Решение № 34 от 14.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500468 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение от 17.08.2021 година по гр. д. № 559/2020 година на Окръжен съд Велико Търново ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ е осъдено да заплати на Д.

Т. М. сумата 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – страдания от смазване на дясна ръка и последвала ампутация, включващи и психически травми с траен характер, причинени от трудова злополука на 14.04.2020 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 14.04.2020 година до окончателното му изплащане, на основание чл. 200 от Кодекса на труда.

С посоченото решение ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 8 000 лева – държавна такса върху уважения иск; 840 лева – авансирани по реда на чл. 83, ал. 3 от ГПК разноски за събиране на доказателства по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ е осъдено да заплати на адвокат М.П. С. сумата 5 630 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участие в процеса на „Дженерали застраховане“ АД – трето лице помагач на ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат ИВ. В. – пълномощник на ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“, представлявано от Мирослав Стоянов Бейков, и съдружниците в дружеството: „Център за рециклиране“ ЕООД, „Политрейд Кънстръкшан“ ЕООД, „Ай би пи мениджмънт“ ООД, „Ресурс фонд“ ООД, „К М Д“ ЕООД, „Скок-С“ ЕООД, против Решението от 17.08.2021 година по гр. д. № 559/2020 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд е разгледал иск и е постановил решение срещу ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“, което е неперсонифициран правен субект. Създаденото по реда на чл. 357 и следващи от Закона за задълженията и договорите дружество не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Правата и задълженията от дейността на дружеството не възникват за дружеството, а са права и задължения на съдружниците. Доколкото за постигане целта на дружеството, създадено по реда на Закона за задълженията и договорите, е необходимо престиране на работна сила, няма пречка за наемане на такава.

Резултатът от работата на наетото по трудово правоотношение лице, правата и задълженията във връзка с това правоотношение, ще възникнат за всеки един от съдружниците в дружеството съобразно неговия дял.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а нейната липса има за последица недопустимост на иска. В случая в исковата молба е посочен ответник, който е неперсонифициран субект и като такъв не е надлежна страна по делото. Посоченото обстоятелство не е съобразено от първостепенния съд. При липса на предпоставките, обосноваващи връщане на делото на Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 270, ал. 3, изречение първо от ГПК обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а съдебното производство – да се прекрати.

Неправилно съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че поведението на пострадалия работник не представлява съпричиняване на вредоносния резултат.

Противно на постоянно налаганите мерки за безопасност пострадалият работник не е проявил дължимата грижа за своето здраве, пренебрегнал е инструкцията по техника за безопасна работа и самоволно е протегнал ръката си по време на движение на лентовия транспортьор. Нарушението на правилата за безопасност е констатирано и в Протокол № Ц5103-04-2/10.06.2020 година на Националния осигурителен институт, издаден във връзка с разследването на обстоятелствата около инцидента. Пострадалият работник следва да е осъзнавал съществуването на опасност, вземайки предвид предупредителните знаци, инструктажите за безопасност, регулярно свеждани до неговото внимание, и опита, натрупан в работата. Поведението му представлява съпричиняване на вредата при условията на груба небрежност, обуславящо намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 202, ал. 2 от Кодекса на труда. Първостепенният съд не е обсъдил релевантните факти и доказателства в съвкупност и е направил необосновани изводи.

Размерът на присъденото обезщетение е завишен. При постановяване на 2 съдебния акт не са отчетени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено, фактът, че ищецът е в състояние да извършва трудова дейност с по-ниска квалификация. Не са изследвани конкретните икономически условия в страната. Не е съобразена добросъвестността на работодателя при осигуряване на условия за опазване здравето и живота на работниците. Неправилно не е приспаднато обезщетението, изплатено на ищеца от застрахователното дружество.

Направено е искане да се обезсили Решението от 17.08.2021 година по гр. д. № 559/2020 година на Окръжен съд Велико Търново като недопустимо, да се прекрати производството по делото, при условията на евентуалност – да се отмени решението и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана или да се намали обезщетението като се съобрази и чл. 202 от Кодекса на труда.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивната жалба.

В Молба с вх. № 529/31.01.2022 година на „Дженерали застраховане“ АД са изложени аргументи за основателност на въззивната жалба.

