Решение № 408 от 01.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Кърджали, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети Ю. през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

******:

Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100543 по описа за 2026 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ищцата К. Т. Д., чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че на 26.03.2026 г. й била връчена Заповед № ****/**** г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ- прекратяване поради съкращаване на щат.

Сочи, че e назначена на работа по силата на безсрочен Трудов договор № ****/**** г. сключен между нея като служител и Средно училище „П.Р.С.“, гр. Кърджали като работодател. Впоследствие през годините били подписвани няколко допълнителни споразумения между страните по трудовия договор за изменение на длъжността и увеличаване на трудовото възнаграждение, приложени към исковата молба.

Твърди, че на 01.09.2025 г. с ответника било сключено Допълнително споразумение № **** към трудовия договор за промяна в длъжността от 01.09.2025 г. по силата на което била изменена длъжността на ищцата от „******“ на „******“, с код по НКПД****** и код по КИД - ******, за неопределено време, съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ, с основно трудово възнаграждение в размер на 3 681 лв., с допълнително възнаграждение в размер на 44 лв. за IV ПКС и с допълнително възнаграждение за навършени 5 години трудов стаж х 1% - 184,50 лв.

1

Сочи, че до месец март 2026 г. ищцата изпълнявала поетите трудови задължения към Средно училище „П.Р.С.“ честно и добросъвестно, като в работата си винаги се е стремяла да бъде коректна, креативна, да постига набелязаните цели и да изпълнява стриктно поетите ангажименти, при пълна прозрачност на дейността й и отчетност пред ръководството на училището.

Изтъква, че видно от длъжностната й характеристика, заеманата от нея длъжност „******“, основната цел била ефективно посредничество и осигуряване на условия за консултиране и подпомагане на учениците, учителите, родителите и училищното ръководство в осъществяване и поддържане на връзките между семейството, училището и обществото.

Набляга се, че по време на дългогодишната й работа срещу нея не били подавани каквито и да е сигнали или жалби, нито от ученици, с които е работила, нито от родители на ученици в училището, нито от колеги от екипа на училището. Изтъква, че през всичките години работа при този работодател, тя е полагала труда си добросъвестно, качествено, стриктно, като една година е била и заместник ****** по учебната дейност в начален етап на училището.

Набляга, че видно от заповедта й за прекратяване на трудовото й правоотношение, то било прекратено незабавно, в деня на връчването й, както и че в нея било посочено, че на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, следвало да й бъде изплатено обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение преди изтичане на срока на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок. Допълва, че в заповедта на ******а не били посочени каквито и да е мотиви за така взетото решение, освен че на същата дата със

Заповед № ****** от **** г. било прието ново щатно разписание на училището, което предвиждало съкращаване на всички бройки за длъжност „******“ с НКПД ******. Твърди, че още на 26.03.2026 г. ищцата била задължена от ******а да събере всичките си лични вещи, да предаде всички материали и техника, с които осъществявала работата си и да напусне незабавно училището.

На следващо място излага подробни съображения за основателността на всеки отделен иск. Относно конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, намира, че не е спазена закрилата при уволнение разписана в чл. 333, ал. 4 от КТ. В своя подкрепа твърди, че Средно училище „П.Р.С.“, в качеството си на работодател, е страна по Колективен трудов договор от 01.09.2025 г., вписан в регистъра на Дирекция „Инспекция по труда“ с p e n № 19/03.10.2025 г., сключен със Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати при СУ „П.Р.С.“, С. „О.“ към Конфедерацията на труда „П.“ при СУ „П.Р.С.“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България при СУ „П.Р.С.“, трите организации в качеството им на синдикати.

Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 3 от горепосочения 2

Колективен трудов договор „При прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, в рамките на утвърдената численост на персонала РАБОТОДАТЕЛЯТ спазва следните условия:

Прекратява трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда е работници и служители, членове на СИНДИКАТИТЕ - страна по договора, след прдварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция.“.

Набляга, че освен това абсолютно същата разпоредба се съдържала и в Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ******, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), Сдружението на ******ите в средното образование в Република България (СДСОРБ), последните две в качеството на работодатели, както и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, С. „О.“ към Конфедерацията на труда „П.“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, последните три в качеството им на синдикати.

Посочва, че видно от Служебна бележка с изх. № ****/**** г., издадена от В.И., в качеството му на ****** СРС „П.“ Кърджали, ищцата през месец март 2026 г. е член на С. „О.“ към Конфедерацията на труда „П.“ в Средно училище „П.Р.С.“, както и е заплатила членския си внос за месец март 2026 г., съответно се ползва с всички права на синдикален член.

Изтъква, че видно от отговор на подадено от ищцата запитване относно статуса й на член на синдикалната организация и относно провеждане на процедура за взимане на предварително съгласие от страна на синдиката за съкращаването на щата, който отговор бил от ****** г. и издаден от ******я на синдикалната секция в СУ „П.Р.С.“ Кърджали на С. „О.“ към КТ „П.“- Е. Б., удостоверявало, че работодателят СУ „П.Р.С.“ не е изискал от нея като ****** на училищната синдикална секция предварително мнение или съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Сочи, че по отношение на осъществените структурни промени в училището и прекратените трудови договори, ******ят на синдикалната организация удостоверява, че тя единствено била уведомена за взетото решение на работодателя за съкращаване на щатни бройки в училището, без да й бъде изискано изрично съгласие, както предвижда сключеният Колективен трудов договор, по който страна е СУ „П.Р.С.“. Освен това твърди, че не само не е искано съгласие, така че тя да инициира предвидените синдикални процедури по обсъждане, провеждане на общо събрание на синдикалните членове и респективно да се вземе решение дали да се даде съгласие или не за прекратяване на трудовия договор на ищцата, а тя била уведомена за извършеното съкращаване на щата и прекратяване на трудовите правоотношения на всички служители на длъжност „******“ след издаване на заповедта за прекратяване на трудовите договори. Сочи, че 3 изобщо работодателят не й е изискал предвиденото съгласие, не й е дало възможност да спази предвидените процедури на синдикалната организация, която представлява в рамките на училището.

Разяснява подробно фактическия състав на разпоредбата на чл. 333, ал.

4 от КТ, както и последиците от неспазването й.

Сочи, че ищцата е заемала длъжността „******“ до датата на прекратяване на трудовото правоотношение от ******а на училището, като описва подробно основните функции и задължения на ищцата съгласно длъжностната характеристика, приложена към исковата молба.

Посочва съдебна практика относно т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, като уволнението на посоченото основание е незаконно.

Изтъква, че предвид характеристиката на трудовите функции на ищцата, а именно: подкрепа на учениците за тяхното личностно развитие, работа с ученици със специални образователни потребности, с агресивни ученици, работа с деца в случай на възникнал конфликт, работа по превенция на зависимостите, симптоматиката на въздействие на различните видове психоактивни вещества върху учениците, рисково сексуално поведение, работа с родителите на учениците, подкрепа на останалата част от педагогическия екип по отношение на работата им с деца със специални образователни потребности, то тази част от функциите й нямало как да престане да съществува. Тоест, формалната и правната логика водели до категоричен извод, че тези дейности следва да бъдат превъзложени на друг специалист в училището, като в случая такъв специалист, при съкращаване на длъжностите на всички педагогически съветници, би бил психологът в училището. Набляга, че припокриването на трудовите функции на двете длъжности било толкова голямо, че в някои училища самите длъжности се наименоват „******/*****“. Твърди, че съкращаването на щата се явявало напълно фиктивно, доколкото работата, извършвана от ищцата, продължава да се осъществява, но от друг специалист. Сочи, че в случая, в училището имало назначени двама психолози, върху които падала тежестта да поемат работата с всички ученици, които към датата на прекратяване на трудовото правоотношение са 1 594 на брой. Намира, че не само че решението за съкращаване на длъжността „******“ било изцяло незаконосъобразно, но същото било и нецелесъобразно, защото възниквал въпросът как двама психолози, единият от които е с придобито право на пенсия, следвало да осъществяват подкрепа за личностно развитие на 1 594 ученици, на родителите им, както и да подпомагат останалия педагогически персонал в изпълнение на работата им и задълженията им към децата.

Набляга се, че се установявала невъзможност да престане да съществува трудовата функция на ищцата, поради което твърди, че работодателят е бил 4 длъжен да вземе предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, предоставяща му правото на подбор. В подкрепа на това свое твърдение сочи подробно съдебна практика. Намира, че само и единствено на това основание уволнението й е незаконно и следва да бъде отменено.

На следващо място отбелязва, че извършването на задължението за провеждане на подбор е повече от неоспоримо, тъй като твърди, че реално длъжността продължавала да съществува дори и под същото име. Сочи, че една от щатните бройки на длъжност „******“ се заемала от служителка, която към момента е в отпуск по майчинство. Изтъква, че от една страна ******ката съкращава (или поне така е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение) всички щатни бройки на тази длъжност, тоест, тя вече не съществува в щатното разписание, а същевременно с това служителката по майчинство не е съкратена, трудовото й правоотношение не е прекратено и в момента реално тя е на длъжност „******“.

Изтъква, че за фиктивността на съкращаването на щата се подкрепяло и от факта, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържала каквито и да е мотиви за приемане на новото щатно разписание от **** г. Твърди, че това щатно разписание, било прието така внезапно, не било предварително съгласувано нито с Министерство на образованието, нито с Регионалното управление на образованието, гр. Кърджали, нито вътрешно в училището, с когото и да е от заместник-******ите или главния счетоводител.