Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 10.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 319/2022
Вид
Решение № 153
Подписан
10.10.2022
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500319 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260002/ 28.02.2022 г. по гр. д. № 557/ 2020 ОС – П. е осъдил А.с.-С. град да заплати на ищците И. И. П. и А. А. П. на основание чл.

2б от ЗОДОВ сумата от по 1700 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 8867/2017 г. по описа на АС - С. град в разумен срок, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от 15.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като предявените искове в останалата част над присъдените по 1700 лв. за всеки от двамата ищци до претендирания размер от по 45 000 е отхвърлил.

С решението да отхвърлени предявените против В.а.с. искове за сумата от по 5 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 8867/2017 г.

1 по описа на АС С. град в разумен срок, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която се отхвърлени предявените искове, са останА. И. И. П. и А. А. П., които го обжалват с оплакване за незаконосъобразност. Излагат доводи, че с поведението си не са станА. причина за забавяне на делото, като забавеното му разглеждане се дължи единствено на несвоевременно предприетите процесуални действия от А.с. – С. град и В.а.с.. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което да се уважат в пълен размер предявените искове против двамата ответника.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е останал и А.с. – С. град, който го обжалва с оплакване за незаконосъобразност, като поддържа, че при разглеждане на делото е спазено изискването за разглеждането му в разумен срок. Иска да се отмени решението в обжалваната осъдителна част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.а.с., с който се оспорва подадената от И. И. П. и А. А. П. въззивна жалба и се иска да бъде потвърдено постановеното спрямо него отхвърлително решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.

Предявеният иск се основава на разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Преценката за разумност следва да се основава на фактори като общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останА.те участници в процеса и на 2 компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Допълнителен критерий при преценка дА. срокът на производството е бил разумен е значението на делото за жалбоподателя. Както е прието в решението на ЕСПЧ Laino v. Italy, no.

3158/96 при спорове относно гражданско състояние за защита интересите на жалбоподателя е необходимо съдебните власти да проявят особено старание предвид възможните последици от прекомерно продължителното производство. Това изискване важи в още по – голяма степен, когато предмет на делото е свързано със защита здравето и живота на страната, както е в настоящия случай. Спазването на изискването за разглеждане на делата в разумен срок се преценя според обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най – бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и решаване на делото.

Производството по адм. д. № 8867/ 2017 г. на А.с. – С. град е образувано на 04.08.2017 г. по жалба на И. Ю. П., роден на 30.09.2001 г., против Заповед № 118/ 08.02.2017 г. на директора на Център „Ф.л.д.“, с което е оставено без уважение заявлението на И. И. П. в качеството му на родител на И. Ю. П. за организационно и финансово подпомагане за осъществяване на контролен преглед, оперативно лечение и химиотерапия в Медицински център „А.“ – Т. с препоръка пациентът да бъде насочен за осъществяване на химиотерапия, а впоследствие взависимост от резултатите лечението да продължи с радиохирургия в Б..

Детето И. Ю. П. е с диагноза Неспецифичен мезентериален лимфаденит.Злокачествено новообразование на гръбначния стълб. Семейство тумори Юинг. Примитивен невроектодермален тумор. Плеврален излив при състояния, класифицирани другаде.

След изпълнение указанията на съда за внасяне на ДТ в размер на 10 лв. с постъпила на 23.08.2017 г. молба с разпореждане от 04.10.2017 г. съдът е насрочил делото за съдебно заседание на 01.11.2017 г. Следващото заседание по делото е насрочено за 24.01.2018 г., когато по искане на жалбоподателя е допусната съдебномедицинска експертиза, въпреки че искането за това е направено още в съдебното заседание на 01.11.2017 г.

На 05.11.2017 г. умира жалбоподателят И. Ю. П..

Следващото съдебно заседание по делото е проведено на 07.03.2018 г., 3 на което не е даден ход поради непризоваване майката на починалото дете А.

А. П., на която е указано в 14 – дневен срок да заяви дА. желае да встъпи в производството по делото.

С постъпила в съда молба на 20.02.2018 г. назначеното вещо лице е поискало да бъде освободено, тъй като за изготвяне на експертизата е необходим специА.ст по детска онкохематология.

След постъпило на 20.03.2018 г. писмо от Клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Ц.Й. - ИСУЛ“ ЕАД за вещо лице е назначен д - р И.Щ. чието заключение е изслушано и прието в съдебно заседание на 02.05.2018 г., а делото е обявено за решаване.

Поради постъпила от И. И. П. молба с искане за отлагане на делото поради невъзможност да се яви на 04.05.2018 г. съдът е възобновил производството по делото и насрочил същото за 27.06.2018 г.

На 21.05.2018 г. жалбоподателят И. И. П. е поискал отвод на вещото лице, който е оставен без уважение, но съдът е допуснал повторна съдебномедицинска експертиза.

За определяне на вещо лице съдът неколкократно е изпращал писма до различни болнични заведения и държавни органи, като в съдебното заседание на 17.11.2018 г. е назначил за такова д – р В.К..

