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Конкретно, сочи Банката - ищец, че на дата 26.12.2021 г. длъжникът И.

С. И., с ЕГН **********, сключил в качеството си на Кредитополучател Договор за потребителски кредит CL-BGC-21000554 с „Б. А., Е.“ с код от естонския търговски регистър *** чрез клона и в Република България -„***“ КЧТ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, в качеството на Кредитор (за краткост „Договорът“), предвид следните обстоятелства: 1) Договорите за кредит на Банката, включително Договора, се сключвали по електронен път през интернет страницата на „***“ *** (към момента, предоставянето на нови кредити било спряно по решение на управителните органи на Банката и достъпът до процеса на сайта не бил достъпен). По такъв начин бил сключен и Договорът. На посочената интернет страница, в раздел „Потребителски кредити“ кредитоискателят кандидатствал за кредит с избрани от него параметри чрез избиране на съответните параметри като размер и срок на кредита в полета от интернет страницата, натискане на бутона „Кандидатствай" и следване на автоматизиран процес, който включвал:

1.Попълване от кредитоискателя на начален екран с данни на кредитоискателя, телефонен номер, имейл и даване на съгласия за получаване на данни от ЦКР, НОИ, РБСС и други; 2.Електронна идентификация на кредитоискателя чрез мобилното приложение ***, към което интернет страницата на „***“ *** препраща - в случай, че кредитоискателят няма профил и инсталирано приложение, той следва инструкциите на *** относно инсталацията му на своя мобилен телефон; 3.Предоставяне на данни от кредитоискателя, получаване от системата на Банката на данни за кредитоискателя от Централен кредитен регистър при БНБ,Национален осигурителен институт и Регистър на банковите сметки и сейфове при БНБ, което се извършва автоматично от системите на Банката; 4.Оценка на кредитоспособността на кредитоискателя въз основа на събраните данни, извършено автоматично от системите на Банката и вследствие действия по преглед от страна на служител на Банката; 5.В случай, че кредитоискателят е 3 одобрен, подписване на договор за потребителски кредит чрез квалифицирани електронни подписи на страните като електронен документ. ; 6.Банков превод на сумата по кредита по банковата сметка на кредитоискателя, която той предоставя в процеса по кандидатстване и която се посочва и в договора за потребителски кредит. Тук отбелязва ищеца, че преводът на сумата по сметката на кредитоискателя, се извършвал след предварителна проверка в Регистър на банковите сметки и сейфове при БНБ дали посочената от кредитоискателя сметка принадлежи на клиента.

По гореописаната процедура лицето И. С. И. подало искане за потребителски кредит в размер на 11,000 лева за срок от 60 месеца заведено под номер от вътрешнобанковата система CL-BGA-21011476, подадено на 26.12.2021 - 1:36 от IP адрес *** (разпечатка от искането ищеца прилага към исковата молба). След разглеждане на искането, Банката взела решение да отпусне на кредитоискателя потребителски кредит за сумата от 11,000 лева, за което страните постигнали съгласие и бил подписан Договора.

2) Както е отбелязано в т. 1), подточка 2 по-горе, преди подписването на Договора и предоставянето на размера на кредита по Договора, лицето И. С.

И. преминало успешно процес на отдалечена електронна идентификация, с която било идентифицирано чрез услуга за електронна идентификация, предоставена на Банката по силата на сключен договор с „ ***“ АД чрез приложението за мобилни смартфони *** и в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „Eidas"). За предоставянето на услугата, „***“ АД разполагало с правно признато средство за сигурно удостоверяване и проверка на самоличността на гражданите от разстояние, сертифицирано по Регламент (ЕС) № 2015/1502 за ниво на осигуреност „високо“. В тази връзка Банката- ищец моли съда да вземе предвид, че съгласно Политика и практика при предоставяне на квалифицирана на национално ниво услуга за електронна идентификация на „***“ АД . За да стартира процесът по отдалечена регистрация било необходимо лицето да инсталира мобилното приложение на *** (или самостоятелно или интегрирано, като SDK модул на партньор) на своя мобилен телефон. За целите на регистрацията и последващата идентификация било необходимо лицето да направи снимка на документа си за самоличност с камерата на мобилния си телефон, като данните, получени от машинночетимата зона на документа за самоличност и изображението се обработвали автоматизирано, вкл. и се проверявали за валидност от специален софтуер. Схемата била разработена по технология, която автоматизирано разпознава данните за самоличност и ги изпраща за удостоверяване до надежден източник (регистър на населението), чрез вградена линия за връзка в реално време. Също така процесът по автоматична видео идентификация изисквал сравнение на снимката на лицето, получена от документа за самоличност и снимката направена от камерата на мобилното устройството в режим на заснемане на видео. Полученият резултат бил в следствие на високотехнологичен софтуер, който извършвал биометричен анализ на формата и уникалните черти на лицето. Процесът включвал 3D проверка за жив обект и : „Всяка идентификация, независимо дали е автоматизирана или направена от оператор, подлежи на незабавен последващ човешки контрол.