В съдебно заседание адвокат М.С. – пълномощник на Д. Т. М., оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на представителите на другите страни, съобразно данните по делото и правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 559/2020 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен иск от адвокат М.С. – пълномощник на Д. Т.

М., против ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“. В исковата молба се твърди, че Д. Т. М. работи като общ работник в дружеството-ответник от 2017 година. На 14.04.2020 година около 10 часа по време на работна смяна на неговото обичайно стационарно работно място – сепарираща инсталация, докато почиствал работните участъци на инсталацията, дясната му ръка била захваната между вала и гумената част на транспортната лента.

Вследствие на инцидента е ампутирана дясната му ръка, която основно използвал, до нивото между лакътната и раменната става. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане от 23.06.2020 година на Националния осигурителен институт. Д. Т. М. трудно се адаптира към новата ситуация. Споделя, че болките, които е изживял, са изключително тежки. Той се учи да борави с лявата си ръка, включително да пише с нея. Изпитва големи трудности в бита и при своето самообслужване. Тежко възприема и психологическата ситуация – изживял шок от внезапността и невъзвратимостта на случилото се; замисля се как ще продължи да работи, за да се самоиздържа – няма образувание даващо му възможност да работи нещо различно от неквалифициран труд; сега няма и физическа възможност да полага неквалифициран труд, с който да се издържа.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 200 от Кодекса на труда да осъди работодателя да заплати на Д. Т. М. сумата 200 000 лева – 3 обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука неимуществени вреди – невъзвратима загуба на водещата дясна ръка, продължителни и трудни за понасяне болки, тежка психологическа травма, породена от внезапността на загубата, невъзможността да използва през остатъка от живота си своята дясна ръка, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“, представлявано от М. С. Б., с който не оспорва, че Д. Т. М. е работил в дружеството на основание Трудов договор № 71/13.01.2017 година; излага подробни съображения за неспазване на длъжностната характеристика, инструктажа за работа и безопасните условия на труд от страна на Д. Т. М., с което последният сам причинил увреждане на своето здраве; оспорва размера на претендираното обезщетение; изтъква, че Д. Т. М. е проявил груба небрежност; според представителя на ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ липсва причинна връзка между увреждането, описано в исковата молба, и трудовата злополука; при условията на евентуалност иска намаляване на присъденото обезщетение с дължимото такова по договора за застраховка, сключен с „Дженерали застраховане“ АД, на основание чл. 200, ал. 4 от Кодекса; поискано е привличане на „Дженерали застраховане“ АД като трето лице помагач.

С Определение № 300/12.11.2020 година по гр. д. № 559/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е конституирано „Дженерали застраховане“ АД като трето лице помагач на ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“.

Постъпило е Становище с вх. № 88/7.01.2021 година от „Дженерали застраховане“ АД, в което се излагат аргументи за липса на предпоставките за конституиране на застрахователя като трето лице помагач; при условията на евентуалност се оспорва претенцията.

В съдебно заседание пред първостепенният съд процесуалният представител на ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ оспорва иска.

С писмена молба пълномощникът на „Дженерали застраховане“ АД оспорва претенцията.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Производството по гр. д. № 559/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат М.С. – пълномощник на Д. Т. М., против ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново 2015“ иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда.

Гражданското дружество е форма на обединяване на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договор по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите. При гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците, действащи в рамките на гражданското съучастие. При условие, че съдружникът действа от името на всички съдружници в 4 гражданското дружество в качеството си на управител или пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Правата се придобиват общо от съдружниците, но във вътрешните им отношения техните дялове са съразмерни на дяловете им в дружеството (чл. 359, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите). В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като няма норма, която да регламентира такава ответственост. Гражданското дружество е неперсонифициран правен субект. То не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори. Страна по съответните спорове, свързани с дейността на дружеството, са съдружниците в него. С изрични разпоредби – чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 2, точка 4 от Закона за счетоводството, дружествата по Закона за задълженията и договорите (неперсонифицираните дружества) са приравнени на юридически лица, съответно на предприятия за специфичните цели на съответния нормативен акт. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване неперсонифицирано дружество, което има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, е осигурител. В Кодекса на труда липсва текст, който да отъждествява дружествата по Закона за задълженията и договорите с юридически лица или предприятия.