На проведеното на 29.01.2019 г. съдебно заседание съдът е приел заключението на вещото лице и е обявил делото за решаване. С Определение № 1162/ 07.02.2019 г. съдът след отмяна на определението за ход по същество е оставил жалбата без разглеждане. Това определение е отменено с Определение № 6935/ 09.05.2019 г. по адм. д. № 3481/ 2019 г. с указания за произнасяне по съществото на спора. След връщане на делото същото е насрочено за 01.10.2019 г., когато е обявено за решаване, а съдебното решение е постановено на 15.10.2019 г. и е влязло в сила на 08.11.2019 г.

При тези данни по делото изводът на окръжния съд, че административното производство не е приключило в разумен срок е правилен. Предмет на обжалване по адм. д. № 8867/ 2017 г. на А.с. – С. град е заповед на директора на Център „Ф.л.д.“, с която се отказва на И. Ю. П. да бъде финансирано лечението на злокачественото му заболяване в Република Т.. Жалбоподателят страда от тежко онкологично заболяване. След проведено лечение в Медицинска център „А.“ в Т. и изпадане в ремисия, заболяването е 4 рецидивирало, което е наложило да се потърси съдействието на ф.л.д.. В българското законодателство не е предвиден специален ред за разглеждане на жалбите срещу заповедите на директора на ф.л.д. по чл. 43, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център „Ф.л.д.“ в случаите, когато е нА.це спешна нужда от лечение, гарантиращи бързото им разглеждане и решаване. Норми в тази насока се съдържат в Правилника за дейността и организацията на работа на Център „Ф.л.д.“ (чл. 30а, ал. 3 и ал. 4, чл. 37, ал. 3, чл. 39, ал. 2, чл. 42А), но те касаят производството по разглеждане и произнасянето по заявлението за организационно и финансово подпомагане по чл. 3 от правилника. Жалбите против заповедите по чл. 43, ал.

3 се разглеждат по общия ред на АПК, но необходимостта от спешно животоспасяващо лечение налага административният съд да действа по – експедитивно в сравнение с останА.те случаи – незабавно насрочване на делото за най – близката възможна дата, по – кратки интервА. между заседанията, активно съдействие на вещите лица, незабавно произнасяне по въпроси относно движението на делото. Наред с това следва да се отбележи, че тези дела не се отличават с особена фактическа и правна сложност, тъй като в преобладаващите случаи за решаването му е необходимо единствено изслушването на съдебномедицинска експертиза, поради което делото може да се реши в две съдебни заседания, като в първото се допусне съдебномедицинска експертиза, а във второто се изслуша. Поради това оптималният срок за приключване на производството в една съдебна инстанция е 4 м., респективно 6 м., ако се налага допускането на повторна или допълнителна експертиза.

В настоящия случай съдебното производство от образуването му на 04.08.2017 г. до влизане на решението в сила на 08.11.2019 г. е продължило 2 години, 3 месеца и 4 дни. В релевантния за продължителността на производството срок не следва да се включи периода от издаване на обжалваната заповед на 08.02.2017 г. до връчването й на 10.07.2017 г., тъй като той не е част от съдебното производство, за чиято неразумна продължителност отговаря държавата. Този срок на производството не е съобразен нито с фактическата и правна сложност на делото, нито с особения предмет на обжалване, свързан с най - ценното човешко благо – неговото здраве и живот, което е изисквало разглеждането на жалбата да се разгледа в спешен порядък. Въпреки наложителността от приоритетно разглеждане на 5 делото административният съд още от самото начало не е подходил с необходимата експедитивност и старание, пример за което е забавеното насрочване на делото (едва на 04.10.2017 г.) при положение, че държавната такса е внесена на 23.08.2017 г., т. е. 42 дни по – късно.

Независимо от това основната и решаваща причина за забавяне на производството са трудностите при намиране на вещи лица по двете съдебномедицински експертизи. Поради това първата експертиза, допусната на 24.01.2018 г., е изслушана на 02.05.2018 г., а втората, допусната на 21.05.2018 г. - на 29.01.2019 г., което е довело до значително забавяне на делото. Действително административният съд систематично и постоянно е изпращал писма до различни болнични заведения и органи за посочване на вещо лице, но това не може да освободи държавата от отговорност за допуснатото забавяне поради невъзможност да се намерят вещи лица. В тази връзка следва да се отбележи, че за отговорността на държавата е без значение, че неразглеждането на делото в разумен срок не е непременно резултат от пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или разследващи органи. Държавата е длъжна да организира съдебната система по начин, по който съдилища да отговорят на всяко от изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок. Поради това тя отговаря за забавяния, дължащи се на поведението както на техни съдебни или други органи (Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, § § 38-39, 22 октомври 2002 г.), но също така за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда вещи лица (Capuano v. Italy, 25 юни 1988 г., § 32). Основание за отговорността на държавата в тези случаи са допуснатите структурни недостатъци в своята съдебна система, които предизвикват забавяния (Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983 г., § § 29-32), като за справянето с този проблем държавата следва да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки.